Страстта ми е да давам стойност на хората и компаниите, като им помагам да откриват по-ефективни методи на управление

Представете се с няколко изречения!

Здравейте! Казвам се Богой Богданов и страстта ми е да давам стойност на хората и компаниите, като им помагам да откриват по-ефективни методи на управление.

Затова съм съорганизатор на най-голямата конференция у нас посветена на модерното управление и лидерство Business Agility Bulgaria, която ще се проведе на 9-ти октомври в Интер Експо Център.

Съосновател съм на AgilePool, провеждам уъркшопи и обучения, и работя пряко с екипите и мениджърите на компаниите.

Горд татко съм на две прекрасни момичета, с които прекарвам всяка секунда от свободното (и от не толкова свободното) време.

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като малък исках да стана космонавт. После ветеринар, защото обичам животните. Брат ми обаче ме отказа, след като ме осведоми, че ще ми се налага да бъркам в дупетата (думата беше по-цветуща) на кравите.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

От малък съм с предприемачески дух. В първи клас разбрах, че в Пощата изкупват употребени фонокарти срещу 10 ст. всяка (за по-младото покеление, едно време нямахме смартфони, а използвахме улични телефони, които работеха с карта).

Забелязах, че хората ги изхвърлят около телефоните, и организирах приятелите си да ги събираме. Приходите моментално “инвестирахме” в аркадни игри.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

На първо място семейството и неговото обкръжение. После учителите, след това приятелите. Винаги съм избирал среда с хора, които ме вдъхновяват, имат ценности и високи цели. Вярвам в поговорката: „С какъвто се събереш, такъв ставаш.“

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Да, още на 17. Тогава получих първата си лятна работа като помощник-сервитьор в ресторант. Реално бях „момче за всичко“ - миех чинии, подреждах и вдигах маси, почиствах. Колегите ми, които вършеха същото вече от години, бяха доста по-възрастни.

Тогава осъзнах, че не искам просто работа, а смисъл - да давам стойност и да оставя следа. Това ме мотивира да уча, да инвестирам в себе си и да търся път, който развива потенциала ми.

Същата мотивация стои и зад Business Agility Bulgaria - конференцията, която организираме, за да обединяваме хора и идеи, които правят управлението по-смислено.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Изцяло мое. Родителите ми винаги са ме подкрепяли и не са диктували посоката, в която да поема. В 11 клас стоях на кръстопът - да стана актьор или програмист. От една страна математиката ми се отдаваше, от друга участвах активно в училищната театрална група и в градския младежки театър.

В крайна сметка избрах програмирането и завърших специалност „Компютърни науки“ във ФМИ на Софийския университет, най-престижната за тази сфера към онзи момент.

Днес водя обучения, изнасям публични презентации и водя подкаст, като съчетавам техническата експертиза с любовта към сцената и общуването.

От гледна точка на времето решението ми се оказа най-правилното.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Професионално ме вълнуват управлението, работата с хора и оптимизацията на процеси. Чета бизнес книги и биографии. Тези теми стоят и в центъра на Business Agility Bulgaria.

По природа съм любознателен, а голяма страст ми е космосът и астрофизиката. Голям фен съм на Нийл Деграс Тайсън.

Зимата карам ски, обичам да пътувам, но най-ценно за мен е времето с децата и приятелите ми.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

В момента бих казал, че “живея мечтата”. Работя това, което искам и обичам, и правя това, в което съм истински добър.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Че вдъхновявам, мотивирам и давам работещи решения. Че помагам да се вижда по-голямата картина. Че съм последователен, автентичен и винаги готов да помогна.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Като експерт по адаптивност и гъвкавост прилагам всичко, на което уча другите. Живея според принципите на Agile майндсета. Поставям си ясни и измерими цели и редовно рефлектирам, уча се и да адаптирам стратегията си.

Особено важен за мен е принципът да опростявам сложните задачи. Прилагам правилото на Парето - фокусирам се върху онези 20% от дейностите, които носят 80% от стойността.

Търся баланс между работа, личен живот и физическо здраве. И най-важното е, че следвам убеждението, че „не всичко е на всяка цена“.

Винаги намирам време да празнувам победите си, дори и малките. Те са горивото, което поддържа добрата кондиция и позитивното настроение.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Най-важният извод е, че няма универсален подход, защото всеки човек е различен. С времето се научих да слушам повече, отколкото да говоря, и да се опитвам да разбера гледната точка на другия, преди да дам своята.

Вярвам, че правилната комуникация е въпрос на уважение, адаптивност и готовност да се поставиш на мястото на другия.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Усещането за „достатъчно“ е въпрос на нагласа и цели, а не на конкретна сума.

Баща ми ме е учил, че парите са средство, а не крайна цел. Като по-млад не го разбирах напълно, но днес вярвам дълбоко в това.

Те са естествен резултат от стойността, която създаваме. Ако истинската ти мотивация е да решаваш проблеми и да носиш реална полза за хората и бизнеса, парите идват като следствие. Колкото по-голяма е стойността, която даваш, толкова по-устойчив е и финансовият резултат.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Не гледай на кариерата си като на права линия, а като на пътешествие. Понякога най-ценните възможности идват, когато поемеш по нова пътека. Любопитството и смелостта да пробваш различни неща често водят до най-големия напредък.

Точно такива уроци и истории ще бъдат споделени на Business Agility Bulgaria.