Как емоционалната интелигентност и автентичността водят до пълноценен живот?

Представете се с няколко изречения!
Казвам се Габриела Гатева, по професия съм психолог, базов консултант по позитивна психотерапия, автор на статии и публикации по теми от сферата на психологията и психотерапията. Съавтор съм в научна публикация и автор на книгата „Капанът на нарцистичната връзка“.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?
Като дете обичах много да чета, рисувах, обичах да наблюдавам и изследвам света, повече търсех усамотението.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка!
Първите си пари изкарах, като помагах на баща ми – той е художник, имаше ателие за картини и икони, и ме оставяше да продавам творбите му. Мисля, че бях на около 15 г. Помня, че усещането да си спечеля собствените си пари много ми хареса. Тогава започнах и да си спестявам. Даваше ми някаква сигурност и задоволство, че мога сама да си осигуря нещата, които исках.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?
Вярвам, че ценностите са в основата на всичко. Те изграждат отношението ни към самите нас, света и хората. Убедена съм за себе си, че това, което ме прави пълноценна, е стремежът ми да обединявам в едно реализацията на собствените ми цели и мечти и грижата за околните. Тръгвам оттам, че това, което съм – моята цялостна личност и идентичност – не би могла да съществува неразривно от службата към хората. Отделната личност, индивидуалността има смисъл само когато е в полза и работи и за останалите.
Всичко, което срещам по пътя си, приемам за урок, за лост, за двигател и трамплин към следващото стъпало. Нещата, през които преминавам, разглеждам от позицията на изследовател – какво мога да си взема, да науча, как да го използвам, за да ми послужи. Дори най-тежките ситуации, преживявания или срещи с хора не ме събарят – напротив, трансформирам ги и ги превръщам в източници на моето развитие.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво Ви мотивира да правите или не нещо?
Промените настъпват на определени етапи. Сякаш са част от жизнени цикли – случват се периоди на силна вътрешна потребност и нужда от разместване и промяна. Последните 7 години бяха такива за мен.
Аз се виждам като човек, готов на предизвикателства. Приемам ги и следвам собствените си усещания. Имам силно и водещо чувство за лична свобода и стремеж за независимост – било като избори, принадлежност или стил на работа.
Харесва ми да създавам сама възможностите си, да ги търся и изобщо да градя визията си на всички нива. Мотивацията ми е основно да потърся отговор на въпросите, които изникват в полето на психичното здраве, себепознанието и личността на човека.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?
Решенията винаги са били мои, но в основата на изборите за обученията е стоял фокусът към човешката страна – личността, социалната сфера. Стартирах със социални дейности, продължих с две магистратури по психология и допълнителни обучения. Смятам, че в тази сфера се чувствам на място и тя отговаря на моята същност.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита!
Интересите ми отчасти са свързани с настоящата ми дейност и работата с хора. Вълнувала съм се да вземам участие в различни инициативи и мероприятия на организации, работещи с проблемни теми както на работното място, така и в семейната среда. Партнирала съм в проекти на синдикални и неправителствени организации. Имам участия като лектор по теми за тормоз, насилие, бърнаут, нарцисизъм, нарцистични взаимоотношения и др.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?
Предпочитам да виждам нещата така – бих добавила към настоящата си дейност. Бих потърсила по-широко поле, за да доразвия себе си в рамките на тази професия. Не се идентифицирам само с нея.
Разглеждам себе си като човек с широк спектър на интереси. И на този етап добавям – харесвам и се откривам в писането, това е един от моите начини за изразяване.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?
Бих искала да чуя, че съм вдъхновила някого да преодолее себе си. Че съм му внушила увереност в нещата, на които е способен. Че съм го подтикнала да рови в себе си, да търси, да опознава и открива ново знание за всичко онова, което може да бъде – стига да предизвика представите си за това кой е и какво би могъл да постигне.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения, са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?
Емоционалната интелигентност включва способността ни да сме наясно с цялата палитра от емоции, страсти и вътрешни вълнения, на които сме подложени ежеминутно. И освен да я забелязваме – да бъдем възприемчиви и състрадателни към самите себе си. Това е най-трудното за повечето хора. Те са в по-голяма степен осъдителни към чувствата си, към терзанията и всячески се опитват да ги потискат, орязват и санкционират.
Приемането, за което всички говорят, включва този съществен момент – да приема вътрешната си динамика. Да не отхвърлям емоционалната си природа, да я уважавам и да ѝ давам пространство. Огромна част от психичните проблеми идват именно от тази невъзможност да възприема всички свои аспекти, а същевременно да се стремя на всяка цена да поддържам социалната си маска. Неизбежно е да я има, но автентичността е много повече свързана с отдаване на дължимото на моята реална, неподправена същност – същност, която тъжи, страда, колебае се, гневи се, ревнува и съди – всичко, което не харесваме, което ни дразни и което ни се иска да го няма.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?
Важно е да има близост, но и необходимата дистанция във всяко едно взаимоотношение – независимо дали е интимна сфера, приятелски кръг или близки. Наблюдавам двете крайности – или твърде близки отношения до степен на сливане, или пълна и категорична дистанция. Необходимо е човек да търси връзката с другите, но не и да разчита изцяло на тях за нещата, които го касаят пряко.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
Парите, освен материалния си облик, имат и своята енергийна страна, и тяхната поява или липса има своята причина.
Важна страна е обменът и балансът между даване и получаване. В крайна сметка парите са необходими, но не бива да са определящи в избора ни на дейност. Някои хора работят с нежелание и само заради парите, без дори да харесват това, което правят. Аз вярвам, че давайки в дейността си необходимото, парите рано или късно идват като резултат.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?
Бих им казала следното:
Винаги избирайте онова, което умеете да правите добре, в което горите и което приемате за страст. Дейност, професия, където се чувствате на място и осмислени. Работата е повече от начин да печелим пари – тя е двигателят на личността ни. Тя ни прави част от една по-мащабна общност, тя е принадлежността ни към останалите хора – защото всеки труд има значение и е брънка от общото ядро.