Завърших три висши, но уча и до днес, без ежедневно надграждане човек няма шанс

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Жюстин Томс и това е истинското ми име J Занимавам се с дигитален маркетинг и онлайн присъствие още от зората на Интернет в България – от края на 90-те годни на миналия век. Създадохме Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън като уеб агенция през 1998-ма година. В същата година стартирах и конкурса БГ Сайт, който в момента продължаваме да провеждаме с името Сайт на годината.
В годините съм работила за голяма част от най-големите брандове и бизнеси в България, както и за много по-малки организации, институции, НПО сектора, личен бранд консултант и ментор на много млади хора.

От 2007-ма преподавам в НБУ, сега съм вече доцент. Обичам да работя с млади хора, това ме вдъхновява, учи и развива.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Много исках да стана оперна певица и космонавт. Е, не се получи J

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

В моето време имаше бригади и те бяха задължителни. На някои места знам, че са ходили по бригади и по-малки. Но в София ходехме в началото на 8-ми клас. Това беше първата ми бригада – в консервения завод в Русе. Работих много, един месец, заедно със съучениците ми, разбира се. И взех награда сак (това е толкова смешно спрямо днес) и 80 лв. с които си купих първото ми дънково яке – трудно достъпна за онова време стока, лукс, който малцина си позволяваха. Хаха, наистина изглежда доста смешно спрямо стандартите ни днес. Бях много горда, че съм си купила такава дреха. Пазя си я и до днес!

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Тук едва ли ще кажа нещо много неочаквано и ново – семейството има много ключова роля, а след това приятелите, средата и в училище и в университета. За мен лично пример са били освен родителите и много мои приятели, преподаватели. Била съм винаги в подкрепяща среда, което е много важно, особено ако човек стартира свои идеи, бизнес.

Допълнителен стимул при мен са били книгите – четях много и определено книгите са били ключови в развитието ми.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Със сигурност – ние сме хора и се развиваме и променяме непрекъснато. Отново тук средата беше много важна за мен и възможността да имам около себе си хора, от които да се вдъхновявам, да уча, да взимам пример.

В области, в които не намирах достатъчно подкрепа започвах да създавам начини, за да намеря такава. Така стартирах в годините различните инициативи и бизнеси, с които съм се занимавала.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Аз учих доста. Завърших три висши – педагогика, френска филология и философия. Изцяло решенията взимах сама, за което съм благодарна на родителите си, че ми даваха свобода. Не съжалявам за времето в университета. Ясно е, че след това съдбата ме поведе в друга посока и навлязох в дигиталния бизнес, доста рано, бях сред първите в България, което ми даде предимство. Трябваше постоянно да уча. Уча и до ден днешен, защото нашата област е доста динамична и без ежедневно надграждане човек няма шанс.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересите ми са доста обширни. Обичам и говоря няколко и уча още езици. Чета много – най-вече съвременна литература. В последните години излезе моя първи исторически роман – Clair de Lune. В момента завършвам втория си роман.

Обичам природата и времето сред нея – планини, море със семейство и приятели.

Обичам градинарството. Също изкуствата – театър, музика – най-вече джаз, рок, класика.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменила професията си. Въпреки че се занимавам с дигитален маркетинг близо 30 години – все още ми е интересно, уча и виждам смисъл в тази работа.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Опитвам да тренирам, движа се по много и опитвам да подхождам към всяка ситуация със спокойствие и любопитство. Опитвам се да не бързам, да отделя време за важните неща. Мисля, че това помага много.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Много голяма промяна в отношението ми настъпи, когато разбрах, че всеки човек е ценен и може да допринесе, че ако подхождаш с чисти намерения и добро – получаваш от същото. Също – избягвам мрънкащи и неконструктивни хора. Нямам нужда да общувам интензивно с такива.

Средата ни е такава, каквато сами я направим.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите никога не са достатъчни. Дори най-богатите хора искат още и още и все не им стигат.

Ако човек е фокусиран върху това да върши работата си, да не пропуска възможности, да става по-добър в това, което прави, да намира благодатната за него среда – парите идват. Те не са цел, не са самоцел, те са средство.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да знаят силните си страни, слабите си страни. Да работят и по двете. И да научат възможно по-рано какво „работи“ за тях, каква среда е благоприятна, за да я търсят и да се развиват в нея.

Ние, хората, сме много силни и креативни. Ако не се оставяме на лоши обстоятелства, на не добри навици, а работим, упорито работим, учим, ама сериозно и постоянно, ако намерим своята супер сила – това ще се отплати.