Когато кариерата свърши, остава само въпросът: струваше ли си времето?

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Виктор Папазов. Икономист. Основател на Българска фондова борса АД и съосновател на Централен депозитар АД. Имам две дипломи от ВИИ „Карл Маркс“, сега УНСС. Завършил съм Advanced Management Program на Harvard Business School, както и много други курсове и специализации по света. През 1998 година бях номиниран за един от 100 Глобални лидери на утрешния ден от Световния икономически форум в Давос.

Като изпълнителен директор на БФБ АД съм два пъти национализиран и уволняван от „демократични“ правителства.

 

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Не си спомням да съм имал конкретна мечта какъв искам да стана. В ония години децата мечтаеха да стават космонавти или прочути лекари. Сега гледам мечтите са да станеш инфлуенсър и да имаш много пари. Светът се промени, но дали за добро?

 

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари, доколкото си спомням, изкарах като върнах няколко каси празни бутилки от безалкохолно. В онези години хората връщаха бутилките и получаваха пари срещу това. Най-скъпи бяха бутилките от Кока Кола. Май изкарах цели 12 лева! Много пари за едно 10 годишно момче.

Една от любопитните случки, свързана с пари, беше през 2003, когато Загорка АД обяви промоция, в която обещаваше ново БМВ Х5 на този, който и изпрати най-много капачки от бира Загорка Специално в рамките на следващите 3 месеца.

Очевидно промоцията не можеше да се спечели с пиене на бира. Измислихме схема за изкупуване на капачки, която мотивираше хората да ни носят капачките често и колкото повече капачки ни носеха, толкова по-скъпо ги плащахме. Бяхме нарекли кампанията „Сливи за смет, не, парички за капачки“.

В края на кампанията ние им предадохме 350,000 капачки, а за рождения си ден, който беше две седмици след това, аз получих ново БМВ Х5. Разбира се, веднага го продадох и с парите създадохме първата си компания. Инвестицията от 35,000 лева донесе приход от 100,000 лева за два месеца и половина работа. Най-бързите, но и най-рискови и изстрадани пари.

 

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Основният фактор, разбира се, е семейството. Малкият човек се формира там. Не случайно се подчертава важността на първите седем години. Тогава човек гледа, попива и имитира родителите си. Най-трайните знания, навици, модели на поведение се формират именно тогава.

Друго важно нещо е четенето на книги. Като малък, а и сега, много обичах да чета книги. Четях постоянно. Четенето на книги, след писането на ръка, е дейността, която най-много развива човешкия мозък. Красивото, калиграфско писане издава образования човек. Младите хора нямат търпението да пишат на ръка. Новите технологии не са извинение. Обичам да пиша на ръка и то с писалка с мастило.

За жалост младите хора вече не четат книги. Те нямат търпението. Всичко са някакви кратки текстове – смс-и, постове в социални мрежи. Има такива, които даже вече не четат, а гледат само някакви кратки видеа. Това е сигурната рецепта за плиткоумие, затъпяване и декласиране по-нататък в живота.

Не знам дали младите осъзнават, например, че т.нар. „изкуствен интелект“ им изяжда хляба. Ако една програма може да прави неща, които ти не можеш, значи ти си излишен.

 

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Разбира се. Човек докато е жив се учи и се променя. С натрупването на опит и знания се променя и светогледа и разбирането за света.

Колкото до мотивацията, всеки трябва да я намери в себе си. Но хората сме твърде различни, особено по конструкция на мозъка, което от своя страна определя дали имате способности в една или друга област. Но дори и да имате способности, трябва да ги развивате, а за това е необходимо да полагате усилия, да се трудите, което не е никак лесно.

Когато човек мине 60-те изведнъж осъзнава, че не е вечен както си въобразяват младите хора, което го кара да не отлага едно или друго, да живее колко се може по-активно и пълноценно в оставащото му ограничено време.

 

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите?

Решението беше мое, макар баща ми, който беше военен, искаше да правя кариера в неговата област. Слава богу, че не се поддадох, с оглед на последвалото разсипване на българската армия. Щях да имам нерадостната участ на хиляди почтени военни, които бяха декласирани.

След гимназията кандидатствах журналистика. Не ме приеха. Втората година в казармата ми дойде друг акъл и кандидатствах в икономическия институт. Приеха ме и завърших управление и планиране на народното стопанство. Няколко години по-късно изкарах второ висше по външна търговия.

После дойдоха промените и аз се оказах късметлия. Годините четене и превеждане на материали и книги изведнъж се оказаха от голяма полза.

Нали знаете дефиницията за късмет? Това е когато подготовката, се сблъска с възможността. Оказах се на правилното място в правилното време със съответната добра подготовка.

 

Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

В историята няма условно наклонение, същото е и в живота. Както е казал Радой Ралин – „миналото се не връща, само се преглъща“.

Мисля, че имах добър и интересен живот. Разбира се, имаше и падения и много трудни моменти. Две национализации и уволнения, не са шега работа, но пък бяха добър урок. Важното е да не спираш да работиш и да учиш. Никога не знаеш, кое знание или умение ще ти потрябва в живота. Важното е залудо да работиш, залудо да не стоиш. Понякога знания придобити преди много години, се оказват полезни и решаващи днес.

Спомням си онази прословута реч на Стив Джобс на завършването на випуск на Станфордския университет, в която казва, че бива да живееш живота на някой друг, че трябва постоянно да търсиш нещо ново и да работиш упорите. Задоволството от постигнатото и мързела са смъртоносни за успеха и развитието. 

 

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересите ми са най-разнообразни. Обичам да правя неща с ръцете си. Даже преди няколко години сам си построих цяла работилница. Сега правя какво ли не. Занимавам се с бижутерия. Изработих една прекрасна тока за колан интерпретация маската на Терес. През май тази година изкарах курс за заварчик по ВИГ технология. Правя разни неща от метал. В момента правя нови осветителни тела за градината от метални профили и свето диоди. Мисля, че стават красиви. Занимавам се и с дърво. Имам изработени няколко мебели.

Обичам да спортувам. Като млад карах ски, но след операция на дискова херния се наложи да се откажа от тях. Минах към по-щадящи спортове. Плувам. Играя голф, което е едно прекрасно извинение да пътуваш по света. Последните 6-7 години карам е-фоил (електрически сърф на подводно крило).

Току що започнах капитански курс.

Накратко – не спирам да уча, да работя, да правя неща. Често работя физическа работа до изнемога, но пък това ме държи в сравнително прилична форма за годините.

 

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Надали. Всъщност какво значи професията? Да си икономист, означава да знаеш или поне да си мислиш, че знаеш как работи икономиката. Боя се, мнозина днес си въобразяват, че знаят. Бъркат бизнес образованието с икономиката. Както и да е.

Ако мога да определя професията си, по-скоро бих използвал термина „предприемач“, човек който създава неща. Преди няколко години, създадохме мандра. Произвеждахме едни от най-добрите млечни продукти в България. През тези 2-3 години, изкарах специализация в УХТ Пловдив, в мандрата бях всичко – от технолог, през огняр, общ работник, шофьор на цистерна и какво ли още не. Всичко минаваше през ръцете ми. За съжаление „случих на съдружник“ и начинанието се провали с гръм и трясък. Независимо от това, научих нови неща и не съжалявам.

 

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Кои хора? Хората са най-различни. Впечатленията ми, например, от социалните мрежи е, че много хора са повърхностни,  ограничени и предубедени. Тях не можеш да убедиш в нищо. Каквото и да напишеш, те дори ако го прочетат изцяло, рядко вникват в написаното. Такива хора ме подсещат за известният американски физик Ричард Файнман, който написа една прекрасна книга, озаглавена „Какво те интересува какво мислят другите?“ В този смисъл, мнението на такива хора не ме интересува. Не можеш да се харесаш на всички, а и не е необходимо.

Хората, които ме познават и са работили с мен, надявам се да кажат, че съм добър човек. Това е достатъчно.

 

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Хубави са тези модни термини, „емоционална интелигентност“, „меки умения“. Всъщност ако сте добър, състрадателен човек, който го е грижа за другите ще бъдете „успешен“. Питам се, какво значи да си „успешен“? Как мерим успеха? Ако мерим успеха с пари, например Джак Уелч, бившия изпълнителен директор на Дженерал Електрик, беше смятан за успешен. За двадесетте годни, през които Уелч беше изпълнителен директор, пазарната капитализация на фирмата нарасна от 14 милиарда до 600 милиарда долара. При пенсионирането си той получи като възнаграждение 417 милиона долара, най-голямото до този момент в историята. Същевременно си заработи прякора “Неутронния Джак“, пряка референция към неутронната бомба, която унищожава хората, но запазва сградите. За него дори има книга озаглавена „Човека, който счупи капитализма“. Въпросът ми е – смятате ли, че Джак Уелч е успешен?

Друг пример е Григорий Перелман. Гениален руски математик, доказал хипотезата на Пуанкаре - една от седемте нерешени задачи на хилядолетието. Той е награждаван с множество награди, включително една от 1 милион долара. Отказва всички. Известно време чете лекции в университети в САЩ, но решава да се върне в Русия. Живее бедно с Санкт Петербург. Според вас той успешен ли е?

Боя се, че мнозина определят успеха така, както ни го внушават холивудските филми – голяма къща, луксозна кола, много пари. Трябва да гледаме не само напред и нагоре, а от време на време да погледнем назад. Да се огледаме около себе си. Ако човек е жив и здрав, това е достатъчна причина за добро настроение.

Има един чудесен филм – „Живота е прекрасен“. Препоръчвам го на всички. Както е казал Виктор Франкл, един от оцелелите от нацистките концлагери, „можеш да отнемеш всичко на един човек, но не и изборът му на отношение към каквито обстоятелства се сблъска, възможността му да избере собствен път“.

 

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Най-важното, според мен, е умението да изслушваш хората. Да се опитваш да ги разбереш. Боя се, че често пъти не го правя.

 

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Много обширна и дълбока тема.

1.  Малцина могат да дадат точна дефиниция на това, що е пари. Смятате, че преувеличавам? Да вземем една банкнота от 20 лева емисия 1996. Покажете ги на приятелите си и ги попитайте - Това пари ли са? Те ще ви отговорят вероятно, че не са пари. Ако ги попитате защо, отговорът ще бъде – ами вече не вървят. Т.е. една банкнота вече не е пари, защото държавата е казала, че вече не са валидни. В този момент стигаме до най-важното – банкнотите в джобовете пари ли са и кое ги прави пари? Може ли държавата по своя прищявка да казва кое са пари и кое не? Ако да, то тогава ние сме напълно зависими от волята на хора, които могат с лека ръка да ни ограбят спестяванията. Това редно ли е?

2.  Какво са парите в днешно време? Още Аристотел беше дефинирал функциите на парите. Днес, обаче, изглежда парите имат още една функция – измерват дали едни човек е успешен, ерго дали е умен. Защото глупавите не могат да бъдат успешни, нали? Парите са новия бог, на който всички се кланят и заради тях хората са готови на какви ли не компромиси, а и мерзости.

3.  Какво мисля аз за парите? Парите до определен размер са средство за задоволяване на личните нужди – възможността да можеш да купиш едно или друго, което ти е необходимо. Над този размер, те вече са измерител на друго, на егото, да покажеш колко си велик, успешен. Не случайно богатите, а и претендиращите да са такива си купуват луксозни вещи, за да демонстрират успеха си, да го навират в очите ни. Разбира се, не казвам, че когато има възможност, човек не бива да има комфортен и луксозен автомобил, но някак не мога да приема камарата парвенюта със прескъпи лимузини и спортни коли в България. Това е комплексарщина. Човек, който е изкарал парите си с труд и усилия, не парадира с тях.

4.  Съветът ми към хората е да се спират от време на време, да се огледат и да помислят струва ли си да трупат още и още пари? Да не се окаже, че животът им е минал в преследване на все повече пари и накрая не им е останало време да живеят, да правят неща, които ги радват, да бъдат с хора, които са им приятни. Разбира се, такива мисли ти идват, когато осъзнаеш, че животът е краен и по-голямата част вече е минала. J

5.  Друг съвет е – избягвайте на всяка цена да взимате кредити и да изпадате в дълг. Това е сигурна рецепта за икономическа катастрофа. Независимо колко добри пари получавате в момента, не екстраполирайте това състояние в далечно бъдеще, защото животът е пълен с изненади и ако сбъркате и имате прекалено големи дългове, това ще ви унищожи финансово. По-добре спестете, инвестирайте и с такива пари купувайте, каквото смятате, че ви е нужно.

 

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Много е трудно да се дават съвети. Хората сме толкова различни. Мотивират ни и ни радват различни неща. На всичко отгоре с напредване на възрастта се променят отношението ни към живота, към нещата които харесваме.

Вероятно най-важното нещо е да правите неща, които ви радват и които са добри за другите. Все пак ние живеем в общество и околните ни оценяват по това, което правим за другите, а не колко сме изяли, изпили или изхарчили. Не познавам случай някой да е останал в историята с егоистичното си поведение.

Колкото до кариерата. Не правете кариера заради самата кариера, защото когато тя приключи, което е неминуемо, ще се окаже, че сте пропилели времето, а няма по-ценно нещо от него. Имаше една много хубава книга на Стивън Кови за седемте навика на успешните хора. Та един от навиците беше: „Започни като си представиш края“. Представете си завършека на кариерата ви и дали това ще ви радва и дали ще се гордеете с нея.