Да паднеш напред: опитите са по-ценни от победите

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Александър Нецов и съм „професионален опитвач“ или както сега е модерно да се казва „сериен предприемач“. В момента управлявам дигитална агенция Web to Spec, съосновател съм на Speed Lounge (бар с реалистични автомобилни симулатори) и развивам няколко SaaS-a в медицинската сфера и недвижимите имоти.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Гледайки родителите си винаги съм се чувствал малко или много длъжен да продължа техния предприемачески път. Въпреки че те никога не са ме задължавали или подтиквали към това, напротив - винаги са искали аз сам да направя своя избор. През годините виждах как те градят своята компания, трудностите през които минават, лишенията, които са нужни, както и накрая свободата, която имат.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Oще в 9-ти клас бях започнал бизнес с продажба на слушалки, реплики на скъпа марка. За разлика от всички останали аз купувах от най-качествените реплики и съответно отзивите ми бяха много добри. В последствие нишата се разводни и приключих, докато все още бях на плюс.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Постепенно осъзнах колко много ми е повлияло всичко, което виждах от родителите си като бях малък. От ежедневието им, до отношението им към парите, вещите и към мен самия. Неща, които възприемах като нормални в последствие видях, че за останалите деца са изцяло нетипични.

Не мога да го нарека рецепта, но това, което оформи в мен любознателност беше сглобяването на множество конструктори в ранната ми детска възраст. В началото започнах от металните конструктори с болтчета и гайки, които много от нас бяха наследили, а в последствие излезнаха и Lego.

Тъй като родителите ми работеха, аз израстнах с баба и дядо. Те ме оставяха с часове да си играя сам и да опознавам света около себе си.

След това дойде компютърната ера. Първата игра, която играх беше Colin McRae Rally. Вероятно това повлия до голяма степен за бъдещите ми хобита.

В последствие се появи и достъпният интернет, който ме научи да намирам сам решения на проблемите. Учих се как да търся правилно и да тествам решения максимално бързо. Един от първите ми сблъсъци с “fail forward” подхода.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

В началото на университета настъпи най-голямата промяна, която се е случвала с мен. Изведнъж започнах да изпитвам невероятно удоволствие от това да оптимизирам процеси в семейния бизнес.

След като не остана какво да се оптимизира, преминах към разрастване както откъм продукти, така и откъм пазари. Най-силната ми мотивация беше това да успея да постигна дадената цел, която съм си поставил.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите?

Както за всичко останало в живота ми, така и тук родителите ми ме оставиха сам да взема решението дали и какво да следвам. Единствено ми поставиха избор: „Ако учиш ще те издържаме, ако не учиш - се изнасяш“.

След като изкарах стаж в 12-ти клас в Англия бях решил да разгледам възможностите за университет. Дори и по-бюджетните варианти ми се струваха скъпи. Въпреки че можехме да си го позволим, не можех да оправдая такава сума за онези университети. За добро или лошо останах в България и избрах ТУ София филиал Пловдив, специалност Компютърни системи.

Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Предвид всичко, което се случи оттогава смея да кажа, че това беше правилният избор. Срещнах интересни хора, подновихме стари познанства, като едно от най-ползотворните е с един от текущите ми съдружници.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Умея да намирам удоволствие в много дейности, но тези, които са оставили най-много отпечатък и до ден днешен са: видео игри, планинско колоездене и автомобилизъм.

Компютърните игри са средство, чрез което можеш да намериш както верни приятели, така и да изживееш невероятни приключения. Една добре направена игра те кара да се замислиш над ценностите в живота и да оценяш повече наистина важните неща в живота.

Благодарение на планинското колоездене още от тийн годините си се научих на финансова култура и имах стимул да изкарвам пари. Всичко отиваше за колелото, а частите и екипировката ставаха все по-скъпи. В момента, в който спокойно можех да си позволя всичко преминах на автомобилизма.

Както колелото, така и колата я разглеждам като средство за психическо разтоварване, запознаване с нови хора и най-вече развиване на мен самия. Трудностите в тези спортове те учат на спокойствие, постоянство и много упоритост.

Без да подозирам, всички тези знания, които натрупах в автомобилния спорт, се оказаха ключови за реализма на симулаторите, които предлагаме.

 

 

 

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Винаги съм си казвал, че ако не бях станал програмист, щях да стана пилот или хирург. И двете винаги са ме влечали много, но искат невероятна отдаденост за цял един живот. В някой друг живот ще пробвам и едното и другото.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Вече се е случвало, но всеки път като го чуя ме прави също толкова щастлив. Неколкократко мои познати са ми казвали: „Ти ме мотивира, показа ми, че нещата могат да се случват и успях да постигна X, Y и Z.”

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Каквато и трудност да срещам винаги се старая да я посрещам с бистър разум и минимално емоционално инвестиране. По този начин знам, че решението ще е рационално. Към тази изпитана рецепна прибавяме интуицията, оформена от годините опит.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?

Едно от най-подценяваните умения е да умеем да се поставяме в обувките на човека отсреща. Първоначално е трудно да преглътнем собствените си възгледи и да оставим настрана убежденията си. Преодолее ли се тази пречка обаче комуникацията с отсрещния става много по-лесна.

Изведнъж разбираш защо клиента е изнервен. Не си виновен ти. Доставките му закъсняват и без да иска си го изкарва на теб. Любимата не е толкова ядосана на теб, колкото на колежките, които са я напрегнали в офиса. При всяка ситуация има 2 страни на монетата и е важно да не реагираме първично и прибързано.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са средство за постигане на цели, осигуряване на комфорт и свобода. Много хора се вкопчват или в наличните си спестявания или в идеята за изкарване на пари. Нито едното е ползотворно, нито другото. Цифрата, която виждаме в сметката никога не е достатъчна и винаги може и още.

По-градивен начин на мислене е стремежът към свобода. Изхождайки от там се взимат по-адекватни решения, било то за спестяване, инвестиране или започване на ново начинание.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Проваляйте се колкото можете повече. Нищо не е по-ценно от неуспешните опити, от които се учим. Победите са естественото развитие след неуспехите и е нормално да не идват бързо.