Решение на проблемите винаги има, но то се намира с търпение и спокойствие

Представете се с няколко изречения!
Здравейте, аз съм Карина Караньотова и вече 13 години работя в Българската национална телевизия. Сега съм репортер в новините, а за лятото и водя новините в сутрешния блок. Преди бях и водеща на новините и сутрешния блок в БНТ2, както и автор на много документални предавания.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?
Когато бях малка, исках да стана актриса като майка ми Юлиана Караньотова и баба ми Славка Славова, но те бяха против. По-късно записах да следвам „Масови комуникации“ и още първата година започнах да работя като водеща на туристическото предаване „Глобусът“. Това начерта бъдещия ми път на журналист.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?
Бях на около 11, когато от училище ме наказаха и ме отстраниха за една седмица. Това беше много тежко за мен, защото учех в прекрасно частно училище и ходех с голямо желание. За да не седя вкъщи през това време, баща ми ме накара да работя в неговото кафене тогава. Точно пред него имаше ксерокс. Започнаха да идват хора и да ме питат дали може да им преснимам нещо. Казах им, че може срещу 20 стотинки на страница. Стана голям наплив и за една седмица успях да изкарам доста пари от този ксерокс, като, разбира се, не казах на родителите ми за тайния си бизнес. Така изкарах първите си пари. По-късно, на 16, пишех кратки дописки за вестник „Нощен труд“ и там вече изкарах пари от хонорари.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?
Разбира се, че в началото това винаги е семейството. От тях съм черпила много и съм много благодарна за това. Истината е, че след 13–14-годишна възраст в живота ти навлизат и други авторитети, които най-често се опитват да развалят наученото от родителите. И тук идва ролята на авторитета и възпитанието на семейството – те да са толкова силни и вкоренени, че дори и при лошо външно влияние да успеят да устоят. А факторите са прости и лесни – това са добрината, честността и любовта. Ако сме добри и честни и обичаме себе си и околните, би трябвало да имаме щастлив живот, от който да сме доволни и благодарни.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?
Честно казано, голяма разлика няма – винаги са ме мотивирали интересните и общественополезни теми. Не харесвам посредствеността, излишното нажежаване на ситуации, както и простотията.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?
Това дали да следвам висше образование никога не е било казус. Исках да следвам в Берлин и дори бях изкарала изпитите. Тогава обаче мама се разболя и аз останах да уча в България.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?
Ако питате сина ми, ще ви каже, че се интересувам само от фейсбук. Но моят фейсбук е доста интересен. Съдържанието в него все пак съм го създала аз, като през годините съм оптимизирала приятелите си и нещата, които искам да виждам. Общественозначимите теми и нагласите на обществото, проблемите на бездомните животни у нас, готовите екологични решения в развитите градове – озеленяване, пешеходни пространства, велоалеи, спорт, мода, стил, житейски мъдрости, книги, филми, събития – всичко това е моят синтезиран свят.
Този свят е отворен – да влизаш и излизаш от него, взимайки най-необходимото и интересното. Качественото съдържание в социалните мрежи не е мираж, а нещо, с което може да се борави умело и да допринася за реалния свят. И обратно – колко теми за репортажи, колко съвети, помощ и идеи съм взела оттам.
И добре, че е спортът, за да оставя малко телефона. Обичам да ходя на йога, понякога тичам в парка, правя упражнения и вкъщи или на лостовете пред нас. Много обичам да карам колело и ролери, а най-любимата ми активност са преходите в планината. Умея да готвя и го правя с удоволствие за любимите ми хора. Понякога се престрашавам да отворя и някоя друга книга – всъщност имам лошия навик да чета по няколко наведнъж, както и да не ги довършвам. ;)

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?
По-скоро не бих сменила професията си. Ако все пак ми се наложи – винаги мога да стана инструктор по фитнес. Сега, като бях в Банско и ходих да тичам, ме питаха дали съм фитнес инструктор.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?
Ако това е личният бранд – тежко ми. :) Знам какво няма да чуя за себе си и това ме радва. Много добре знам как ме възприемат хората. Има едни мъдри приказки, в които се казва, че хората те възприемат така, както искат и както ги караш да се чувстват. Винаги съм усещала, когато някой не ме харесва и не се чувства добре в моето присъствие, но това не може да се промени. Все пак бих се радвала, ако хората ме възприемат като добър, състрадателен и позитивен човек. Имам няколко верни приятели, които винаги ще ми кажат истината в очите и ще назоват слабите ми места в характера с точните им имена. За това са истинските приятели. А недостатъците ми са избухливост, импулсивност и излишно драматизиране.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?
Позитивен човек съм и дори да се ядосам, ми минава бързо. Дори умея да се засмея, докато плача. Все пак основните правила в комуникацията с другите са да не повишаваш тон и да не обиждаш останалите с епитети, колкото и да са те ядосали. Решение на проблемите винаги има, но то се намира с търпение и спокойствие. Умея да създавам конфликти, защото не обичам да тая несправедливостите в себе си, но умея добре и да потушавам конфликти. Весела и усмихната съм, обичам малките ежедневни разговори с продавачките, съседите и дори понякога със случайни минувачи – най-вече такива с кучета. :) Мисля, че като общество трябва да се подкрепяме, да се уважаваме и да сме единни.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?
Не съм аз човекът, който може да каже каква е правилната комуникация, защото по-скоро не я владея. Трудно правя нови приятелства, а със старите често сме в конфликт. С близките отношенията също са твърде динамични – или много се обичаме, или се караме. Средно положение няма. Надявам се поне колегите да не се натоварват от комуникацията с мен. Гледам да съм лек човек, но когато „яхна метлата“ е по-добре да не си около мен. Обещавам да се старая повече... на всички. :)

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
И тук се налага да започнем с клишетата, и то е, че парите са необходимост, но не са всичко. Напоследък в социалните мрежи има доста мемета, на които е показано, че най-хубавите неща в живота са безплатни – любовта, природата, радостта, приятелите, смехът, семейството. Благодарна съм за семейството ми, на което винаги мога да разчитам – това си е късмет. Все пак трудът на човек трябва да е оценен подобаващо, но понякога това не се случва точно така у нас, което е жалко. Надявам се по пътя ни към европейската интеграция нещата да си дойдат на мястото.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?
Да са добри, да обичат това, което правят, и да го правят от сърце и душа. Да дават всичко от себе си, да не жалят силите си, защото всяко усилие след това се връща. Може да не е веднага, но се връща. Най-голямото признание в моята професия е, когато при мен дойдат хора и ми благодарят, че съм им помогнала. Тогава се чувствам полезна и значима. А това е чувството, което всеки трябва да изпитва от работата си – удовлетворение!