След 8 години в „Нова телевизия“ – продължих в сферата на комуникациите

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Наталия Герджикова. Завършила съм ЕГ „Бертолт Брехт“ в Пазарджик с френски език, след което продължих образованието си със специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Имам магистърска степен по „Бизнес администрация“ от Франкофонския бизнес институт (ESFAM), която беше проведена в партньорство с университета в Нант.

Професионалният ми път започна като репортер в новините на "Нова телевизия", където в продължение на 8 години трупах опит в необятния и динамичен свят на журналистиката. Днес продължавам да се развивам в сферата на комуникациите, но като експерт „Корпоративни комуникации“ във ФАНТАСТИКО ГРУП, където имам невероятния късмет да работя с приятели и професионалисти.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете мечтаех да стана адвокат. Винаги съм имала силно усещане за справедливост – независимо дали става въпрос за училищни спорове, или за разговори вкъщи, все се шегуваха, че имам мнение по всички въпроси. С времето обаче животът ме отведе по друг път, без изобщо да съм го целяла - станах репортер в новини. Работата като журналист ме научи да разказвам истории, да задавам въпроси, да търся отговори и да бъда критична. Научих колко е важно да слушаш внимателно какво казва отсрещната страна и да нося отговорност за всяка казана дума. Може да не съм станала адвокат по професия, но желанието да защитавам каузи, да стоя зад смислени идеи, остана и продължава да ме води и днес.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Това е много приятна история с мирис на маслодайна роза, която ме връща в годините на детството в село Розино. Когато бях малка, прекарвах много време при баба ми и дядо ми, които отглеждаха рози. Розите цъфтят през месец май, ставахме в 4 ч. сутринта и отивахме да берем свежите цветове, все още обвити в роса. След това носехме пълните чували с ухание на маслодайна роза на пункта за предаване. Там, за да няма сърдити, всеки получаваше своето възнаграждение според набраното количество рози. Всяко приключение на село завършваше с писане на съчинение по преживяно - баба ми много държеше да се забавляваме, но и да ни научи на труд и дисциплина. С годините осъзнах, че най-голямата награда не са били изкараните пари за още един сладолед или нови дрехи, а тези споделени мигове в детството със семейството, които никога няма да избледнеят.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

На първо място основният фактор за мен това винаги е било семейството. Израснах в среда, в която четенето беше част от ежедневието ми и това не беше задължение, а удоволствие. Помня как настоявах пред майка ми да тръгна на училище още на 6 години, въпреки че раницата беше по-голяма от мен. В основното училище и гимназията голямо влияние оказаха и учителите ми, особено тези по литература и чужди езици. Те бяха истински вдъхновители, които събудиха интереса ми към хуманитарните науки, така че по-късно това се превърна в професионален път на развитие. Средата, в която попаднах и приятелите, които срещнах, също имат голямо значение за формирането на личността, която съм днес. Не мога да не спомена и опита ми в медиите, репортерската работа изостри интуицията ми, научи ме да мисля критично и да приемам другата гледна точка, без да съдя. Срещите ми с толкова много хора с различни професии и интереси, ме обогатиха не само професионално, но и като човек.

Що се отнася до любознателността - не може да знаем всичко, но може да се стремим да научаваме все повече. Както по-горе споменах, от малка обичам да чета и така до днес, все има какво да привлече интереса ми, било то нова книга или новинарска статия. Близките хора около мен често отбелязват, че винаги съм наясно с информационния поток и трудно ми убягва някоя новина. Старая се да се информирам от различни източници, да не се предоверявам на написаното, да проверявам и сравнявам информацията, да търся нюансите в прочетеното, защото понякога те са от съществено значение.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Нищо не трябва да се случва на всяка цена. С опита през годините това, което ме мотивира, вече не е толкова повлияно от външно одобрение, очаквания или стремеж към доказване. Личната ми мотивация е свързана с моето усещане за това има ли смисъл. Не правя нещо само защото трябва или защото така се очаква от отсрещната страна, правя го, ако виждам стойност – за мен, за хората около мен, за идеята, зад която стоя.  

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Какво да уча и в коя област да се развивам беше мой личен избор, като за всичките ми решения съм била подкрепяна от най-близките хора около мен.  Мисля, че в днешно време не е от особено значение какво си завършил като образование, а какво умееш да правиш, в какво си експерт. Според мен трупането на дипломи не е достатъчно, нужен е опит и непрекъснато развитие.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Въпреки че вече не отразявам политически теми, те все още предизвикват интереса ми и продължавам да ги следя с особено внимание, защото за мен е важно да имам гражданска позиция по темите, които засягат нашето бъдеще. Спортът и разходките в планината също са сред любимите ми занимания. Напоследък все повече оценявам тишината сред природата. Наред с всичко това,  едно от най-големите ми удоволствия е да пътувам, обичам да откривам не само нови градове, а и различни култури, да научавам нови неща, да съчетавам полезното с приятното. Пътуванията ме вдъхновяват и разширяват светогледа ми, все повече се старая да отделям време за преживявания с най-близките ми хора.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Работата в сферата на комуникациите ми носи динамика, дава ми възможност да съм в контакт с различни хора, да разказвам техните истории, по този начин продължавам да надграждам опита, който имам до момента. Каквото и да работя, винаги ще търся това разнообразие, което съм имала до момента във всекидневието, защото това ме зарежда.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да чуя, че съм професионалист в това, което правя – човек, който подхожда с отговорност и постоянство към работните ангажименти. Ценно за мен би било да чуя, че отстоявам принципите си и държа на думата си – не само в професионален, но и в личен план. Ако след всяка среща, разговор или съвместен проект хората около мен остават с усещането, че са работили с почтен, открит и стойностен човек, то значи съм си свършила работата добре.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Няма универсална формула за справяне с всекидневните предизвикателства, но определено не съм от хората, при които работните ангажименти приключват с края на работния ден. С годините се научих да приоритизирам задачите в тефтера. Старая се да се фокусирам върху нещата, които зависят от мен, и да се адаптирам бързо към нови ситуации, без излишно напрежение. Спортът, разходките в планината и бягството за няколко дни от града също ме държат в кондиция, а понякога дори са извор на вдъхновение за нови идеи.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Всеки ден общуваме с различни хора, които имат собствен темперамент, мислене и стил на комуникация. Това, което работи с един човек, може да предизвика напрежение с друг. Едно от най-важните неща е да се изслушваме и да приемаме другата гледна точка, да не подхождаме преднамерено и да не прибързваме с изводите. Честната и открита комуникация в отношенията са от съществено значение, независимо дали става дума за разговор с колеги, приятели или близки.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са средство, а не цел. Те не могат да ни донесат нито вътрешна хармония, нито дълготрайно щастие, но могат да ни дадат сигурност и свобода. Сигурност, за да можем да посрещнем основните си нужди, а свобода, за да избираме по какъв начин да живеем, какви професионални или лични решения да взимаме. Проблемът е, че в обществото се насажда мнението, че „повече“ означава по-добре. Всъщност всеки влага различен смисъл в думата „достатъчно“, затова е важно човек по-често да си задава въпроса: „Колко е достатъчно за мен?".  

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Не са важни длъжностите в трудовата книжка, старайте се да трупате умения в различни сфери. Ако не сте сигурни в каква област искате да се развивате – опитайте, не спирайте да предизвиквате себе си и не се страхувайте да променяте посоката. А когато се озовете на кръстопът и трябва да направите избор - помислете каква е средата в една компания, за кого работите и чии мечти сбъдвате. Ориентирайте се към работодатели, чиито ценности съвпадат с вашите.