Премахнете егото си и се вслушвайте по-често във вътрешния си глас

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Десислава Николова и съм финансов анализатор вече почти 18 г. във финасовата платформа www.MoitePari.bg . Експертизата ми е предимно в банковия сектор, като в работата си анализирам ключови икономически тенденции – от спестявания и инвестиции до динамиката на кредитния пазар и инфлацията.

Работата ми е посветена също на това да помагам на хората да вземат информирани решения за личните си финанси чрез анализи и съвети. Вярвам, че финансовата грамотност е ключът към просперитета не само на отделния индивид, но и на всяко  общество.

Извън професионалната роля съм и горда майка на 14-годишна дъщеря – момиче, което всеки ден ми напомня какво означава да бъдеш смел, упорит и да не се отказваш.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Може да звучи необичайно, но като дете мечтаех да бъда модел или актриса. Бях напълно пленена от света на модата, театъра и киното – гледах модните дефилета с часове и се възхищавах на красотата и изяществото, с което моделите се движеха. Обичах да си представям как стоя на сцената, облечена в красива рокля, и как разказвам история чрез всяко движение. Днес животът ми се разви по различен път, но тази мечта ми даде нещо ценно – усет към естетика и желание да изразявам себе си, дори и в света на цифрите и анализите.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари изкарах, когато бях на възрастта на дъщеря ми – около 14 години. Помагах на родителите си през летните ваканции и това ме научи на нещо безценно – че трудът изгражда характера. Родителите ми винаги са били бизнес ориентирани и вярваха, че колкото по-рано развиеш трудови навици, толкова по-лесно ще намериш пътя си после. Получавах възнаграждение за труда си и – признавам – част от парите отиваха за малки удоволствия, но винаги отделях нещо за спестяване. Тогава разбрах и една истина: когато един бюджет е прекалено строг, човек по-трудно го спазва.

Любопитна случка, която помня беше, когато бях в 3-и клас цяла седмица събирах джобните си пари и не си купувах храна, за да събирам парички. След това посетих лафката на училището и си купих с всичките пари желирани мечета и родителите ми разбира се ме наказаха след това.

Кои са факторите, които ви изградиха като личност в ранна възраст?

Семейството. Родителите са основата, върху която се гради всеки човек, и за мен те са ключовият фактор, който ме оформи като личност. Те винаги са ме насърчавали и подкрепяли в абсолютно всичко. Те определиха образованието ми, а аз им се доверих напълно – знаех, че техният опит и мъдрост ще ме поведат в правилната посока.

Считам, че средата на човек е много важна за формирането му като личност, не само в ранна детска възраст.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Разбира се! В личен план възприятията много се променят, когато човек стане родител. Това учи на отговорност и започнах да разбирам повече собствените си родители.

Това, което винаги ме е мотивирало са резултатите, че съм се справила добре с дадена задача или проект. В по-ранна възраст в училище и университета, а впоследствие и в служебните дела.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението ми беше изцяло на родителите ми. В десети клас решиха, че ще уча финанси, защото моя приятелка – от приятелско семейство (много скъпа и до ден днешен) записа да учи финанси в УНСС. Започнах да посещавам уроци (тогава приемните изпити бяха с георгафия, математика и история), на изпита изкарах 5,9 и веднага ме приеха да изучавам специалността. Много ми беше трудно в началото, защото се наложи да направя скок от френски език (средното ми образование) към финанси, но се справих учудващо добре. Впоследствие завърших и магистратура същата специалност. През призмата на настоящият момент считам, че решението да изучавам финанси е било правилно и съм щастлива от факта, че имам възможността да работя толкова години по специалността си.

Какви са интересите и хобитата Ви?

Освен финансите, много обичам да чета теми, свързани с емоционалната интелигентност. В този ред на мисли препоръчвам „Емоционална интелигентност“ на Даниъл Голман.

Основното ми хоби, което практикувам от близо 6 г. са народни танци. Много обичам планинските преходи и с нищо не мога да сравня усещането, което планината ми дава. Не на последно място много обичам да пътувам.

Бихте ли сменили професията си днес?

Не. Истината е, че обожавам това, което правя. Работата ми е интересна, разнообразна и ме предизвиква всеки ден да се развивам. Не мога да си представя скоро да се занимавам с нещо друго, нито пък чувствам нужда да променям нещо в настоящия си професионален свят.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Мисля, че прекалено много хора днес са изцяло фокусирани върху личния си бранд. Това, което забелязвам е, че за да се харесат или получат одобрение хората често не са себе си. Това бягство от себе си обаче има обратен ефект, защото често изглежда неестествено. Мисля, че човек трябва да бъде такъв, какъвто е.

Честно казано мен лично никога не ме е интересувало мнението на хората, с изключение на близките до мен. Мисля, че прекаленият фокус върху това, какво мислят хората може да попречи човек да се развива, защото има риск да се фокусира върху това. Разбира се критика всеки трябва да приема, защото всеки от нас има несъвършенства. Обичам да чувам за себе си, че съм добър професионалист.  

Как се справяте с ежедневните предизвикателства?

С добър екип от професионалисти в работата си и родители, които винаги са готови да ми помогнат, в случай на нужда. Аз съм много щастлив и позитивен човек, защото съм заобиколена от наистина страхотни хора около себе си, на които мога да се доверя, както и те на мен. Мисля, че именно доверието е една от най-скъпите валути днес.

Какви уроци научихте за комуникацията с различни хора?

Аз съм човек, който взима за себе си по нещо от комуникацията с всеки, без оглед нивото в йерархията на конкретния човек. От всеки може да се научи по нещо, което да приложиш и използваш за себе си и да бъде от полза впоследствие. ко нещо не харесва в себе си, просто да го промени. Дори от дъщеря си научавам всеки ден по нещо. Различният ъгъл винаги може да бъде само и единствено от полза за всеки. За себе си мога да кажа, че съм човек, който обича да слуша и по-малко да говори. Говоря единствено, когато някой го изисква от мен, както в личен, така и в служебен план.

Какво мислите за парите?

Харесвам фразата: „Парите са средство, а не цел.“. Не мисля, че човек трябва да се фокусира прекалено много върху тях, нито пък да бъдат неглижирани. Определено мога да кажа обаче, че липсвата на финансова грамотност и грешните финансови решения могат буквално да съсипят живота на човек и го виждам почти всеки ден. Именно поради тази причина основна част от усилията ми са насочени към нея.

Препоръчвам книгата „Психология на инвестирането“, която е кратка и полезна в областта на поведенческите финанси, но дава много отговори на това как гледаме на парите през психологическия аспект, който считам за много полезен.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали?

Да вярвате в себе си и да бъдете такива, каквито сте. Да не се страхувате да бъдете различни, да експериментирате, да се проваляте, защото това е пътят към самоосъвършенстване. Обграждайте се с хора, от които има какво да научите, бъдете упорити и постоянни. Никога не губете вяра. Премахнете егото си и се вслушвайте по-често във вътрешния си глас.