Блясъкът в очите е най-ценният капитал в кариерата

Представете се с няколко изречения.. 

Казвам се Силва Торлова, управител и собственик съм на маркетингова агенция Смаркетинк. По образование съм инженер, но животът бързо ме завъртя в сферата на маркетинга. Динамична съм, импулсивна, но се уча на търпение – знам, че понякога то е най-ценното качество в работата ни. Обичам красивото и вярвам, че то има място във всичко, което правим – от начина, по който общуваме, до умението да изграждаме брандовете. Признавам си – по природа съм перфекционист. В началото това ми пречеше, защото често влагах повече усилия, отколкото е нужно. С времето обаче се научих да намирам баланс – да преценявам ситуацията от различни гледни точки и да търся разумната среда между качество и вложени усилия. 

 

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години? 

Като малка исках да стана художник. По-късно реших, че архитектурата ми подхожда повече – пак нещо свързано с изкуството и красотата. Вкъщи имахме албуми с известни шедьоври и татко ми ги показваше и ми разказваше. Можех да ги разглеждам с часове. В крайна сметка станах инженер, което ми даде здрава основа за мислене и способности за решаване на проблеми. А днес осъзнавам, че в маркетинга съм съчетала и двете – креативност и структура. 

 

На каква възраст изкарахте първите си пари? 

Ха, честно казано, не помня точно на колко години бях. Знам само, че първите ми пари бяха „спечелени“ вкъщи. Родителите ми ме караха да мия чиниите, което ужасно мразех. Даваха по някой лев, за да ме мотивират. И най-интересното беше, че си ги пазех, не ги харчех за нищо, защото бяха изкарани с труд и имаха друга стойност за мен. 

 

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие? 

За мен това е комбинация – семейството е фундаментът, но средата също е изключително важна. Учителите, приятелите, хората, които срещаме по пътя – всеки един от тях оставя следа. Има хора, чието влияние помниш цял живот. 

Например, в 8. клас имах прекрасна учителка по математика, на която исках да докажа, че съм чудесен математик. Учех с желание и резултатите ми бяха отлични. Всъщност любовта ми към математиката се появи още по-рано. Обичах с дядо ми заедно да решаваме задачи и да се състезавахме кой ще бъде по-бърз. Това беше любимата ми игра. Всичко това показва, че подходящата среда и мотивацията отключват истинския потенциал.  

И днес намирам вдъхновение в различни хора (някои много близки, а други, срещнати за кратко по пътя), в природата, в красотата, в пътуванията. Обичам да чета по различни теми и се опитвам да разбера различните поколения и техните интереси – това е безкраен източник на знания и вдъхновение. 

 

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо? 

Да, определено. Като млад, човек често се движи от външни очаквания или от желание за признание. С времето разбирах, че истинската мотивация идва отвътре – от смисъла, който намираме в това, което правим, и от резултатите, които поставяме след себе си. Днес ме мотивира желанието да създавам стойност и да виждам как трудът ми има положително отражение върху хората от екипа, клиентите и проектите. 

 

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата? 

Никога не съм си представяла, че няма да следвам висше образование – в моето семейство това беше установена традиция. Моят избор за университет и специалност беше доста повлиян от родителите ми. Завърших инженерна специалност в сферата на ИТ и всъщност съм благодарна за това. Инженерното образование ме научи да мисля системно, да търся решения и да имам аналитичен подход – неща, които днес ми помагат изключително много в маркетинга. Разбира се, във времето съм преминала много курсове и съм прочела много книги за маркетинга. Човек не бива да спира да се учи и интересува и да прилага нови методи и инструменти в работата си и да споделя с останалите хора, с който е в един екип. 

 

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита? 

Любопитна съм и това ме води до различни места и нови перспективи. Обичам да пътувам  – типичен стрелец съм: ако някой предложи пътуване, аз вече съм готова с багажа. Изкуството е друга моя страст, обичам да посещавам изложби, галерии и да виждам иновативни подходи за представяне. Понякога и самата аз хващам молива и лист хартия, за да изразя себе си. Често правя паралел между изкуството и маркетинга – и в двете трябва да вложиш въображение, смелост и да оставиш емоция у хората. Намирам време и да спортувам - дали ще е разходка в планината или йога, все ще ме разнообрази и освежи. 

 

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес? 

По-скоро не – чувствам се добре и харесвам това, което правя. Но със сигурност бих се занимавала и с други неща. Бих искала да използвам ръцете си, винаги съм усещала, че това носи особено удоволствие и удовлетворение. 

 

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес? 

Ще се радвам да чуя, че съм човек, на когото може да се има доверие и да се разчита, че съм толерантна и човечна, и че с мен се работи леко. Прекрасно би било също да чуя, че имам хубави идеи и услугите, които предлагаме с екипа на агенцията, са с високо качество и реална полза за клиентите. 

 

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение? 

Определено срещам предизвикателства в забързаното ни ежедневие. Много мисля за емоционалната интелигентност – своята и на хората около мен. Опитвам се да подхождам с разбиране и балансираност. Спортът, йогата, времето сред природата и срещите с близки хора ми помагат да остана в добра кондиция и настроение. 

 

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки? 

Научих, че прямата комуникация е най-важното нещо – и в проектите, и в личния живот. Човек трябва да има принципи и да бъде последователен, но и да умее да влиза в обувките на другия. Трудно е, но без това няма как да реализираш успешно нито проект, нито идея. В маркетинга това важи с пълна сила – за да създадеш стойност, трябва да разбереш какво иска клиентът и всички, които са част от процеса.

 

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? 

Живеем във времена, в които парите са много важен елемент в живота ни. На мен това не ми допада. Бих предпочела повече да се радваме на удовлетворението от свършената работа и постигнатите резултати, отколкото на възнаграждението. Като собственик на агенция знам, че парите са нужни, но ако се фокусираме само върху тях и си ги поставим за единствена цел, губим креативността и смисъла. 

 

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората? 

Според мен едно от най-важните неща е да не си поставяме граници и да имаме „блясък в очите“ – онова вътрешно желание за работа и развитие. Има една максима, че колкото повече човек прави дадено нещо, толкова по-добър става в него. Постоянството и отдадеността на едно нещо водят до реално развитие – с всяка стъпка ставаме по-добри и уверени в това, което правим. С други думи, не бива да се отказваме от целите си, само защото пътят ни се струва труден и дълъг.  

 

Ценно е и да общуваме качествено с хора, които могат да ни помогнат да станем по-добри в това, което умеем да правим най-добре, да приемаме градивната критика и да я използваме правилно.  

 
И, разбира се – да следваме мечтите си. Така сами намираме начини да преминаваме през препятствията, които животът ни поставя. Да не спираме да търсим новости, вдъхновение и знания, да се изпълним с любознателност към света, който ни заобикаля. И винаги да сме в готовност за действие.