Добрите хора не винаги викат най-силно – те просто не се отказват да правят добро

Представете се с няколко изречения!

Казвам се Валентин Василев. Професор съм по „Национална сигурност /Управление на човешките ресурси в кризисни ситуации/“. Преподавател, учен и практик съм с повече от двадесет и пет години опит в областта на управлението на човешките ресурси, лидерството, емоционалната интелигентност и организационното развитие. Вдъхновител и съавтор съм на бранда #„Мотивация 4.0“, част от който е първата образователна настолна игра със същото име (https://motivationfourzero.com/).

Академичната ми кариера е преминала през всички длъжности – от асистент до професор, включително административни и ръководни – заместник-декан и ръководител катедра. До момента тя е свързана с ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, Висше училище по сигурност и икономика (ВУСИ), Пловдив и Нов български университет (НБУ). Дългогодишен лектор съм в Института по публична администрация към Министерския съвет.

Кариерният ми път е свързан и със заемането на длъжността заместник-кмет на Община Благоевград, както и с представителството на институцията Обществен посредник (Омбудсман) на Община Благоевград. Ръководя дейността на „Клуб-Благоевград“ към „Фондация за развитие на емоционалната интелигентност“.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Като за повечето момчета от моето поколение, мечтата ми беше да стана футболист. Играех, смея да твърдя, на прилично ниво в детски и юношески формации, като често бях капитан на отбора. От мен се очакваше да поведа съотборниците си, да им вдъхна увереност, да ги успокоя. Свикнах с тази роля и сякаш я нося през целия си живот.

Разбира се, едно от първите ми осъзнати желания за професионално развитие беше свързано с усещането, че нося в себе си умения да въздействам върху хората около мен – да ги водя, да ги напътствам. Вероятно оттук се пораждаше мисълта, че бих се радвал един ден да бъда футболен треньор. И в известен смисъл точно с това се занимавам и днес – то се превърна в моята кариера. Не е свързано пряко с тренировка и подготовка на спортисти, но преподаването и управлението съдържат именно подобни елементи.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

  Не съм се замислял за това, наистина. Вероятно първите ми пари са били изкарани по време на летните задължителни дейности, които ни възлагаха в училище – да събираме и предаваме вторични суровини (хартия, метал), билки, трудови дни в кооперативи и други подобни. Без да съм напълно сигурен, може би това е отговорът.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Тук съм категоричен – семейството! Традициите и ценностите, които идват именно от корените ни. Ако родителите ти четат много – „обречен си“ и ти! Една от любимите снимки на децата ми е на голямата ми дъщеря, може би на около година, гордо усмихната, как чете, обърнат наобратно, „Закон за администрацията“!

Вярвам дълбоко в думите на Фредрик Бакман в книгата му „Победителите“: „Това, което не казваме на децата си, ги белязва повече от това, което казваме!“ Това е! Само мога да бъда дълбоко благодарен на родителите и семейството си за тези ценности и пример.

По друг повод имах възможност да споделя следните мисли, които отново бих искал да изразя и тук: хората на бъдещето са тези, които днес се учат да превръщат знанието в мъдрост, а мъдростта – в доброта. Истинската промяна започва от личния избор да бъдеш светлина – за себе си и за другите, а всеки ден е нова възможност да изградиш характера си и да създадеш свят, в който добротата е водеща сила.

Рецепта? Спомням си за популярно кулинарно предаване, в което водещият препоръчваше храни с до пет съставки. Ето моята „рецепта“: Личен пример! Богата библиотека! Съдържателни и откровени разговори! Задаване на искрени въпроси! И да „насаждаме“ доброта – навсякъде около нас!

 

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Интересен въпрос. Според мен разлика има, но тя е свързана по-скоро с личностното ми съзряване и преминаването през определени житейски епизоди. Иначе ценностите са същите – алтруизмът е водещ при мен още от детските години. Вследствие на това тези, които ме познават и са общували и работили с мен, знаят какво ме „пали“ най-много, а именно – да направим мястото, града, средата, институцията, защо не и държавата, по-приветливо, светло и добро за живеене място!

Ролята на възприемането на средата и на значимите за съвременния човек предизвикателства е безспорна за мотивацията. Именно във връзка с това създадохме нова концептуална рамка за мотивация на личностно и организационно ниво – бранда „Мотивация 4.0“, който включва игрови елементи. Развитието му ще продължи в тази посока, включително и с разпространението му на английски, турски, руски и македонски език, защото се оказа, че идеята на модела се приема отлично и в други страни.

И още нещо – наскоро мой бивш студент, с когото много се гордея, сега кмет на областен град, който се промени до неузнаваемост за 10 години, публикува пост, който буквално се вряза в съзнанието ми: „Всъщност човек не е това, което казва, нито това как изглежда, а атмосферата, която създава с присъствието си.“ И за да няма усещане за реклама или политика, ще му благодаря само с една буква – Благодаря ти, К.!

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Изцяло мое! Нека не забравяме, че през 90-те години информацията за специалности, професии, кариерни ориентации и други подобни беше оскъдна и се получаваше предимно на място. Щастлив съм от избора си по много причини! Идването ми в Благоевград се оказа ключово за съдбата ми – както професионална, така и лична. За това не съжалявам, а напротив – мога да бъда само горд!

В този град срещнах жената на живота си, създадох дом и семейство, отглеждам децата си. Смея да твърдя, че имах – и вярвам, че все още имам – скромен принос като гражданин и професионалист в неговото развитие. Щастлив съм!

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересите ми не са се променяли през годините – личните са свързани с рок и метъл музиката, Манчестър Юнайтед, книгите и филмите. По всяка от тези мои „слабости“ бих могъл да дам отделно интервю – за това какво ми носи и защо е важна за мен. Може би тези дни бих говорил за Манчестър Юнайтед малко по-малко – по разбираеми причини (интересуващите се от футбол знаят защо).

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не, не бих сменил професията, защото ѝ дължа всичко в живота си! Напротив – опитвам се да поощрявам младите хора, че си заслужава да се занимават както с наука и преподаване, така и да бъдат част от публичния сектор и публичното управление. Професионалната ми кариера ме срещна с невероятни хора, от които научих много! И ще използвам думите на един бивш мой ръководител (без да споменавам име, за да няма усещане за политиканстване) и мой житейски ментор, който казваше така: „Вальо, управлението е проста работа за умни хора!“, а аз бих добавил – „...и с подходящи ценности“. Благодаря Ви, г-н П.!

Що се отнася до втората част на въпроса – би ми било интересно да се занимавам с нещо творческо, но за съжаление за това се изисква определен талант, който в моето семейство е предаден генетично на брат ми. Кой знае – някой ден може да се пренесе у нашите внуци и да сбъдне и нашите мечти чрез тях, както често се случва в живота.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Знаете ли, може би е съвпадение, но отново се сещам за думи от една от великолепните книги на Бакман – „Бьорнстад“: „Добрите хора не винаги викат най-силно. Те просто не се отказват да правят добро.“ Това е моят отговор! Когато вярваш, че доброто е възможно, то започва да се проявява.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Темата „Емоционална интелигентност“ е моя тема от много години, включително и професионално. Много се радвам, че това е област, бих казал и изкуство, на което все повече се отделя време. Меките умения са моята професионална област и смея да твърдя, че мога да говоря за тях много, много, много... Безспорно те са „ракетата“ на следващото десетилетие за лично, семейно и професионално благополучие.

Как се справям с „ежедневните предизвикателства на живота“, както сте ги нарекли? Ами, първо – дали се справям? Кой казва, че се справям или не се справям? Елементът на оценъчната скала е много важен!

Разбира се, извън кръга на шегата, вярвам, че всеки има свой инструмент, своя „магия“ или „рецепта“. Моята препоръка е, когато усетим, че нещо, което правим, ни носи подобен зареждащ или „пречистващ“ ефект, да го грабнем, да го задържим и да го превърнем в навик!

За мен например един такъв „ритуал“ е карането на велоергометър. През лятото на 2006 година открих, че това ме концентрира, изчиства мислите ми, носи ми идеи и, разбира се, ме държи в прилична физическа кондиция. И така... вече почти двадесет години и повече от 70 000 (седемдесет хиляди) километра на тази машинка... при всяка възможност, всяка сутрин, в 5:00 часа или малко след това.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Знаете ли, според мен все още се подценява умението да слушаме, да разбираме и да тълкуваме поведението и комуникациите около нас. Това е свързано и с предишния ви въпрос за ролята на Емоционалната интелигентност.

Ще използвам думи на любимия си автор Стивън Кинг: „Истинската мъдрост идва, когато спреш да слушаш себе си и започнеш да чуваш другите.“

Деветдесет процента от проблемите в ежедневието идват или са свързани с дефицит в посока на неефективна комуникация и нисък заряд на ЕИ.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Живеем в консуматорско общество. Ако се върнем към първите въпроси в това интервю, ще намерим отговор и за този – да насочим вниманието си към семейството, ценностите и отношението към парите. Разбира се, парите могат да улеснят живота ви, но сами по себе си няма да ви направят щастливи. Никога не правете грешката да приемете, че всичко може да стане само с пари. Щастието идва отвътре и ако не сте щастливи без пари, тогава наличието им едва ли ще промени ситуацията.

От друга страна, се сещам за една мисъл на У. Съмърсет Моъм: „Парите са шестото чувство, без което не можеш да използваш останалите пет.“

Баланс, ценности, скромност!

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Бъдете! Променяйте се в добра светлина! Правете го за себе си, не за околните.

С добро! Позитивизмът е водата на живота – носете го със себе си. Негативизмът обаче се разпространява по-бързо – подобно на огън.

И за финал – бъдете сигурни: с доброта и вяра – животът ти връща най-доброто. А най-доброто е пред вас!