Животът като на грамофонна плоча - 33, 45 или 78 оборота? Зависи от мотивацията и настроението..

Представете се с няколко изречения..

Ивайло Тончев, маркетинг директор на аптеки Фрамар. На 53, семеен, с дъщеря-тинейджърка. Надявам се това интервю да ви е интересно, защото ще ме видите от един различен ъгъл.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Първата ми осъзната мечта като дете беше да стана боклукчия, защото обожавах огромните камиони, с които тогава събираха кофите. Било е средата на 70-те години на 20 век и ми мина, когато ми подариха пластмасов камион. Напълно нормално. След завършването на висшето ми образование исках да стана преводач, но станах учител. Покрай това – занимавал съм се с още куп неща, какво ли не. Сега съм доволен от това, което съм – човекът от маркетинга. Забавно е, има предизвикателства.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Наистина първите пари официално с работа съм изкарал някъде около 1985-1986 година, когато едно лято бях работник на археологическа експедиция в една крепост Карасура, близо до Чирпан. Плащаха малко, но парите ми стигнаха, за да си купя едно радио. Очаквах с него да хващам чужди радиостанции, уви, радиото се оказа с фабричен дефект. Опитах се да го върна, но не ми го приемаха, наложи се да се скарам с директора на магазина. Бил съм на 12-13 години, сигурно странно е изглеждало. Приеха го, върнаха ми парите.

По онова време беше нормално да се работи на тези години. Къде ли не и какво ли не. Най-странното ми работно място беше август, 1989 година – един ден в една птицеферма. Не знам как успях да изкарам, докато дойде рейсът да ни вземе и просто не отидох след това. Сигурно още имат да ми дават някакви левове :)

За сметка на това, години след това не се и докосвах до пилешко.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

За всеки е различно, за моето поколение това бяха книгите, музиката, героите от нашия и от Западния свят. Не мисля, че всичко разбирахме правилно, откъде да знаем, че Винету е фантазия на Карл Май, писана от затвора. Но се забавлявахме, бяхме изключително наивни, но и любознателни. При това, наивността ни не граничеше с тъпота, както често се случва напоследък. Днес нещата са различни.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

За съжаление, в зрели години започнах често да губя мотивация. Дали е от старост, преумора – това не го знам. Но гледам да не се предавам, хващам се за нещо и се държа. Скоро започнах отново да спортувам, това е феноменално добре за психиката ми.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

В онова време – всички влизахме висше. Такова беше поколението, завърших елитна гимназия, мисля, че 100% бяха приети висше. Беше логично – английска филология, а покрай другото – попаднах на хибридна – английски и български.

Дали беше правилно, кой знае. Не мога да го променя, но ако можех – бих учил малко повече тогава и щеше да е хубаво малко по-рано да бях открил компютрите от по-новото поколение. По онова време висшето образование беше още отчайващо аналогово, пишех всичко на пишеща машина.

Споделете ни повече за вашите интереси, знания, умения и хобита?

Не съм от най-умелите хора на света, мога да ви говоря за музика и за книги, но имам проблеми с това да отлепвам тапети или пък да копая. Скучно ми е, не съм намерил магията в тях все още.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват вашия интерес?

С удоволствие бих управлявал магазин за грамофонни плочи и малък лейбъл за независими артисти. Правил съм го преди, беше страхотно време, когато за около 10 години бях продуцент на различни пънк групи. След това сякаш загубих интерес, днес ми е пак вълнуващо, но чакам да ме удари някоя емоционална искра. Ще бъда по-добър и успешен от преди, знам го.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Да съм честен – сигурно мога да чуя какво ли не. Не мога да кажа, че с доброто мнение винаги бих бил съгласен, с лошото – също. След един определен опит в рекламата и пиара, знаеш, че можеш да играеш театър и да си мил и хубав за всички. Не ти струва особено много време, нито пък усилия, но за сметка на това – всички те хвалят и благославят. Има една малка кривинка – това пък те кара да губиш ясната преценка за това какъв си наистина. Затова е малко по-честно да ги оставиш да имат собствено мнение, а ако нямат такова – нека да си съставят. Ако искат. В крайна сметка, не са задължени да говорят непрекъснато за мен, нали ;)

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Дишам, старая се да дишам и да не забравям, че като вдишвам, трябва и да издишвам. Музика, книги, приятели, разговори за времето на някакви криви места, на които мога с приятели да гледаме как вървят хората и да си говорим глупости. Подобно нещо между 8-19 часа в делничните дни трудно мога да си позволя, но вечер трябва да се върна нормален у дома. И трябва нормален да отида на работа :)

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?

Понякога е по-добре да мълчиш и просто да гледаш през прозореца. Не с всеки можеш да постигнеш договореност за общите въпроси, хората са самовлюбени егоцентрици. На всеки може и трябва да дадеш уважение, а понякога да не направиш забележка или да не спреш някого е най-жестокото нещо, което може да му причиниш. Но той така и така няма да ти повярва, не и преди да си е разбил главата.

Трудно вярваме на хората, не разчитаме на опита им, естествено, пречупен през леко критичната призма на собствената ни опитност. А е хубаво да им вярваме, дори и отсреща да ви говорят, че са открили вечния двигател :) Просто повече време ще отнеме да ги убеждавате, че не са прави. Времето не е безкрайно и трябва да се пести.

Имаме такъв клиент, в един от онлайн магазините ни, който редовно ни праща схеми и видеа за вечния двигател. Набързо го изслушваме, даваме му кураж, той се надъхва и пак звъни след месец да се похвали. Кой знае, някой ден мога да го видя до Мъск. Кой знае...

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са нещо чудесно. Те са от Дявола и имат най-разнородни качества. Те могат да превърнат един проблем в ситуация, а след това в прост разход. Но заедно с това – могат и един прост разход да го превърнат в ситуация, а след това в проблем. Хубаво е да ги имате, но колко много е много и колко малко – малко?

Парите се печелят, харчат се, днес ги има, утре ги няма. Ако искате да ги задържите, сякаш се превръщате в техен пазач, а това е скучно – да стоите на едно място, за да пазите някакви хартийки. Естествено, ако искате да ги харчите за глупости – не го правете. Ненужните неща не ви правят по-богат, а само по-глупав и по-тромав. Динамиката на живота изисква гъвкавост.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Забавлявайте се, нищо не е сигурно, животът не е безкраен, но ако се спрете и започнете да мислите много за това – вече сте стар, кисел и извън пистата. Не го правете, все още имате поне една обиколка.