38% от първото впечатление, се дължи не на това какво казваме, а как

Представете се с няколко изречения..

Ива Дойчинова, радио и тв журналист, треньор по публична реч и автор на  курсовете “Говори като лидер”,  “Лидерска реч с кауза - ораторско майсторство за напреднали” и “Разкажи света” в М3 college. Вярвам, че когато говорим с другите, правим подаръци. Доброто общуване може да промени живота на всеки.

Каква мечтаехте да станете в детските си години? 

Танцьор - тази мечта реализирах, защото дълги години се занимавах с класически балет. Изобщо сцената си ме влечеше от малка. А в ученическите си години мечтаех да стана любимата на децата учителка по литература. Интересно е, че сега сбъдвам тази мечта, макар и в по-различен профил. Станах треньор по публично говорене и това много ми харесва :)

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари буквално, изкарах на 17 годишна възраст. Тогава имахме задължителна практика по придобита квалификация в края на средното си образование - моята беше “Стенография и машинопис”. Така че стоях на една витрина на бул. Христо Ботев и приемах всякакви поръчки за писане, вкл. една книга на арх. Тодор Булев - председателя на Съюза на архитектите в България, с когото и до днес сме приятели. Повечето хора даваха щедри бакшиши и се усещах като богат човек.  А първите си “големи” пари изкарах от Тото 2 като студентка на връх Нова година. Беше много забавно, защото колегите, с които работих по това време в БАН, докато уча, решиха да направим т.нар. “вълчи капан” - това е система за ловене на джакпоти, в която се играе с постоянни 5 числа, като към тях се прибавят всички останали, за да станат 6 за играта 6 от 49. Така, ако уцелиш някои от постоянните - задължително имаш печалба. Всяка една от дамите в стаята каза по едно число, а те взеха, че се паднаха. Така че разделихме за времето си прилична печалба, а аз обожавах да черпя колегите си от българска филолосия в СУ с мелба Никърбокър в тогавашния хотел Шератон. Само най-симпатичните, де! 

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Хората и книгите. Категорична съм, че има учители, които все още помня и които ме заразиха с вярата и вдъхновението, че мога да говоря, пиша, рисувам, танцувам. Бях и много запален читател, сега също съм, но просто нямам толкова много време. Като дете и след това в училище, четях много, а любимите си книги - по 8, 9 пъти. Естествено - силните герои ме пленяваха и ме караха да вярвам, че всичко в света може да се промени, ако и смел и вярваш. Средата също възпитава - добрите отношения, хубавите думи, красивата обстановка, делата на другите - това формира детското съзнание.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо? 

Не мисля, че нещо се промени във времето. Така и не станах стъкмист, макар че обществото използва по-приемливи думи като съобразяване и компромис. Вярвам в независимостта на човешкия избор, в свободата, в максимализма и дадената дума. 

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Винаги съм вземала сама решенията си, поне важните в живота. Спомням си, е майка ми много искаше да завърша Руската гимназия след 7 клас, но аз нямах никаква притегателна сила към това, макар че обожавах тяхната литература. Така че се отнесох бездушно и не влязох. В Художествената пък аз много исках да отида, защото рисуването ми е страст, но тя беше за избраници тогава и не ми достигна балът. Магистратурата по  Българската филология бе логичният избор за един запален читател, за да може вече да го правя на воля, без някой да ми прави забележка, че вече имам 5 диоптъра и очите трябва и да си почиват.  От днешна гледна точка - все още това продължава да е логичното решение за мен - основната ми работа стана журналистиката и воденето на предавания, а обученията по публична реч определено насочват към богат речник и образност. 

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

О, аз мога много неща и искам да мога още повече! Може би бих развила по-професионално реставрирането на мебели. Голям гъдел е да намериш нещо старо и ценно, от тези произведения с утилитарна цел, които граничат с изкуството. Защото навремето хората са изработвали вещите с мисълта те да служат на много поколения, а не да бъда заменяни през 5 години. Тези произведения ме трогват и искам да им дам още живот и слоеве на времето.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Дизайнът е нещо, което също ме вълнува - не само на мебели и дрехи, а изобщо на вещите. Не зная защо, но в нашата фамилия трайно се прокрадва и идеята за семеен ресторант. Най-вероятно, защото всички обичаме да готвим и имаме различни трапезни вкусове и мании. Едва ли ще я реализираме някога, защото това си е сериозен бизнес, но не ни пречи да си говорим по темата :)

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

“Обожавам да я слушам”. Обичам добрите разговори с дълбоки хора, от които можеш много да научиш, в които потъваш. Превърнала съм говоренето в своя мисия и това най-вероятно е продължението на четенето. Общуването с думи, глас, визия е магията на съществуването. 

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Животът освен, че е много хубав, е и единствен. Поне на този свят. Не мисля, че има неща, за които сериозно да се ядосваме и да се дразним, ако не са свързани с живота и здравето на нас и близките ни. Затова се зареждам много със семейство, приятели, култура и изкуство, хубаво вино, книги, разговори. 

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

В работата си като обучител по публично говорене установих още повече от преди, че хората от няколко поколения вече отвикват от живото общуване. Ние движим върховете на пръстите си по клавиатурата и си мислим, че с емотикони и шрифтове ще заместим емоцията и интонацията. Не става. Гласът въздейства изключително силно на подсъзнанието, а сме забравили за това. Според психолозите, 38% от първото впечатление, се дължи не на това какво казваме, а как. В живота си хората използват гласове клишета, само в един цвят, говорят еднакво, а това води до вокален далтонизъм. Вместо да следваме емоциите си, ние изръсваме всичко по един и същи начин. С това пропускаме важното въздействие от думите си. Също така богатството на езика намалява, използват се масово думи като “изключително”, “уникално”, “брутално” буквално за всичко. Политическата коректност допълнително обезсили езика. Голяма част от младото поколение смята, че превеждайки си от английски език, българският им звучи много шик. Но е точно обратното. Въздействащият, красивият език не е този на корпорациите, интернационалния речник или писането на проекти.

А умението да общуваме може да се промени и развие така, че да промени бизнеса, личния ни свят, целия ни живот. 

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са част от голямата житейска визия на всеки един от нас. За някого може сигурността на прехраната и бъдещето на професията да са важни, за друг - мисията от работата и усещането за удовлетвореност. Ако тези две неща са в единна координатна система - аз съм щастлива. Обичам усещането за мисия в нещата, с които се занимавам, дори някои от тях да не ми носят пари. Но пък без тях човек не е свободен, така че е важно да сме създали добро име и да бъдем търсени в професиите си. 

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Ако отивате с вълнение и се връщате с удовлетворение - тази работа е за вас.  Разбира се, говоря за голямата картина. Винаги има проблеми, предизвикателства, разногласия с колеги, но тези неща са част от плътта на процеса. Вие сте в кариерния си път, когато следата, която оставяте в работата,  си надвишава сумата на заплатата във фиша. За съжаление - обратното е много често срещано.