Дори и да разбираме нещо, това не означава, че можем да го управляваме

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Борислав Игнатов и съм консултант по Организационно развитие във фирма Енталънт. Това което помагаме да се развива в организациите са: Хората, Екипите, Лидерството и Културата в Енталънт. Занимавам се с това 25 години и ако имам възможност, бих се занимавал още 125 години, защото ако нещо съм сигурен, че ще съществува и ще има нужда от развитие след 125 години, то това са: Хората, Екипите, Лидерството и Културата

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Всяка дългосрочна цел започва, като мечта. Моята беше да съм академичен човек - харизматичен преподавател, провокативен учен и силно влияещ на общественото мнение човек. Зад голямата мечта, обикновено стои водещата ценност. При мен тя очевидно е Учене и Знание. Най-често, след като си помечтае човек, започва да обмисля многостранните последствия от евентуалното сбъдване на мечтата си. Тук се появяват и проявяват следващите в личното подреждане ценности. Та понеже съм и леко претенциозен за социален статус - станах консултант. Но мечтите никога не умират, нали...

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

На 12 години. Това в онези времена си беше социално неприемливо. Децата се преполагаше, че трябва да учат, спортуват и играят за да развиват знания, воля и социални умения. Да обаче, в центъра на кв. Лозенец, точно срещу моето 40-то Училище (35-а Руска гимназия), в приземния етаж на къщата на водещ наш архитект, се вихреха героите на прохождащия капитализъм. Там се помещаваше ателие за сито-печат и всеки ден шапки и фланелки се окичваха с надписи от типа: 22-а редовна студентска спартакиада или просто с логата на известни западни спортни брандове. Предприемаческия дух явно е част от характера, защото трима по-отворени съученици се самопредложихме да помагаме при разтоварването на материалите и постепенно се приобщихме към колектива. Плащаше се щедро и това ни даде самочувствие да поискаме от родителите ни, да ни пуснат сами на море със собствени пари. Единият от нас яде бой, но другите двама отидохме в Черноморец за 14 дена. Бяха чудни времена...

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Този въпрос е точно в областта на дълбоката ми професионална експертиза, та затова накратко. Има две групи конструкти, които изграждат понятието личност. Едната са Биологичните тенденции, където спадат: Инстинкти, Черти (5 факторен модел (Любознателността е черта на характера) и Когнитивни способности (онова, което мерят тестовете за интелигентност). Тези тенденции са в голяма степен генетично предопределени, но малки изменения все пак са възможни в ранното детство (до 6-7 години). Втората група са Социо-културни адаптации, сред най-важните от които са: Индивидуални ценности (дълбоки вярвания и разбирания), Знания и умения (по-универсални, например Закона на Ом) и Опит (по-специфични за конкретна роля адаптации, например Разведен с две деца)

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Разбира се. Това наричаме себе-разбиране и е една от водещите ни теми за консултиране. Важно е обаче да си признаем, че дори и да разбираме нещо, това не означава, че можем да го управляваме. Много хора избират поведения в хармония с личността си, пред динамичното адаптиране и успешната кариера. Последното поражда емоционален дисонанс и изхабява чисто физически. Всъщност това е голямата цена, която плащаме за социалния успех.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Аз трябваше да вляза по бал, сред първите 120 човека в България кандидатстващи в Техническия университет, за да не ходя в казарма. Там завърших медицинска електронна техника. Това, че не ходих в казарма, не ми попречи да защитя докторска дисертация на тема Лидерство във Военна академия години по-късно. Междувременно направих и магистърска степен по Бизнес администрация. За консултирането, способността да гледаш през различни перспективи много помага. Сигурно щях още да съм студент, но от един момент нататък ученето се случва по-ефективно извън университета.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Както вече споменахме, Любопитството, като черта на характера и Знанието, като ценност, формират живото определяща насоченост и действие. Извън професионалните ми интереси - Хората, Екипите, Лидерството и Културата (това, за което клиентите плащат), се интересувам от социални феномени и процеси на високо ниво: Политика, Геополитика, Социология, Политическа икономия и др.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Имам интерес към много сфери на дейност, но предпочитам да се развивам в областта си. Толкова много има за разбиране и прилагане там.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Ние наричаме това репутация и го дефинираме, като интерсубективна оценка на онова, което хората очакват от вас. Тази репутация е ролево специфична. Онова което децата ми искам да чувстват за мен е, че съм добър родител (там съм когато трябва и разполагам и споделям ресурсите си за да се изграждат и развиват, като социално адекватни личности). Не че те ще го кажат по този начин, но това е смисълът. Иначе, за професионалната ми репутация бих иска да чувам: Компетентен (не ми губи времето) и Добронамерен (помага ми). Последното е малко трудно, тъй като доброто за един, не винаги е добро за друг или други и това прави работата трудна, но и удовлетворяваща (поне за мен).

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Малко са ролите в обществото, в които можеш толкова много да се развиваш докато си върши работата. Но ролята на Консултанта е точно такава. Консултирането предполага да се изправяш пред нови и различни ситуации всеки път. От една страна трябва да си много подготвен за да се изправиш, а от друга самото справяне те прави още по-подготвен.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Те са много и затова избирам само един. Как да селектирате онзи 1% от обратната връзка, която получавате, на който да обърнете внимание. Имам специална публикация на тази тема, която най-общо твърди, че 99% от обратната връзка е или несъстоятелна или недобронамерена и бързото и игнориране ви изяснява картинката, а не ви я замъглява.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Между пари и пари има разлика. Малкото пари са възможности. Многото пари са власт и заплаха едновременно. По-важното е, че парите са само един от ресурсите, които хората се стремят за натрупват и запазват. Има други по-вътрешни и по-невъзстановяеми ресурси, които като че ли са и по-важни. Да дадем пример със здравето или социалните умения. Тях по-лесно ще превърнем в пари, отколкото ще превърнем парите в здраве и социални умения.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Те всъщност са три:

Първо: Договорете / спечелете си роля (професия/позиция), която утилизира вашият талант (когнитивни умения и черти на характера). Така хем ще правите, онова което ви идва отвътре и ще се чувствате щастливи, хем ще бъдете успешни и ще постигате лесно целите си. Последното се нарича работна съвместимост.

Второ: Присъединете се към организация, чиято култура е в синхрон с индивидуалните ви ценности. Така ще чувствате че служите на доброто и ще намерите смисъл и удовлетвореност. Последното наричаме културна съвместимост.

Трето: Колкото и голяма работна и културна съвместимост с ролята да имате, винаги ще има ситуации, в които ще се налага да правите, нещо което не ви идва отвътре. Да обслужвате организационната нужда, не винаги съвпада с обслужването на личните ви нужди. Доколко ще се „напъвате“, зависи от личната ви „печалба“. Хората непрекъснато „изчисляват“, какво плащат и какво получават във взаимоотношенията с организацията и хората в нея.