Каквото и да правите - припомняйте си защо го правите

Представете се с няколко изречения!

Надя Брайт - стендъп комедиантка, радио водеща в „Дарик радио“, автор и водеща на подкаста “Твоята история”, коуч за промяна (скоро ще въведа свободно ползване на женския род и на тази професия - коучка), треньор по публично говорене, авторка на романа „Миша”, посланичка на каузата срещу домашното насилие.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Нямам спомен за това. Помня, че си играех на учителка.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Бях в четвърти клас, когато отрязах кордата на няколко гердана на баба ми и започнах да правя колиенца и гривнички от мъниста за съученичките си. Изкарах доста пари, предвид нулевата инвестиция от моя страна.

В пети клас продавах тефтерчета в училище.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Предполагам, че ако детето е заобиколено с възрастни, на които работата им е интересна и е източник на удовлетворение, а не нещо, от което постоянно се оплакват или заради което има напрежение вкъщи, повече ще му се събуди желанието да си избере професия. И това важи за повечето неща в живота - ако знанието в най-първата среда, в която попадаш, е ценност - вероятно и за теб ще бъде ценност и т.н.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Това, което в ученическите години беше недостатък - че се старая само, ако имам жив интерес към нещо, след като видях, че няма да го променя, превърнах в основна моя черта и ресурс за работа. Сега работя само каквото и когато искам. Така, че винаги работя с желание. Да, всеки избор има своята цена, но заради удовлетворението и свободата ми си струва.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

В семейството ми висшето образование се възприема като задължително, както е училищното. Специалностите съм си избирала сама, макар да е имало и други желаещи да направят избор, вместо мен.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Напоследък се интересувам се от история - просто да чета или да слушам образователни курсове, от политика - по същия начин, като историята. Всъщност аз разбирам повечето процеси, през разглеждане на човешкия фактор в нея - мотивация, действия, резултати… Психиката на хората е „моето нещо. Чета книги, като напоследък се улавям, за заради световната обстановка, не мога да чета по-тежка литература. Все пак не бих могла и повърхностни книги да започна да чета изведнъж, така че съм в баланс. Много обичам биографии и автобиографии, както и някои пътеписи. Разбира се - интересувам се от всичко, което може да развие уменията, които са полезни за професионалните ми занимания. А това означава постоянно да съм отворена за много и различна информация.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не :)

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Че на мен може да се разчита. Това е, което се установява от опит с човека. Всичко друго можеш да видиш и във фейсбук.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Аз не държа винаги да съм в добра кондиция и настроение. А ако случайно си позволя да се мръщя пред някой от ангажиментите си, си напомням, че никой с нищо не ме задължава и изборът е мой. Мога да се откажа, да си върша работата, все едно ми е някаква даденост или да съм благодарна, че имам възможност да правя нещо, което обичам и то да ми плати някоя и друга сметка. И доста бързо ми идват и кондицията, и настроението :)

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

По природа съм малко нервна и критична (даже може някой, който ме познава отдавна и сега чете, да си каже „Малко ли?”). Отдавна съм установила, че този темперамент и поведение носи повече вреда, отколкото полза. Затова приех, всички сме хора и всичко се случва. Ако нещо ме изнервя или не ми харесва, не бързам веднага да реагирам, преценявам дали наистина е важно или мога да махна с ръка. Много малко са нещата, които си струват да създаваме нерви на себе си и/или на другите. Също така - доста хора демонстрират някакъв характер през нервничене и изисквания към другите. Аз нямам нужда да демонстрирам нищо. Но когато нещо наистина не е наред - реагирам. Реагирам ясно, категорично и задължително - с добро възпитание.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Мисля, че нямат значение, ако ги имаш :) В този смисъл - добре е да ги имаме. Колко да имаме, е въпрос, на който не мога да отговоря. Но със сигурност знам, че не мога да бъда близка или особено много да уважавам хора, за които парите са основна цел и мерило на личността им.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Каквото и да правите - припомняйте си защо го правите.