Истинската увереност се ражда отвътре

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Калина Донкова и съм журналист от вече близо 15 години. Опитът ми в медиите премина през различни професионални нива. Работила съм активно по едни от най-важните за обществото теми като политика, здравеопазване, икономика, енергетика и социална политика. Кариерният ми път започна през 2011г. в „Дарик радио“, където бях репортер в новини. Към днешна дата съм продуцент и водещ в телевизия Bulgaria ON AIR, където се занимавам ежедневно с публицистика и най-актуалните теми от деня. От няколко месеца със страхотни колеги и приятели станахме част и от дигиталното пространство, като развиваме много интересен и смислен подкаст в YouTube, който се казва „Журито“.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Този въпрос винаги предизвиква усмивка у мен. Израснала съм в семейство на журналисти и някак пред мен никога не е имало дилема с какво ще се занимавам. Не защото някой го е изисквал от мен или е държал задължително да продължа семейната професия. Истината е, че благодарение на примера, който имах пред очите си ежедневно, много рано разбрах какво означава да се занимаваш с нещо, чрез което можеш да бъдеш полезен. А това продължава да ми дава смисъл и посока и до днес.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Наскоро, докато се разхождах в града, до мен се доближи група деца, които ми предложиха да си купя от тях гривна или ключодържател. Това ме върна в детството ми, когато с приятелите от блока събирахме всякакви играчки от вкъщи, с които сме готови да се разделим и ги продавахме на хората в кваратала. Мисля че това са първите ми изкарани пари, може би съм била някъде 6-годишна. Но най-вънуващ за мен остава денят, в който получих първия си хонорар като журналист. Бях на 18 или 19 години, сумата не беше голяма, но това нямаше никакво значение, важно беше удовлетворението от работата.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Категорично – фундаментът са семейството и средата, в която растеш и оформя усещането ти за света, заобикалящата те среда и радара ти за добро и лошо. Убедена съм и, че критичността се възпитава още в детските години. Развитата любознателност върви ръка за ръка с критичното мислене, нещо върху което днес имаме огромна нужда да работим като общество, тема, за която ние журналистите не трябва да спираме да говорим. В ерата на фалшивите новини, дезинформацията и изкуствения интелект, когато всяка информация трябва да бъде подлагана на задълбочена проверка, това е изключително важно. Днес ставаме свидетели на представители на институции, на политици, които създават и възпроизвеждат фалшиви новини. Това е наистина страшно и се надявам да има кой да помисли за децата и подрастващите, които често се превръщат в жертва на манипулации и са все по-податливи на зловредни влияния, най-вече в онлайн пространството. За да имаме повече любознателни и отворени към света деца, които да се превърнат в същите възрастни след време.  

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Донякъде се радвам, че съм запазила на моменти наивната си вяра, че всичко може да се промени към по-добро и, че понякога един човек е достатъчен, за да инициира процеса на промяна. С времето се научих обаче, разбира се – по трудния начин, че не всичко се случва с революция и бунт, а често е необходима бавна, целенасочена и постоянна работа в дадена посока, за да можеш да променяш. Продължава да ме мотивира вътрешното ми желание да съм полезна чрез работата си и да давам смисъл и контекст. Мотивират ме хората, от които имам какво да науча. Едно от най-хубавите неща в нашата професия е да работиш с колеги, които често са и твои приятели, с които се дърпате един друг, мотивирате се и заедно израствате и давате повече добавена стойност на труда си. Продължавам да съм убедена, че медиите и журналистите в тях имат огромна отговорност към обществото и имат силата да променят политики.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите?

Решението ми да следвам журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше изцяло мое. Семейството ми положи огромни усилия да ме разубеди, надявайки се поне един от нас да живее по-спокоен и лишен от нерви живот. Това, разбира се, казвам в кръга на шегата, защото винаги съм имала подкрепата на близките си.

Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Никога не съм се питала дали съм взела правилното решение, просто не съм искала друг път за себе си. Истината обаче е, както в много други професии, че реалните знания и умения придобиваш в реална среда, чрез работата на терен.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересувам се много от политика и геополитика. Кризите във вътрешно и външнополитически план през последните години засилиха този интерес още повече, както и нуждата да си обяснявам по-ясно света. Напоследък и литературата, която чета е предимно с такава насоченост. Встрани от сериозните теми, тривиално, но пътуването е онова, което ми дава простор и спокойствие. От много малка се интересувам от спорт и обичам да гледам футбол.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

След почти 15 години в журналистиката понякога си задавам въпроса дали и какво друго бих могла да правя. Нямам категоричен отговор за момента, но за мен е от изключително значение работата ми да е смислена и обществено полезна, а и да не оставам далеч от сферата на комуникациите.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Надявам хората гледат на мен като отговорен и честен човек, който не прави компромис с принципите си. Държа много на чистата комуникация между хората както в професонален, така и в личен план, затова се надявам, че успявам да бъда открит и добър човек.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Последните няколко години донесоха множество кризи и страхове от всякакво естество – преминахме през Ковид пандемията, дойде войната в Украйна, последва политическа криза, още военни конфликти и турбулентни събития по света. Това неминуемо се отразява много в емоционален план. Струпването на тези процеси лично мен ме направи далеч по-неспокойна и притеснена за бъдещето. Разговорите с близки хора, спортът и разсейването от ежедневните дейности чрез книги и всякакъв тип изкуство, са нещата, които работят за мен, успяват да възстановят вътрешния ми баланс и лекуват притесненията. Добрите комуникационни умения и емпатията ни позволяват да бъдем по-гъвкави и адаптивни в различни ситуации и периоди. Пандемията и преминаването в режим на работа от вкъщи за много хора сякаш отне много сериозна част от уменията за контактуване. В дългосрочен план оценявам това като пагубно не само в личен, но и в работен план. Като човек, чиято професия изисква единствено и само работа в реална среда, забелязвам разликата между хората като мен и служителите, които останаха вкъщи, някои за цели пет години. Живата комуникация е незаменима и често е в основата на добрите успехи.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

За мен ключът е в разбирането и умението да се поставяш на мястото на другия. Като по-млад си далеч по-склонен да пренебрегваш чуждото мнение и да настояваш докрай за собствената си позиция. С времето разбираш, че невинаги си прав, а когато си, невинаги е необходимо да защитаваш тезата си на висок тон. Честността и приемането са основата на добрата комуникация. Това не означава, че не трябва да отстояваш мнението си, напротив. Дори винаги съм вярвала, че спорът е полезен и развива комуникационните умения. С годините се научих да изслушвам внимателно и да приемам различията в характерите, което много ми помага.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Отношението ни към парите се обуславя от отношението ни към самите нас и от разбиранията ни за света, освен от моментните ни нужди. Парите не трябва да бъдат основна цел и стремеж, но са средство, което може да ни даде свобода и да ни осигури спокойствие. В този смисъл - достатъчно означава различно за всеки. Никоя сума не трябва да бъде на всяка цена и преди да приемем например дадена работа заради доброто възнаграждение, трябва да сме сигурни, че това кореспондира с принципите ни и с личните ни граници. Спокойният живот не се крепи единствено на парите, а най-вече на свестта ни.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Ако не сте сигурни в нещо – питайте. Задавайте въпроси и на самите себе си. Няма как винаги да сме сигурни в себе си, но е важно да сме сигурни в пътя, по който вървим и, ако е необходимо, да си припомняме защо сме го избрали . Слушайте внимателно, аргументирайте позицията си интелигентно и не спирайте да четете и учите. Увереността идва от самите нас, не трябва да е плод изцяло на външни фактори. И не приемайте живота твърде на сериозно, не всичко е на всяка цена.