Личният бранд започва там, където историята ти среща смисъла
· Даяна Митева
Когато вярваш в нещо, можеш да го направиш реалност, дори с детска наивност и ентусиазъм!
Представете се с няколко изречения!
Казвам се Даяна Митева – създател съм на DM Ghostwriting Agency, първата агенция на Балканите, която помага на експерти, предприемачи и автори да превърнат идеите и опита си в книги, обучения и лични брандове. Автор съм на книгата „Вечният бизнес: Как да създадете печеливш бизнес с книги и обучения от нулата“, която показва как знанието и личната история могат да се превърнат в устойчив бизнес модел. Вярвам, че писането е повече от творчество – то е инструмент за влияние, за лична трансформация и за промяна на начина, по който хората възприемат себе си и света.
Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?
Като дете мечтаех да стана певица. Музиката беше моят свят, а сцената – място, на което се чувствах щастлива. Учих народно пеене в музикално училище до 12-ти клас и дълги години пеенето беше моят начин да изразявам емоции, мечти и усещания. В същото време имах друга страст – писането. Обичах да си създавам „книги“ от листи, флумастери и тиксо, да измислям герои, да рисувам корици, да правя всичко сама. След гимназията избрах да следвам право, защото още тогава усещах, че в мен живеят две сили – творчеството и логиката. Правото ме привлече с реда и смисъла, а творчеството – с емоцията и свободата. Днес тези две страни се срещат в работата ми – в способността да съчетавам структурираната мисъл с креативното изразяване.
На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка.
Първите си пари изкарах във втори клас. С една приятелка решихме да организираме концерт пред музея в родния ми град. Направихме билети за по 20 стотинки и ги продавахме на познати. Тогава разбрах, че когато вярваш в нещо, можеш да го направиш реалност, дори с детска наивност и ентусиазъм.
По-късно, в 11-ти клас, започнах първата си официална работа – в магазин за парфюми и козметика. Обичах да общувам с хората. А на 19 години вече имах първия си бизнес. Оттогава никога не съм спирала да създавам, да експериментирам и да уча от всяко ново начинание.
Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст? Каква е Вашата рецепта за любознателност?
Баба ми беше човекът, който ме научи да обичам знанието. Още като малка ме учеше на стихчета, песни, после на азбуката и числата. Благодарение на нея започнах да чета още на пет години. Майка ми също беше пример за постоянство – тя непрекъснато учеше нови неща и се развиваше, а аз често я изпитвах, когато се готвеше за изпити. Тези моменти ме научиха, че ученето не свършва никога и че любопитството е навик, който трябва да се поддържа.
Моята „рецепта“ за любознателност е проста – наблюдавай, чети и питай. Интересувай се от хората, защото от тях се учи най-много. Всяка среща може да ти даде нова перспектива, ако слушаш внимателно.
Настъпи ли съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво Ви мотивира?
С времето разбрах, че истинската мотивация идва от смисъла. Когато бях по-малка, ме движеше амбицията – да успея, да създам нещо свое. Днес ме движат хората, на които помагам. Най-голямата награда е да видя как нечия идея оживява, как една книга се превръща в ключов инструмент за промяна в нечий живот или бизнес. Парите и успехът идват естествено, когато правиш нещата с отдаденост и любов, а не като самоцел.
Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше?
Решението беше изцяло мое. Баща ми беше изненадан, че вече не искам да продължа с пеенето, но когато му споделих, че искам да уча право, ме подкрепи напълно. Днес съм благодарна за този избор – правото ми даде аналитично мислене, прецизност и уважение към структурата. Интересното е, че макар да не практикувам класическа адвокатска професия, правото ми помага всеки ден – в работата с договори, авторски права и интелектуална собственост. Винаги съм казвала, че би било доста трудно да се управлява гоустрайтинг агенция без юридическо образование или юридически отдел.
Споделете повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита.
Хората често се изненадват, когато разберат колко много чета – ежедневно преминавам през над 150 страници ръкописи, концепции и редакции. Но въпреки това, книгите продължават да са ми страст. Просто днес ги преживявам по различен начин – не като читател, а като човек, който търси същността зад думите. Обичам истории, които вдъхновяват.
Обожавам природата и животните – имам куче, с което сме заедно вече 11 години, и се грижа за няколко котки в квартала, които отдавна са станали част от семейството. Обичам да готвя – това е моят начин да „изключа“. Харесва ми да експериментирам с нови рецепти и да приготвям храна, която е едновременно вкусна и полезна. Интересувам се от психология, образование, бизнес и лични финанси. Вярвам, че развитието никога не спира – просто сменя формата си.
Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери Ви грабват?
Не бих я сменила – обичам това, което правя. Ако изобщо бих променила нещо, то би било посоката – бих я разширила още повече към дигитално образование, технологии и платформи, които правят знанието достъпно. Вярвам, че бъдещето е в умението да комбинираш съдържание, стойност и преживяване.
Какво бихте искали да говорят за Вас, когато не сте в стаята?
Честно казано – нищо повече от това, че съм човек, на когото може да се разчита. Че съм последователна, искрена и си върша работата с уважение към хората. Не ми е нужно да съм център на вниманието, по-важно е да оставя добро впечатление – дори когато ме няма.
Как се справяте с ежедневните предизвикателства, за да сте в добра кондиция и настроение?
Истината е, че обожавам работата си. Дори когато е трудно, пак ми носи енергия. Харесва ми процесът – да преодолявам, да изграждам, да вървя напред. Не мога да си представя ден без цел. Вярвам, че дисциплината е форма на свобода – тя ми позволява да се движа с яснота. Старая се да се храня добре, да спя достатъчно и да пия вода – просто, но ефективно.
Най-важните изводи за правилната комуникация с различни характери?
Работата ми ме среща с изключително различни хора – от лекари и треньори до предприемачи и творци. Всеки има своя ритъм, своите страхове и своето темпо. Вярвам, че комуникацията не е само говорене, а усещане. Винаги се опитвам да почувствам човека срещу мен – как мисли, какво го води, какво го спира. Когато го разбереш, думите идват сами. Интуицията ми често ме води по-добре от всяка техника.
Какво мислите за парите и какъв е съветът Ви към хората?
Парите са инструмент – нито добро, нито зло. Те просто усилват това, което вече си. Ако си дисциплиниран, ще станеш още по-организиран; ако си хаотичен – ще засилят хаоса. Съветът ми е прост: управлявайте парите си така, както управлявате времето си – с уважение. Не се страхувайте от тях и не им се подчинявайте. Използвайте ги мъдро, за да създавате стойност и сигурност.
Най-ценният кариерен съвет, който бихте дали?
Правете само онова, с което ще се гордеете, ако трябва да го подпишете с името си под него. Никога не избирайте лесното пред правилното. И не забравяйте, че успехът не идва от бързите победи, а от търпеливото изграждане. Хората не помнят първите ви стъпки, а последователността, с която сте вървели напред.