Умението да „превеждаш“ посланието си на езика на другия прави общуването успешно

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Надя Станоева и съм собственик на компания „Прогресива Груп“, специализирана в PR и обучения по меки умения. Преподавам и в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ на УНСС като хоноруван преподавател – роля, която ми дава възможност да споделям опита си с бъдещите специалисти в комуникациите и бизнеса.

Със стратегически PR се занимавам почти през целия си съзнателен живот – това е не просто професия, а моето призвание. Вярвам, че добрият PR не е шум, а смисъл – той започва отвътре, от ценностите и идентичността на човека или организацията, и стига навън чрез автентични послания и последователни действия.

Към обученията по меки умения преминах естествено – след като осъзнах колко много хора срещат трудности в общуването, увереността, екипната работа и представянето си. Именно там открих още един начин да давам стойност и да създавам позитивна промяна.

Като естествено продължение на моя път и натрупания опит, се роди идеята да създам „Прогресива Груп“ – компания, чрез която да обединя двете си основни професионални сили: стратегическите комуникации и човешкото развитие. Защото вярвам, че устойчивият успех идва, когато личният и професионалният бранд вървят заедно – автентични, подредени и с ясна посока.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Още от 10-годишна мечтаех да стана адвокат -  бях сигурна, че мога да убедя всеки в своята гледна точка и че няма кой да ме обори в спор. J Семейството ми често се шегуваше, че съм „адвокат по рождение“, защото винаги намирах аргументи и защитавах не само себе си, но и другите.

С времето осъзнах, че това, което истински ме влече, не е съдебната зала, а силата на думите и общуването. Аз много уважавам думите и се старая да не ги пилея в празни приказки. Комуникацията не е просто обмен на информация, а аргумент за изграждане на доверие, за вдъхновяване и за промяна.

Дипломацията и емпатията са силните ми качества – те ме водят във всяко професионално и житейско взаимодействие. И макар че не съм адвокат по професия, в много отношения сбъднах детската си мечта – всеки ден използвам уменията си, за да защитавам идеи, да градя мостове между хора и да създавам стойност чрез стратегическо общуване.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

На 16-годишна възраст изкарах първите си пари като радиоводещ. Радиото не беше просто работа – беше моя страст. Всяко предаване беше възможност да изразя себе си и да се свържа с хората по един уникален начин. Вложих сърцето си в това, което правех, и го правех с истинско удоволствие.

Не бързах да похарча парите – за мен по-ценен беше самият момент, в който за първи път почувствах удовлетворението от това сама да изкарвам доход. Това преживяване ми даде усещане за свобода, самостоятелност и вътрешна сила.

Още тогава осъзнах силата на личния бранд – как гласът ти, стилът ти, името ти започват да се разпознават. За първи път усетих отговорността и силата да бъдеш чут и запомнен. Именно тези уроци и усещания положиха основата на професионалния път, който избрах по-късно – път, свързан с комуникацията, изграждането на доверие и създаването на съдържание със смисъл.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Още от ранна възраст най-силният пример за мен беше семейството ми – най-вече майка ми. Тя винаги е била до мен с подкрепа, съвети и с онзи личен пример, който не се налага, а вдъхновява. Именно от нея съм научила колко важно е да бъдеш последователен, състрадателен и устремен.

От дете съм се възхищавала на успели хора – независимо дали са жени или мъже – стига да носят стойност със себе си и да оставят следа. Винаги съм усещала, че искам да бъда част от някаква положителна промяна, да създавам стойност, да помагам с идеи, действия или просто с добри думи.

Любопитството ми към света е другият фактор, който ме е формирал и до днес е част от мен. Помня как още в началото на лятната ваканция след първи клас отидох в градската библиотека и си взех 20 книги. Исках всичко да прочета, всичко да знам. И тази жажда за знание си остана. Днес я насочвам както към професионалната сфера – чрез медийния мониторинг, който правя ежедневно като пиар специалист – така и към личностното ми развитие. Интересите ми са разностранни, а информацията, с която се храня ежедневно, идва от различни източници – традиционни медии, подкасти, специализирана литература, професионални мрежи.

Колкото до социалните мрежи – използвам ги, но подхождам критично. Вярвам, че човек трябва да развива не само навик за четене, но и способност за отсяване на стойностното в потока от информация.

А рецептата за любознателността? Може би е комбинация от вътрешна мотивация, постоянен глад за знание и усещане, че винаги можеш да станеш още по-добра версия на себе си.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

С времето човек започва да гледа на мотивацията по различен начин. В по-зряла възраст разбираш колко важни са търпението и приемането – както на хората, така и на обстоятелствата. Днес моите действия се ръководят не толкова от моментен импулс, а от това дали едно нещо има стойност и смисъл – за мен самата и за хората около мен. Ако липсва този смисъл, предпочитам да се въздържа. За мен всяко действие трябва да бъде оправдано и да носи добавена стойност.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението какво и къде да уча винаги е било лично мое. Всяка следваща специалност, която съм избирала, е била продиктувана от желанието ми да задълбочавам знанията си и да се развивам в сферата на комуникациите. Днес, поглеждайки назад, съм убедена, че съм направила правилните избори, защото те ми дават стабилна основа и увереност в професията ми. А съвсем скоро ми предстои и финалната стъпка в тази посока – защитата на докторската ми теза, отново в областта на комуникациите.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересите ми са доста разностранни – от комуникацията във всичките ѝ форми и насоки, през теми като личностно развитие, духовно израстване, социални дейности и подкрепа на уязвими групи, до европрограми и политика. Знанията и опитът ми също са концентрирани в тези сфери, като в професионален план силните ми страни са свързани с PR, мениджмънт, обучения по меки умения, управление на европроекти, както и организиране и модериране на събития.

Що се отнася до хобитата, не съм от хората с безкраен списък, но имам няколко истински страсти. Обичам да пътувам и да откривам нови места, операта е неизменна част от живота ми и не пропускам възможност да се потопя в нейната атмосфера. С удоволствие посещавам концерти, а се радвам, че в последните години в България има все повече възможности за това. Чета много, най-често класическа литература, а йогата е моят начин да намирам баланс и вътрешен мир.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменила професията си днес, защото чувствам, че съм на правилното място – комуникациите, обученията и организационната дейност са сферите, в които намирам смисъл и удовлетворение. Те ми дават възможност едновременно да работя с хора, да предавам знания и да изграждам стойностни проекти. Разбира се, интересите ми са широки и често се пресичат с теми като социални каузи, европроекти, култура и образование – но ги виждам по-скоро като естествено продължение на основната ми професионална посока, а не като желание за промяна.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала хората да казват, че съм човек, на когото могат да разчитат – че съм последователна, коректна и истински ангажирана в това, което правя. Че в работата ми нося стойност и търся смисъл, а в личните отношения – човечност и разбиране. Би ми било приятно да знам, че оставям впечатление на човек, който умее да вдъхновява, да свързва хората и да отстоява ценности. Това за мен би било най-доброто потвърждение за личния ми бранд.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Бих казала, че по природа съм човек в добро настроение – вярвам, че ако сме сърдити и недружелюбни, това нито ще ни помогне да преодолеем трудностите, нито ще направи ежедневието ни по-леко. Затова се старая да подхождам позитивно към всяка ситуация, да помня, че след дъжд винаги изгрява слънце, и да не спирам да следвам начертания си план. Това ми дава устойчивост и спокойствие, а доброто настроение идва като естествен резултат.

Смятам, че ключът към справянето с предизвикателствата днес е именно в емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта. Те позволяват да приемаш промяната като възможност, а не като заплаха. В работата ми често акцентирам върху тези теми по време на обученията по меки умения, защото вярвам, че без умения като емпатия, комуникация, лидерство и работа в екип няма как да постигнем устойчив успех. Това са качествата, които ни помагат не просто да „оцелеем“ в динамична среда, а да се развиваме и да растем заедно с нея.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

С годините осъзнах, че едно от най-важните правила в комуникацията е да приемеш, че хората са различни и всеки изразява себе си по свой начин. Старая се да не си вадя прибързани изводи – ако срещу мен стои недружелюбно лице, предпочитам да си кажа, че човекът вероятно има труден ден, вместо да го приемам лично. За мен ключът е в адаптивността – да можеш да се настроиш спрямо ситуацията и човека, с когото общуваш.

Вярвам, че ефективната комуникация не означава да говориш повече или по-силно, а да намериш правилния подход към отсрещната страна. Именно умението да „превеждаш“ посланието си на езика на другия е това, което прави общуването успешно – независимо дали става дума за колеги, приятели или близки.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Темата за достатъчността е многопластова – за всеки човек „достатъчно“ означава нещо различно. Едва ли някой би казал, че парите нямат значение – те са неизменна част от живота ни и в известен смисъл представляват материалния резултат от това колко добре вършим работата си. Затова е важно всеки да се научи да цени труда си и да не подценява стойността му.

Вярвам обаче, че парите сами по себе си не носят щастие, а са инструмент – те могат да дадат свобода, сигурност и възможности, но не могат да заменят смисъла, човешките отношения и вътрешния мир. Моят съвет е: стремете се към баланс – работете така, че да се чувствате удовлетворени и ценени, но не поставяйте парите като единствена мярка за успех. Истинската достатъчност идва тогава, когато знаете, че това, което имате, е в хармония с това, от което наистина се нуждаете.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Най-ценният кариерен съвет, който мога да дам, е никога да не спирате да се развивате и да предизвиквате себе си. Светът се променя бързо и онези, които продължават да търсят нови знания и умения, винаги ще имат предимство. Важно е обаче да не забравяме да отделяме време и за себе си, защото именно балансът между професионалното развитие и личното благополучие ни прави по-ефективни и ни помага да се чувстваме добре в кожата си. Любопитството, постоянството и грижата за себе си са ключът към устойчив успех и удовлетворение.