Развийте своя неповторим почерк и пишете историята си искрено и смело

Представете се с няколко изречения..

Здравейте, аз съм Велизара Сърчаджиева. На първо място съм авантюрист. Най-ценните ми качества са детското любопитство и чист поглед към света.

Иначе съм актриса на свободна практика и ми се налага да съм и инициатор на проекти, от които съм част. Следователно развих и умения на театрален мениджър. „Дуенде 14“ е театралната организация, чрез която създаваме и разпространяваме спектакли със съмишленици. „Дуенде“ означава висше вдъхновение, което представлява необяснимо с думи усещане за сътворяване, случва се само при живо изпълнение пред публика.

Театърът е моята страст, озвучаването също ме привлича, макар и съвсем малко да съм вкусила от него, на този етап. Освен актьорското ми амплоа, наскоро открих, че имам необходимостта да се изразявам и писмено.

Записах магистратура по журналистика и съдбата ме отведе в националното ни радио. Преоткрих магията му, и сега съм част и от неговия свят.

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Исках да съм ветеринар доста дълго време, обожавам животните, израснала съм сред такива. На това изречение съпругът ми би казал „личи си“, но да, факт е.

Но предметът химия в училище много ме мъчеше, а и спонтанността ми и постоянното търсене на адреналин и предизвикателства се оказаха по-важни за мен.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

На 16 години отидох да работя на един къмпинг на морето, правех палачинки. Беше за кратко, шефът ми не беше особено читав и се завърнах пораженски у дома.  

На следващата година работих като сервитьор при познат. Семейството ми винаги е имало финансови възможности, но аз много исках да съм самостоятелна, а и не ме свърташе на едно място. От моите стремежи майка ми доста страдаше, защото все бях във фатална ситуация.

Сещам се, че като работих като сервитьор и барман при познатия ме сложиха на „Лоби бара“ на хотела. Твърдяха, че там почти не идват хора и е спокойно. Първите няколко дни беше така, но след това стана лудница. Едва се справях да приготвям напитките и да ги сервирам. Веднъж докато правих фрапе на едно момиче я опръсках с кафето. Тя беше с чисто бяла рокля, която стана на кафяви пръски. Почувствах се виновна, че съсипах тоалета й и й се извиних неколкократно. Въпреки това тя ме обвини, че съм го направила нарочно, защото съм й завидяла. Тогава разбрах, че няма смисъл да убеждаваш хората в правотата си. Всички гледаме през ограничението на собствените си призми.

Сблъсъкът с реалността далеч от капсулата на дома много ме разви. Освен дисциплина и характер, изгради съчувствието ми към останалите. Според мен това е най-ценното човешко качество.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Всеки човек се ражда с определена душевност, която го тласка да изживява дадени ситуации и да създава такива.

Другото, което ни изгражда са травмите, които носим и развиваме и ако останат непреодолени, е възможно да са спирачката ни към осъществяване. Разбира се средата, в която израстваме: родителите ни, роднините ни, учителите ни са важни за интересите ни. За да отворим нова страница, често някой я е прелистил предварително.

Моят източник на вдъхновение и информация винаги са били книгите. Чрез тях не само развих въображението си, но и много пъти са ме насочвали. Нерядко съм била ентусиазирана от случващото се в редовете им и съм си набелязвала нови цели или преживявания, които искам да ми се случат.

Разбира се медиите и социалните мрежи са друг източник на информация, без който не можем. Общуването с различни хора също ме вдъхновява и ми дава поле за размисъл в неподозирани посоки. 

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст, за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Понякога обмислям в повече от необходимото дадени възможности. А е нужно по-скоро да се впуснем смело, за да не се ограничаваме сами. Разликата от преди е, че сега повече оценявам шансовете, които имам, по-благодарна съм. Прибързването и нетърпението бяха част от амплоато ми, но вече не позволявам да ме угнетяват.

Желанието ми да правя неща винаги се е крепяло на интереса ми към тях, на предизвикателството, което откривам. Обичам провокации, за това и предпочитам динамиката, напрежението и липсата на комфорт. Смятам, че така се развивам и съответно бих могла да съм полезна.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше мое, родителите ми са далеч от артистичните среди. След като завърших гимназия бях объркана, не знаех какво ме влече, харесвах литературата и българския език и биологията в училище. Но кандидатствах психология, обаче оценките ми не бяха достатъчно високи, за да вляза. След което една година работех. Тогава имах чувството, че от нищото ми е хрумнало да кандидатствам в НАТФИЗ.

По-късно си дадох сметка, че в ученическите ми години обожавах да ходя в сливенския театър и гледах едни и същи спектакли по много пъти. Най-близката ми приятелка ходеше на школа по актьорско майсторство, на която ме беше срам да се запиша. Бях изключително неуверена, до такава степен, че ми беше неудобно да погледна непознат в очите или да си купя кафе.

Не се поддадох на чувството си за малоценност и кандидатствах в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Благодарение на преподавателите, които ме предразположи по време на изпитите, успях да изляза от черупката си и да покажа малко от това, което нося. Беше достатъчно, за да вляза „Актьорство за куклен театър“. Това беше и първото ми желание, слушах интуицията си тогава, нямах представа от нито една от двете школи. Вече мога категорично да заявя, че от куклената школа един актьор може да стане по-многопластов, ярък, краен, рефлективен, изненадващ. Кукленият театър е много по-труден от драматичния. Когато се прави качествено изисква много повече умения.

До момента професионално съм имала само драматични роли. Иска ми се да участвам и в куклен спектакъл, интересна ми е и детската публика. Вниманието на децата се хваща по-трудно, но направиш ли го, усещаш безусловната им вяра и любов.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Вълнувам се от театър и от художествена литература. Психологията и човешките взаимоотношения също са ми любопитни. Харесва ми да работя със себе си като инструмент, чрез който да се изразявам и отправям послания. Имам предвид с гласа си, както и психо-физиката си. Провокацията да се вкараш в процеса на мислене на друг човек, да изградиш чужд образ, ме зарежда и обогатява. Сцената много ме привлича, както и свързването с публиката.

В момента хобитата са ми рисуване, по-конкретно върху текстил, често подарявам ръчно нарисувани тениски на близките ми. През свободното си време чета, разхождам се по еко пътеки и планински маршрути, практикувам йога, пилатес и съвременни танци.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменила професиите си. И двете дейности, които извършвам-актьорското и журналистиката са необятни. Можеш да търсиш, създаваш, изучаваш, да намираш по-много и в двете. Новаторството, яркото присъствие и характерният почерк са задължителни.

Това, което, може би, в бъдеще бих допълнила към заниманията си, е художественото писане. Но искам да имам достатъчно познания, умения и стабилна основа, за да се заема и с това.

Аз съм от хората, които държат на подготовката. Разбира се практиката най-много учи, но когато си с категорична посока и знаеш какво правиш.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да оставям положително въздействие върху хората. Усмивки или нещо от сорта на “Ех, тази Велизара!”, с подтекст на удивление от специфичния ми характер, биха ме зарадвали.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

 Насочвам вниманието си към неща, които ме зареждат.

Грижата за двете ни кучета, както и тренировките, ми помагат да разпусна. Но сцената за мен е най-големият отдушник. След представление се чувствам презаредена и окрилена!

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Гледам да не приемам нищо лично. Често съм напълно открита, не си слагам маски, но и отделям личния от професионалния си живот.

Ако се случи да вляза в конфронтация, настоявам да изясним случилото с отсрещния, за да няма обидени. Но най-важният урок, който съм усвоила, е да не приемам нищо твърде навътре.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са енергия, необходимост. В материалния ни свят те са разменно средство за усилията ни.

 Не ми допада като се превърнат в самоцел на даден човек, „без значение как, просто да изкара пари отнякъде.” Често това е знак, че въпросният човек се лута житейски.

Преди ми беше трудно да оценя усилията си и съответно да получа възнаграждение за тях.  Да не забравяме и че емоционалната награда не е по-малко ценна от материалната.

Съветът ми е да ценим труда си и да не се страхуваме да изискваме по-високо заплащане. При свободните професии забелязвам, че по-възрастното поколение не цени труда си, страхуват се да не бъдат изместени от някой, който ще работи за по-малко пари. Визирам артистичните среди. Би било прекрасно да се борим за по-високи възнаграждения, не да се примиряваме и да се стремим да сме удобни.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Развийте своя неповторим почерк и пишете историята си искрено и смело!