Страст към знанието и вдъхновение за другите

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Еленита Великова и съм професор на Университета за национално и световно стопанство. В рамките на 25 години успях да измина целия академичен път от бакалавър в специалност „Международен туризъм“, магистър в същата специалност, докторант по Икономика и управление, асистент, главен асистент, доцент и професор. Работя в сферата на туризма и образованието. Винаги много съм обичала да уча и мисля, че професията ми в най-голяма степен отразява тази моя страст. Вярвам в силата на знанието и сътрудничеството и се опитвам чрез работата си да вдъхновявам другите да мечтаят.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете исках да стана лекар. В десети клас татко ме посъветва да кандидатствам в икономическия университет, защото в последствие ще мога да работя не толкова натоварваща работа. Бързо смених профила си на география и математика и две години по-късно се озовах в УНСС в специалност „Международен туризъм“. Завърших бакалавър, магистър и кандидатствах за докторант. По време на докторантурата ми се откри асистентски конкурс, който спечелих и 20 години по-късно не съм сменила работата си. Сещам се, че като дете много обичах да играя на учителки. На мнение съм, че талантите и изборът на професия си личат още от ранна детска възраст.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

За първи път работих през ученическите си години за един мой братовчед през ваканцията. Задачата ми беше да стоя в офиса му и да вдигам телефона. По-късно разбрах, че родителите ми са го накарали да ме наеме и даже, че те са платили първата ми заплата. Било е един вид възпитателна мярка – хем да се уча на труд, хем да не се шляя по цял ден по улиците. Въпреки това се чувствах много горда, че съм ангажирана и вече изкарвам парите си сама.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Смятам, че семейството е най-важният фактор в ранното ни развитие. На мене ме е гледала баба, която ме научи на труд. Вкъщи винаги се е държало на образованието и на това човек да бъде почтен и отговорен. Родителите ми са ме насърчавали да уча и да се интересувам от света около мен, а не просто да приемам нещата за даденост. Майка винаги казваше, че децата трябва да надминават родителите си. Бях ученичка по време на прехода, но помня, че най-много и в основното училище и в гимназията харесвах учителите си по математика. Сигурно затова станах икономист. И до ден днешен се успокоявам, докато решавам задачи. За мене е много важно мозъкът да се развива и това става чрез четене, математика и учене на езици. Рецептата ми за любознателност се крие в това, че непрекъснато искам да научавам за нови неща и да ги разбирам. Не се успокоявам, докато не стигна до същността на нещата, докато не си ги обясня. После идва следващия казус и така до ден днешен.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Да, с времето погледът ми към мотивацията се промени. Когато бях по-млада, основният ми стимул беше желанието да се доказвам – първо пред семейството, после пред учителите, колегите и обществото. Винаги съм била амбициозна и съм искала да постигам резултати, да виждам напредък. Сега, години по-късно, усещам, че мотивацията ми идва най-вече отвътре.

Днес ме движи не толкова нуждата да доказвам нещо, а стремежът да правя смислени неща, които оставят следа – в студентите, с които работя, в екипите, на които помагам, и в проектите, които реализирам. Научих се, че не всичко зависи от външната оценка или признание. Много по-важно е вътрешното удовлетворение и балансът между работа, семейство и лични мечти. Вече избирам внимателно битките си – не е нужно да се включваш навсякъде и на всяка цена, важно е да влагаш енергията си там, където наистина можеш да бъдеш полезен и където вярваш в каузата.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Винаги съм била доста непокорно дете – държах сама да взимам решенията си, дори когато слушах съветите на родителите си. В онзи момент, когато татко ме насочи към икономическо образование, се замислих и реших да го послушам, но не защото се предадох, а защото го направих с амбиция и разум. В годината, в която завърших средно образование – 1997, приемаха едва девет души в медицина. Реших, че няма да понеса разочарованието, ако не ме приемат, и се насочих към друго поле, което също ми беше близко и интересно.

Кандидатствах едновременно в УНСС и в СУ „Св. Климент Охридски“ и бях приета и в двата университета. Това беше моментът, в който трябваше да направя своя избор. След много размисъл избрах УНСС и специалност „Международен туризъм“. Харесваше ми, че туризмът съчетава икономика, култура и работа с хора – нещо, което винаги ме е привличало.

После дойде кандидатстването за докторант и малко след това – асистентският конкурс. Всичко се случваше като по начертан път, без секунда прекъсване. Никога не съм имала период на колебание или пауза – винаги съм вървяла напред. Вярвам, че когато човек е в правилната посока, цялата вселена му помага да се случат нужните неща. Случайни неща няма.

Днес, когато погледна назад, знам, че това решение беше правилно. Може би тогава избрах по-скоро с интуиция, отколкото с план, но този избор ме доведе до кариера, която обичам и която ми носи смисъл и удовлетворение. Понякога животът не ни води по най-очевидния път, но ако имаме смелостта да вървим напред, той ни отвежда точно там, където трябва да бъдем.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересите са ми от различно естество. Професионално най-силно ме вълнува образованието и развитието на туризма – как той може да бъде двигател за икономически растеж, но и за устойчиво развитие на общностите. Обичам да работя по проекти, които създават нови възможности и имат реален ефект за хората.

В личен план съм любопитен човек – обичам да чета, да пътувам и да опознавам различни култури. Пътуванията за мен не са просто почивка, а начин да науча нещо ново и да видя света през очите на другите. Харесва ми и да решавам задачи по математика – това ме успокоява и ми помага да поддържам ума си „в кондиция“.

Обичам природата и планината, а в последните години намирам удоволствие и в йога, защото ми дава баланс между ума и тялото.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменила професията си – тя е част от мен. Вярвам, че съм на точното място и че работата ми има смисъл. Понякога съм си представяла какво би било да се занимавам с нещо съвсем различно – например архитектура или интериорен дизайн, защото ми харесва да създавам красиви и функционални пространства. Но това са по-скоро хобита и мечти, а не професионален път.

Туризмът и образованието са сферите, в които се чувствам най-уверена и полезна. Харесва ми, че това е динамична област – винаги се променя и изисква да се развиваш заедно с нея.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала хората да казват, че съм човек, на когото могат да разчитат – професионалист, който работи с отдаденост и сърце. Надявам се да ме свързват с коректност, почтеност и искреност.
Бих се радвала да чувам, че съм оставила положителна следа – че съм вдъхновила някого да повярва в себе си или да направи крачка напред. За мен най-големият комплимент е, когато студент или колега ми каже: „Заради теб видях, че мога повече.“ Това е истинската стойност на личния бранд – не просто как изглеждаш отвън, а какво оставяш след себе си.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Научих се да слушам себе си и да си давам време за възстановяване. Работата ми е динамична и често много натоварена, затова се старая да намирам малки „острови“ на спокойствие през деня – кратка разходка, чаша чай или няколко минути за тишина.

Смятам, че най-важното е да не допускаш проблемите да те погълнат изцяло. Стремя се да гледам на трудностите като на задачи за решаване, а не като на лични провали. Поддържам връзка с близките си, защото разговорът и споделянето на емоции са голямо облекчение. Моят най-добър съветник е дъщеря ми.

В последните години йогата и пътуванията ми помагат най-много – те ми дават баланс и вдъхновение. Опитвам се да си наложа да не работя вечер до късно и през уикендите, но често не ми се получава.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Всеки човек е различен, а това е едновременно предизвикателство и богатство. Научих, че в комуникацията най-важното е да слушаш – не само да чуваш думите, но и да разбираш емоцията зад тях.

С годините станах по-търпелива и по-внимателна. Вече знам, че не е нужно да реагираш веднага или да доказваш, че си прав на всяка цена. Понякога тишината казва повече от думите.

Стремя се да бъда ясна и открита, но и да оставям пространство на хората да изразят себе си. Вярвам, че уважението и емпатията са в основата на добрата комуникация – и с колегите, и с приятелите, и с близките ми.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важни – те ни дават сигурност, свобода и възможности. Но с времето разбрах, че те не могат да бъдат цел сами по себе си. Парите са инструмент, а не смисъл.

В живота ми са имали значение, особено в моменти, когато съм искала да осигуря стабилност за семейството си или да реализирам определена мечта. Но никога не съм позволявала да определят щастието ми.

Моят съвет е прост – парите трябва да служат на нас, а не ние на тях. Важно е да имаш цел и ясна представа за това, което искаш да постигнеш, и да използваш парите като средство за това, а не като мярка за собствената си стойност.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Бих казала три неща.

Първо – обичайте това, което правите, защото само тогава ще имате силата да преминавате през трудните моменти.

Второ – учете се постоянно. Светът се променя, професиите се променят, и ако не се развиваме, оставаме на едно място.

И трето – изграждайте отношения. Хората, с които работите, са най-големият ви капитал. Бъдете честни, коректни и отворени – доброто име е нещо, което никой не може да ви отнеме.

Ако следвате тези три неща, успехът ще дойде като естествен резултат.