Подкрепям организациите да се адаптират и развиват устойчиво, съчетавайки стратегическо мислене с човешки подход
· Милена Радева

Конференцията Business Agility Bulgaria - ще се проведе за втора поредна година в София, през октомври 2025-а!
Представете се с няколко изречения!
Здравейте,
казвам се Милена и съм един от тримата организатори на конференцията Business Agility Bulgaria, която през октомври 2025 г. ще се
проведе за втора поредна година в София.
По
професия съм Agile Coach – работя с екипи и лидери, като им помагам да подобрят
сътрудничеството си, да станат по-ефективни и да доставят по-голяма стойност
чрез гъвкави методи на работа.
Последните
15 години от кариерата си посвещавам на това да подкрепям организациите да се
адаптират и развиват устойчиво, съчетавайки стратегическо мислене с човешки
подход.
Накратко
го наричаме Business Agility.
Извън
работата съм родител на две пораснали вече деца и горд собственик на куче
лабрадор.
Каква мечтаехте да станете в детските си години?
Нямам
спомен за конкретна професия, за която да съм мечтала като дете – по-скоро през
главата ми винаги са минавали много щури идеи. За известно време бях отдадена
на спорта и тренирах хандбал, но родителите ми бързо ме убедиха, че това няма
да е моята успешна посока. В тийнейджърските години мечтаех да уча дизайн в
Италия. Едно обаче е сигурно - винаги съм обичала да бъда част от група и да
реализирам идеи заедно с нея!
На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?
Първите
си пари изкарах, когато сестра ми ми плати, за да измия съдовете след нейното
парти за рождения ден. За мен това беше голяма сделка – хем ѝ помогнах, хем си
спечелих не малко „възнаграждение“.
Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?
Семейството
и средата, в която растем, играят ключова роля за това кои ставаме. Хората,
които срещаме по-късно - близки приятели, колеги, дори тези, с които не се
разбираме - всички те ни формират като личности.
Не
по-малко важна е подкрепата, която получаваме. Дали някой от екипа ще ни каже
добра дума за усилията ни, дали ръководителите ще ни дадат конструктивна
обратна връзка за целите ни, или пък колега ще сподели, че го вдъхновяваме и му
е приятно да работи с нас - всичко това има значение.
Подкрепата
от семейството също е от съществено значение - свободата да инвестираме в
собственото си развитие, както във време, така и в средства, и увереността, че
хората до нас вярват, че ще успеем.
Моята
„рецепта“ е да бъдем отворени към непознатото, да пробваме нови неща, да
общуваме с различни хора и да черпим идеи от техния опит и гледни точки. Да се
заобиколим с правилните хора - тези, които ни подкрепят и ни помагат да ставаме
по-добра версия на себе си.
Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?
Да.
Като по-млада бях мотивирана от желанието да се доказвам. Днес мотивацията ми
идва от смисъла на нещата, с които се занимавам! Дали допринася за успеха на
екипа, за развитието на хората и за постигането на общите цели.
Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?
Решението
беше изцяло мое и се ръководеше от два основни критерия: да уча в София -
мечтаех за самостоятелност, и да кандидатствам с математика, тъй като завършвах
математическа гимназия. След като разгледах каталога със специалности, избрах
„Информатика“ във Факултета по математика и информатика на Софийския
университет. Тогава нямах ясна представа с каква професия ще се занимавам след
това, но определено не съжалявам за избора си - той ми даде стабилна основа за
професионалното развитие.
Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?
Интересувам
се от екипна работа, фасилитация на срещи и подпомагането на хората да постигат
по-добри резултати чрез сътрудничество и ефективна комуникация. Интересувам се
и от нови методи на работа, които подпомагат тези процеси.
В личен
план съм винолюбител – обичам дегустации, посещения на изби, мастър класове и
срещи с хората, които произвеждат виното. Обичам да пътувам, като планирането
на самите пътувания е почти също толкова вдъхновяващо за мен, колкото и самото
пътуване.
Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?
Не бих
я сменила напълно, но бих добавила нови аспекти към нея – например в сферата на
обучението, консултирането и въвеждането на креативни подходи за решаване на
проблеми.
Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?
Че съм
професионалист, че завършвам започнатото, че може да ми се има доверие и че
вдъхновявам хората около мен.
Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?
Развивам
самоосъзнатост за това какво ми носи радост и какво ме напряга. Наблягам на
положителните емоции - разходки в планината и времето с кучето ми. Не реагирам
веднага, а си давам време да осмисля случилото се. Приемам, че моят подход не
винаги е единственият правилен и се стремя да слушам и да се уча от хората
около мен.
Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?
Слушането
е по-важно от говоренето. Опитвам се да вляза в гледната точка на другия, да
задавам въпроси и да приемам, че хората мислят и действат различно - и това е
ценност, а не пречка.
Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
Парите
са важни и трябва да са достатъчно. За мен са инструмент, а не цел и ми дават
свобода и възможности. Съветът ми би бил да се
инвестира в преживявания, знания и връзки с хора.
Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?
Не
спирай да учиш, бъди гъвкав и не се страхувай да променяш посоката, ако усещаш,
че вече не се развиваш. Природата не обича застой.