Търсете одобрението и подкрепата на колегите и екипа си, а не само на ръководителите

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Чавдар Влъчков – човек на еклектични противоположности, които постоянно се опитвам да свържа в една личност и една кариера.
Икономист, финансист и директор по стратегически трансформации с 15-годишна кариера в Брюксел. Паралелно – професионален кариерен консултант, коуч и вече 20 години отдаден доброволец в социални каузи. В България работя за развитие на общности, гражданско участие и приобщаващи обществени политики като представител на „Национална мрежа за развитие“. Лектор съм и за т.нар. меки умения и кариерно развитие.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Бях от онези деца, които никога нямаха готов отговор на този въпрос и се чувствах неподготвен, когато някой ми го зададеше. Израснах през 90-те в среда с прекомерен достъп до информация и новини и исках да разбера как и защо се случват нещата около мен, но не знаех коя професия ще ми даде този отговор. Един от многото верни отговори в крайна сметка се оказа икономиката.

Също така като малко дете неведнъж съм споменавал на родителите си, че искам да стана боклукчия, това ще да е било заради внушителните камиони за смет, които през онези години извозваха боклука в България ! Ама май това е мечта на всяко малко момче.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

В студентските години – работех в exchange бюро на Златни пясъци. Дванайсетчасови смени, на които редовно заспивах… но бях човекът, който хващаше най-много фалшиви банкноти. Така научих житейския урок, че сънят изостря сетивата.

Кои са факторите, които ни изграждат като личности в ранна възраст?

Дълго време не осъзнавах, че голяма част от кариерата ми няма да стъпи върху дълбока експертиза в една конкретна област, а върху солидни познания от различни области и много здрав разум, а той се формира още в ранна възраст. Критичното мислене се развива, когато растеш в среда с плурализъм на мнения и имаш свободата да грешиш. Аз имах късмета да израсна с майка журналист и баща електроинженер – леко заклещен между хуманитарните и точните науки. Тази комбинация винаги насърчаваше въпросите, съмненията и анализа. Оттам тръгна и желанието ми да разбера какво движи света – едновременно от емпирична и от социална гледна точка. А това разбиране в последствие се оказа ключово за това да умееш да  направиш един бизнес успешен.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла

възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

От малък правех това, което „трябва“, с надеждата някой ден да мога да правя повече от това, което искам. Две десетилетия от този подход ме докараха в положението, в което нямам „зона на комфорт и на дискомфорт“– всяка задача е постижима и не тежи или по-скоро тежи еднакво малко. Така че относно служебните ми ангажименти съм леко изкривен от моят подход към самия себе си. Мотивацията идва, когато виждаме смисъл и стойност в дадена задача и как тя допринася за дългосрочните ни цели или личното развитие.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите?

Родителите ми даваха пълна гъвкавост, но те ме питаха какво искам да правя и на базата на това ме съветваха какво да уча. Единственото условие беше да надграждам и да не се страхувам да опитвам нови неща.

Така първо учих в Математическата гимназия във Варна (5–7 клас), след това продължих средното си образование в Първа езикова гимназия с немски, с ясното желание да тествам уменията си в максимално конкурентна среда.После дойде София, след това Брюксел.

Още тогава знаех, че искам да се занимавам с политика или по-скоро със съдържанието на политиките. Затова избрах Международни икономически отношения и Финанси като първи две специалности, които изкарах паралелно в УНСС. След дипломирането заминах за Белгия, където започнах работа и впоследствие продължих обучението си по Management Science, съчетавайки го с професионален опит.

Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Да, абсолютно. Образованието е визитна картичка и много често обща култура от която можеш да надграждаш. Също така, то рядко е калибрирано с бъдещата ти трудова характеристика.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Активно спортувам и най-вече плувам – нормално за варненец. Няма икономически или политически подкаст, който да не следвам, а паралелно на това консумирам твърде голямо количество фентъзи литература. Най-голямото ми изкушение е фентъзи бандата ми в Брюксел – там сме герои на настолни ролеви игри. Също така е показателно от Инстаграм профила ми , че имам проблемно голям афинитет към котките.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не. Харесвам еклектиката на различните си професионални роли и това, че ги свързвам чрез доброволческата си работа в България. Коучинг, мениджмънт, изграждане на устойчиви организации и екипи, разчитане на икономическите и социални процеси – всичко това вплитам ежедневно в доброволческата си работата

А иначе… имам и няколко аматьорски опита като стендъп комедиант. 😊

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Винаги съм се шегувал, че няма значение какво говорят хората зад гърба ми, стига да казват, че имам добро чувство за хумор. Но оставяйки хумора настрана за мен е важно хората да разпознават искреността на моите взаимоотношения с тях.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Най-много ни пречи страхът, че няма да се справим. Ако махнем този елемент от уравнението, проблемите изглеждат много по-прости. Аз обичам да комбинирам полезното с приятното – слушам аудиокниги, докато плувам, или музика, докато работя. Така балансът идва естествено.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки ?

Искреност и откритост – базови, но не достатъчни. Важно е да приемем, че хората не мислят като нас, не е задължително да имат нашето светоусещане, че често говорят за себе си, когато говорят на нас, и че няма нищо лошо да кажеш „извинявай“ сбърках. Това са основите на качествените отношения – и в работата, и в живота.

Винаги следвам основното правило и го изисквам от моя екип да оставят егото си пред входната врата на залата за срещи , защото то пречи на добрата комуникация.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите за мен са независимост и свобода – а те двете не са количествено измерими. Важно е да осъзнаваме, че доходът трябва да е пропорционален на нашата добавена стойност и качества, и да имаме трезва оценка за тях. Колкото повече развиваме нашите умения, толкова повече независимост можем и трябва да изискваме срещу тях.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Търсете одобрението и подкрепата на колегите и екипа си, а не само на ръководителите. С други думи — работете за доверие по хоризонтала и по вертикалата надолу. Вашият екип е вашият двигател — това е най-здравословната симбиоза в корпоративния свят. Вие сте там заради тях. Всеки път съм бил повишаван, защото колегите и екипите ми са го очаквали и настоявали пред ръководителите. А добрите ръководители винаги се допитват до екипите на терен.

Ако работите в организация, която поощрява обратното, това е ясен знак за нездравословна среда.