Не навлизайте в "коловоз", от който после не можете да се измъкнете

Представете се с няколко изречения!

Казвам се Борислав Стефанов и съм консултант в сферата на стратегическите и мениджмънт услуги. Имам магистратура по бизнес администрация от Harvard Business School и живях десетина години в Лондон, Дубай, Бостън и Москва, преди да се завърна в България през 2009. Освен като консултант, съм работил 4 години в Българската агенция за инвестиции, в регионалния логистичен център на „Даймлер“ за Близкия Изток и за различни инвестиционни фондове.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Когато бях малък , обичайните отговори варираха от „космонавт“ до „милиционер“. Аз, пък, исках да стана академик. Научили са ме да чета на около три години. По някаква причина, много харесвах енциклопедиите – бяха ми по-увлекателни от детските книги. Сигурно, покрай това съм решил, че да си академик трябва да е адски интересна работа. Така се случи, че професионално се развих в съвсем друга посока, но и до днес влизам по няколко пъти на ден в Wikipedia, та вероятно все някаква част от онзи интерес се е запазил.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Не помня дали вече бях в първи клас, или още не, но един ден помагах на дядо в двора на къщата ни в Априлци. Като поощрение получих 5 лв., което в средата на 80-те си беше внушителна сума за ден работа. Когато пък бях на десетина години, помагах няколко седмици на братовчедите в Шабла, които имаха павилион в центъра – научиха ме да правя кафе, да помагам с поръчките. Много беше забавно… Иначе, за разлика от повечето ми приятели, не започнах „истинска“ работа чак до края на втори курс, когато заминах на студентска бригада в САЩ, но пък след това много бързо наваксах.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Малките деца са любознателни по природа. Приберете им играчките в шкаф с някоя от онези „детски ключалки“, оставете ги за малко сами и ще са открили как да „хакнат системата“, преди да сте разбрали какво става. Но ако това желание да опознаят как работи света около тях не се подхранва постоянно, няма как да се развие. Та, моята рецепта е много проста – говорете с децата постоянно, обяснявайте им всякакви неща, отговаряйте на въпросите им и ги стимулирайте да питат още повече (или поне, до петото „защо“ подред). И по-малко телефони и телевизия, естествено.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Със сигурност. Когато бях в началото на професионалната си кариера, хем не знаех какво точно искам да правя, хем влагах време и енергия във всевъзможни начинания. Това със сигурност ми помогна да натрупам опит, но надали беше най-ефективния начин да го направя. В някакъв момент открих, че всъщност времето е най-ограниченият ми ресурс станах доста по-селективен за това с кого и за какво го прекарвам. Това вървеше в комплект и с това, да се науча да отказвам – аз се опитвам да съм в добри отношения с всички и дълги години имах проблем с това да кажа „не“, което означаваше и че се налага да правя много неща, които не ми бяха особено интересни. Този урок, че фокусът и собствените интереси са ключови, е едно от най-ценните ми открития.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Имам три степени за висше образование и смешното е, че май за никоя от тях, решението не беше съвсем мое. Завърших първия випуск на Американския колеж в София и кандидатствах за  университет в САЩ в края на 1996. Тогава още процесът беше изцяло „на хартия“, пращаха се едни безкрайни писма с формуляри, есета и какво ли не още. Приеха ме в един университет във Вирджиния, но бях пропуснал да пратя някакви документи за финансова помощ и трябваше да платим десетки хиляди долари.… Така, с резултатите от SAT и TOEFL, влязох в АУБГ – тогава дори не ми се ходеше в Благоевград, но тези четири години се оказаха едни от най-полезните за мен.

След това, завърших магистратура по международен мениджмънт в Regents University в Лондон. Това. Също, беше чиста случайност. В последната си година в АУБГ изкарах GMAT, един от най-важните изпити за MBA програми в Америка, като имах изключително висок резултат (и изключително ограничен професионален опит – явно водещите университети в САЩ не се впечатлиха толкова от това, че едно лято съм чистил хотелски стаи по десетина часа на ден, а друго съм бил сервитьор на две различни места едновременно). Не ме приеха за MBA и реших да търся работа – в началото на 2000-те, май че най-престижното сред моите състуденти и приятели беше работата в Big 4 и големите международни фирми в София. Моите родители, обаче, държаха да имам и някаква степен от университет извън България, та малко по случайност (и по спешност) започнах магистратурата в Лондон – но тя помогна да започна работа в една малка фирма в ОАЕ, откъдето пък, се преместих в „Даймлер“, а професионалният опит оттам беше „липсващото звено“ за да започна MBA 4 години по-късно.

Смешно е, че дори решението за Харвард не беше съвсем мое. Освен там, ме приеха в INSEAD, също водещо бизнес училище - и около месец се колебаех, защото повече ми се учеше в Европа. В крайна сметка, финансите помогнаха да реша – по онова време от INSEAD практически не помагаха на студентите. Казаха „ако не ти плаща компания, магистратурата струва около 50 хил. евро, освен квартири и прочие – как ще ги намериш си е твоя работа“. Харвард, пък, имаха договор с една от големите банки в САЩ, който включваше не само разходите за образование, но всички съпътстващи такива. Та, в крайна сметка и трите ми висши образования допринесоха страшно много за това да се развия както професионално, така и академично – само че за никое от тях нещата не се развиха точно, както очаквах…

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Вкъщи имаме един юнак на три години, та в последно време всички интереси и умения се въртят около него, а време за хобита не остава чак толкова много. Но пък аз съм сред щастливците, за които работата е толкова интересна, че ми позволява да уча нещо ново всеки ден. Иначе, гледам да спортувам поне по половин-един час на ден. Живеем близо до Борисовата градина, та се опитвам да тичам поне два пъти седмично. Музиката е едно от най-важните неща в живота ми. Не мога да свиря и е по-добре да не ме чуете как пея, но пък слушам всичко от Вивалди до „Рамщайн“. За мое щастие и половинката ми е също толкова запалена по музиката, колкото и аз.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Като изключим това, че завиждам на хората, които могат да обяснят професията си с две думи, не бих я сменил за нищо. Това, което наистина харесвам в нея, е че не съм свързан с никоя индустрия или компания и реално всеки нов проект е като нова работа. Това е чудесно по отношение на възможността за учене на нови неща и умения (и е ужасно по отношение на това, че през няколко месеца, като започвам нов проект и се чувствам все едно, че току-що съм завършил университета и започвам работа за пръв път).

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Имал съм щастието да работя с всякакви хора – от такива, които всички познават от телевизора и от медиите, до такива, за които никой не подозира, че съществуват (но благодарение на които, много фирми и индустрии изобщо успяват да работят, по начина, по който знаем). Две са нещата, които винаги са ме „грабвали“ – човек да е истински професионалист в това, което върши, както и да се отнася с уважение към работата си. За съжаление, и двете не са особено често срещани напоследък – светът се разви по начин, по който човек може много бързо да стане известен, в резултат на което всякакви хора, които не могат да си различат лявата ръка от дясната, се изживяват като експерти по всевъзможни теми. За много хора, пък, работата е някакво необходимо зло, нещо, което гледаш да претупаш набързо, но няма как без него, защото трябват пари за коли, телефони и ваканции. Е, много бих искал да чуя за себе си точно тези две неща – че съм един от най-добрите в своята сфера и че уважавам еднакво много всичко, с което се захвана.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

За добрата кондиция и настроение, опитвам се да избягна шофирането в София през натоварените часове. Шегата настрана, напълно съм съгласен, че социалните умения са сред най-ключовите предпоставки за успех. Никой от нас не живее на самотен остров и всеки ден взаимодействаме с десетки хора по всевъзможни теми и причини. Някой може да бъде най-умният в стаята или да предлага най-правилното решение, но ако не може да „достигне“ до останалите, тогава всичките тези знания и опит може да останат напразни. Аз лично съм много емпатичен, та почти винаги се опитвам преди да реагирам по някакъв начин, да се опитам да погледна ситуацията през очите на хората около мен. Понякога, заради това ми се случва преди да съм се обадил, да кажа точно обратното на това, което съм мислел преди малко, но пък доста често ми е помагало в комуникацията и работата в екип.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Това май е свързано с предишния отговор… Опитвам се да не създавам стереотипи, да не се поддавам на първи впечатления и да приемам, че всеки има някакви знания и умения и че всеки има нещо полезно да каже, независимо колко различен от мен е.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Като бях дете ни учеха, че парите са нещо лошо и че е добре, че е дошъл Девети Септември, че да ни избави. После се оказа, че не било точно така, но по някакво стечение на обстоятелствата, много от хората, които се сдобиха с пари след Десети Ноември бяха също толкова дразнещи, колкото богаташите отпреди 9/9. Същевременно, покрай живота ми в Дубай и Москва, покрай контактите ми от Харвард и фирмите, в които съм работил, познавам много милионери и милиардери, които са чудесни хора и състоянието им не ги е променило изобщо. Та, моят извод е, че парите сами по себе си нямат някакво особено влияние – по-скоро самите хора са свестни или не стават, а някои от тях имат много пари… Иначе, парите са важни, доколкото дават свобода да правиш това, което искаш – и това не е никак маловажно.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да се опознаят и да правят това, което „резонира“ с вътрешното им аз. На млади години, човек е склонен да се захване с всичко, само за да има някаква работа. С течение на времето се оказва, че това, което правят им е скучно или неподходящо, но не искат да опитат нещо друго - по една или друга причина, като след още някоя година са се вкарали в някакъв „коловоз“, от който не може да се измъкнат. Та, опитайте се да се занимавате с неща, които ви правят щастливи и които намирате за интересни – останалото е лесно.