Веднъж спечелили доверието и уважението на хората около вас, вие вече сте победители

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Радост Стоянова. Фармацевт, модел, лекоатлет и пътешественик. Работя в сферата на клиничните изпитвания от 5 години. В свободното си време спортувам активно, изявявам се като модел и пътешествам из целия свят.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?
Най-първото желание, което имах, беше да стана балерина. Е, така и не опитах. Мама ме записа на народни танци. За сметка на това пък не спирах да ходя на пръсти из вкъщи.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?
Първите си пари изкарах на 6 години. Бях решила, че искам да си направя магазин в квартала, в който тогава живеехме. Когато с родителите ми пазарувахме в голяма верига магазини, купувах продукти, които след това продавах с надценка. За да бъде по-весело, убедих и една приятелка да се включи с мен в това начинание. Всичко беше чудесно до момента, когато дойде време да сметнем кой колко пари е изкарал. Скарахме се, естествено… И така дойде и първият ми урок преди 7-годишнината ми, че бизнес с приятели не е добра идея. Разказвам това с широка усмивка и носталгия. Детството ми беше незабравимо. Пожелавам такова детство и на децата в днешно време.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси?
Безгрижието и свободата са ключови фактори детството на едно дете да бъде пълноценно. Точно те не бива да бъдат отнемани от детето. Чрез тях детето развива своята креативност, въображение, самостоятелност и куп други качества. Колкото по-безгрижно и по-свободно е едно дете, толкова по-лесно би могло да разбере кои са неговите интереси. Разбира се, родителското тяло и средата вкъщи са също от особено значение. Приоритет е детето да расте в спокойна семейна среда, за да може фокусът да пада върху неговото развитие, а не да се терзае как да разреши проблемите на по-големите. Естествено първите примери за подражание на едно дете са майката и бащата. Детето е като бял лист хартия, а родителите притежават всичките способи да пишат по този лист.

Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?
Много е важно родителят да възпита в детето култ към книгата. Спомням си, че още преди първи клас майка ми се беше постарала да мога да чета. Когато бях дете, обожавах да чета енциклопедии. Дори си спомням, че често изпращах въпроси от книгите, които четях, към едно страхотно предаване от моето детство „Минута е много“. Няма да забравя, когато чух един от въпросите ми да се задава на участник в предаването. Въпросът ми не беше отговорен, а с парите, които ми изпратиха за него, си купих поредната енциклопедия.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво Ви мотивира да правите или не нещо?
Определено, когато влезеш в света на големите, възприятията и мотивацията се променят. Финансовата стабилност е важна за един спокоен живот и няма как да не бъде основен фактор в днешно време. Въпреки това човек не трябва да губи себе си в този материален свят и трябва да се опита да запази морала като стожер.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите?
Решението какво да уча беше изцяло мое. Не смятам, че родителите трябва да избират пътя на детето. Това е личен избор, който носи последствия след себе си, било то положителни или отрицателни. Отговорността от взетото решение трябва да бъде само и единствено на човека, поставен пред избор.

Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?
Винаги съм харесвала химията и биологията и това беше естественият ми път. Това са сфери изключително любопитни за мен, които никога не биха ми омръзнали. Щастлива съм от факта, че продължавам да се занимавам с тях и са част от всекидневната ми работа.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?
Покрай разнообразието от работни ангажименти в различни сфери имам шанса да контактувам с хора, които са тотални противоположности. Това ми дава възможността да опозная света по-добре и да разширя мирогледа си. Опознавам света и в буквалния смисъл. Обожавам да пътувам навсякъде! Намирам го за едно от най-смислените неща, които човек би могъл да прави с финансите си и свободното си време. Със сигурност след всяко едно пътешествие човек се връща поне малко променен, а понякога и много.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?
Спортът е моята първа любов. Ако не бях фармацевт, щях да продължа да се занимавам професионално с лека атлетика. За съжаление професията ми в момента е несъвместима с професионалния спорт и тренирам предимно за удоволствие и здраве.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?
Винаги съм се старала да съм на първо място достоен и добър човек, каквито са и моите родители. Опитвам се достойнството и добротата да бележат всяко мое действие и постъпка. Може би това бих се радвала да чуя и за себе си. С времето научих, че успехът не трябва да бъде на всяка цена и едно от най-важните неща е доброто отношение към хората по пътя ни.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?
Определено човек не трябва да се оставя да бъде погълнат от работата си. Това е изключително токсично. Смятам, че хобитата са начинът да изчистиш насъбралия се и ненужен емоционален товар, който, затрупал веднъж двора пред къщичката ти, би могъл да я превърне в сметище. Движението винаги ме зарежда положително. Няма по-добро лекарство за настроение от няколко спринта или един крос в близкия парк.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?
В основата на правилната комуникация е това да изслушваш другия, да си толерантен и търпелив. А поговорката „Мълчанието е злато“ работи безотказно в много ситуации.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
Парите са основен стимул за работа. Бих казала, че на мен ми дават свобода и възможност да пътешествам и да опознавам света. Живеем в изключително материален свят и въпреки всичко смятам, че парите са само едно средство. С течение на годините осъзнавам как свободното ми време става все по-ценно, а парите – недостатъчни да го откупят.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?
Бъдете последователни и коректни към хората по пътя си. Това е най-добрият начин да спечелите тяхното доверие и уважение. Веднъж спечелили доверието и уважението на хората около вас, вие вече сте победители.