Когато станеш добър: Светът започва да те търси

Представете се с няколко изречения..

Здравейте, казвам се Кирил Григоров. Управител съм на CyberOne – компания, специализирана в киберсигурност, преподавам в Пловдивския университет и съм заместник-председател на Българската асоциация по киберсигурност.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

В детските си години мечтаех да стана първо пилот, после лекар, а след това се появиха и други типично детски професии, които ми се струваха изключително вълнуващи в онази възраст.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Споделете ни някоя любопитна случка.

Сравнително рано – на около 13 години. Това беше и първата ми работа. Любопитното е, че с група приятели буквално се отзовавахме там, където ни поканеха. Идеята ни беше да изкараме пари и да се почувстваме финансово независими – доколкото това е възможно на тази възраст.

Кои са основните фактори, които изграждат личността в ранна възраст и формират интересите ни? Каква е вашата лична „рецепта“ за любознателност и вдъхновение в този период?

Ще се върна към предишния въпрос – вярвам, че колкото по-рано човек започне да работи, толкова по-добре се формират трудовите навици и по-лесно се адаптира към работната среда. Що се отнася до събирането на информация – според мен това е ключово умение за кариерното развитие. Умението да събираш, обработваш и прилагаш информация така, че да се развиваш всеки ден, е същинска суперсила. Ако трябва да посоча едно ключово умение, което води до успех – това е способността за самообучение.

Промени ли се мотивацията ви с възрастта – настъпи ли съществена разлика в това, което ви движи напред?

Всъщност не. Винаги съм се водил от вътрешните си убеждения още от много ранна детска възраст. Смятам, че човек трябва да прави това, което счита за правилно, и да не се влияе от външни мотиви като пари. Когато правиш онова, което те кара да се чувстваш добре – тогава идва и мотивацията, и финансовият резултат.

Чие беше решението за следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение погледнато към днешна дата?

Изцяло мое решение – както какво да уча, така и къде и кога. Работата от ранна възраст ми помогна да се ориентирам и затова никога не съм имал колебания по този въпрос. Не съм съжалявал за избора си и днес го считам за напълно правилен.

Споделете ни повече за вашите интереси, знания, умения и хобита

Когато става въпрос за професионалния ми път – вярвам, че постигнатото, позициите които съм заемал и заемам, говорят достатъчно ясно. Не съм от хората, които се нуждаят от много думи. Що се отнася до личните ми умения, знания и хобита – притежавам способността да се уча от всичко и от всеки, и вярвам, че това е една от най-силните ми страни. Ученето не е просто навик, а принцип, който следвам ежедневно. Всеки ден е ново предизвикателство и нов урок, стига човек да е готов да го приеме. Хобитата според мен са отражение на вътрешния ни свят – нещо, което ни поддържа живи, енергични и адаптивни. Те не трябва да бъдат игнорирани, защото чрез тях развиваме качества, които често се оказват ценни и в професионалната сфера. Лично аз съм запален по екстремните спортове – от дете се занимавам с бойни изкуства, карам ски, мотор, обичам всичко, което вдига адреналина и ме поставя извън зоната на комфорт. Такива преживявания ми дават усещането за баланс, сила и свобода – неща, които ценя високо и които ми помагат да остана фокусиран, мотивиран и в добра форма.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабат вашия интерес? 

Категорично не бих. Имам щастието и привилегията да се занимавам с нещо, което истински ме вдъхновява, и същевременно ми позволява да водя устойчив и неповторим начин на живот. Работата в момента ми носи дълбоко удовлетворение – не просто като професия, а и като лична мисия. Вярвам, че когато човек открие призванието си и го следва с отдаденост, не се налага да търси нещо друго. Надявам се в бъдеще това чувство на смисъл и удовлетворение да се задълбочава – не защото ще се променя посоката, а защото аз самият ще продължавам да се развивам и да намирам нови стойности в това, което правя.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което хората говорят за вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Често се замислям по този въпрос. За мен личният бранд не е свързан с показност или богатство, а с отпечатъка, който човек оставя след себе си – нещо смислено и стойностно, което не може да се измери с пари. Никога не съм преследвал материален успех като основна цел в професионалното си развитие. Вместо това се стремя да съм полезен, да давам стойност и да инвестирам време и енергия в младите хора – защото вярвам, че те са бъдещето, което можем да изградим сега. Надявам се, че чрез преподавателската си дейност съм успял поне малко да допринеса – да мотивирам някого, да му помогна да открие своя път или да му дам увереността да поеме по него. Най-голямото признание за мен би било, ако един ден някой се обърне назад и каже: „Ти беше човекът, който ми помогна да променя живота си.“ Това е човешко наследство.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гавкавоста ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Връщам се към въпроса за хобитата – точно там се крие същината на моята устойчивост. Физическата активност е не просто част от ежедневието ми, тя е основа на вътрешния ми баланс. Започвам деня си с тренировка в 6:45 сутринта – ритуал, който не само ме зарежда с добро настроение и позитивна енергия, но и ми изгражда психическа стабилност, необходима за справяне с всяко предизвикателство. Спортът е много повече от движение – той е дисциплина, постоянство и ментална настройка. Особено бойните спортове, които практикувам от дете, ме научиха на ключови житейски уроци. Първото нещо, на което те възпитава спортът, е уважение: към себе си, към противника, към различната гледна точка. Да осъзнаеш, че и двамата сте там с причина – това изгражда зрqлост и осмисля всяко действие. 

На второ място – спортът ме научи на адаптивност. В динамична среда се изисква да реагираш бързо, да мислиш стратегически и да предвиждаш няколко хода напред. Това умение изглежда незабележимо за наблюдателя, но е решаващо – както на татамито, така и в живота.

И не на последно място – спортът ме възпита на екипност. Да уважавам авторитетите, приоритетите и личностите около мен. Да умееш да съчетаеш индивидуалност със синхрон. Това изгражда начин на мислене, който е приложим навсякъде – в бизнеса, в личните отношения, в ежедневната комуникация. За мен успехът не е случаен. Той е резултат от постоянна вътрешна работа – върху тялото, ума и духа и най-вече - да мислиш няколко хода напред.

Какви са най-важните изводи, които направихте до сега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно, колеги, приятели и близки?

Мисля, че има няколко универсални принципа, които важат за всички – независимо от характера. Първото правило, което следвам, е да не се взимам прекалено сериозно. Важно е човек да подхожда с лекота, но и с уважение – към себе си и към другите. Уважението към гледната точка на отсрещната страна е от съществено значение. Позицията на някой друг не е задължително грешна или правилна – просто е различна. И това е нещо, което трябва да приемаме и да се учим да разбираме. Изключително важно е да се поставим в обувките на другия, да се опитаме да видим света през неговите очи. Именно тогава започваме да се обогатяваме истински – защото всяка гледна точка носи ценност и урок. Това може да се случи буквално от всеки човек, стига да сме отворени за това.

Едно от най-ценните качества, които са възпитани от родителите ми, е уважението към всички хора – без делене, без предразсъдъци, независимо от външни или вътрешни белези. Да умееш да цениш стойността на всеки човек – това е основа за здрава и автентична комуникация.

Какво мислите за парите, какво е тяхното влияние върху живота ви, какъв е вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Живеем в реалност, в която парите са необходимост – те осигуряват дом, храна, достъп до ресурси и удобства от всякакво естество. Безспорно са важни, когато става въпрос за основите на човешкия живот. Но в никакъв случай не бива да се превръщат в основен приоритет. Вярвам, че когато правиш нещо, което обичаш, по начина, по който вярваш, че трябва да бъде – тогава парите не изостават. Те просто следват. Защото успехът е продукт на умения и мислене, не на гонене на цифри. Когато действаш с лична убеденост и отдаденост, когато си искрен и целеустремен – резултатите идват. А с тях – и средствата, които са необходими. След като се преодолеят битовите нужди – щастието и удовлетворението не се определят от сумата в банковата сметка, а от вътрешната нагласа. Колко ти стига зависи изцяло от това какво носиш вътре в себе си. Познавам хора с огромни финансови ресурси, които се чувстват изгубени и нещастни. И в същото време познавам хора с далеч по-скромни средства, които излъчват радост и хармония.

В крайна сметка щастието се крие не в това колко имаш, а в това какво ти е достатъчно, за да се чувстваш добре и пълноценен. И не на последно място – живеем в част от света, за мира в която трябва да сме благодарни. Имаме свободата да бъдем себе си, да живеем без война, в държава с демокрация, спокойствие и възможности. Това са ценности, които не бива да приемаме за даденост. Те създават среда, в която всеки може да преследва мечтите си, да избира пътя си, и да живее така, както смята за правилно. Тук mожем да правим правилните избори. Най-важното е, че имаме възможност да ги правим.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Този въпрос има и кратък, и по-дълбок отговор. Ще се спра на втория. Имаме късмета да живеем в страна и епоха, в които всеки има свободата да бъде такъв, какъвто пожелае. Има безброй възможности, достъп до знания, и няма сила на света, която да спре човек, ако той наистина знае какво иска и е готов да се бори за него. Това е изключително ценно – и често забравяно предимство. Затова, ако трябва да дам най-ценният кариерен съвет, той би бил: избери онова, което истински искаш да правиш, онова, което те кара да гориш, да вярваш, да ставаш сутрин с желание. След това – инвестирай време. Инвестирай усилия. Учи се всеки ден. Не се страхувай да грешиш, защото именно чрез опита, чрез постоянството и желанието за усъвършенстване ще стигнеш до същността. Когато правиш това, което обичаш, и се развиваш в него с отдаденост – няма как да не станеш добър. А когато станеш добър – светът започва да те търси.

Именно това превръща една кариера не просто в професия, а в личен път – такъв, който носи удовлетворение, смисъл и гордост.