Много от успешните и силни личности не са имали летящ старт в живота

Представете се с няколко изречения..

Аз съм Теодора Ангелова - идентифицирам се като жена, майка, психолог и човек, който знае, че винаги има какво още да научи.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Мечтаех да стана журналистка. Много ми харесваха водещите на новините. Като бях дете все още професията психолог не съществуваше, въпреки че от началното училище тефтерите ми са пълни с личностови тестове, хороскопи и текстове на песни - артефакти, говорещи, че съм имала интерес към разбирането на човешката душа.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Срамно е малко, но ясно помня как изкарах първите си 5 лв. Трябва да съм била на около 5-6 години, когато вуйчото на моята майка ми обеща, че ще ми даде 5 лв, ако кажа, че съм от еди-коя си партия. Държа да отбележа никога не съм гласувала за нея. Първите ми съзнателно изработени пари изкарах на 15г във видеотека през ваканцията. Работата винаги е била част от живота ми - обичам независимостта, свободата и опита, които дава. Като възрастен вече най-ценното възнаграждение за мен са удовлетворението и смисълът.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Карл Роджърс прави изследване именно върху тези фактори, които определят нашето развитие като личности и успеха ни в живота. Хипотезата му е, че определящи ще са семейството, образованието, средата и пр. Оказва се обаче, че не е точно така - много от успешните и силни личности са нямали летящ старт в живота. Тогава Роджърс дефинира “вътрешния фактор”, като определящ развитието на личността. Това за мен е онази искра в душата, която се разпалва от трудностите и осветява пътя ни както в дълбочина, така и напред и нагоре. За мен винаги хората и живият контакт с тях ще бъдат най-голямото вдъхновение.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Вдъхновението и любопитството продължават да са водещи мотиватори. За дългосрочните дейности освен мотивация, трябва и дисциплина.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението да уча Психология в Софийски университет беше мое и въпреки мнението на близките ми. Аз бях първи курс през 2004г, тогава никой не ходеше на психолог и всички коментари бяха срещу този ексцентричен избор. Благодарна съм на младата си версия, че имала силата да не слуша другите, а интуицията си. Решението ми се оказа повече от правилно - намерих себе си в тази професия, в нея няма горен праг за развитие, всеки ден научавам нещо ново и се обогатявам от общуването с клиентите си. За мен най-голямата привилегия на работа ми е, че съм допусната до най-съкровените преживявания на хората. В ежедневието ми няма празнословие.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

От дете любимото ми занимание е да чета и да си фантазирам истории. Вероятно, трябва да започна да ги пиша. Писането определено ми помага да чуя себе си. Обичам да ходя на планина. Всъщност, превърнах детското си хоби, започнала с личностови въпросници, в професия.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих заменила това, което психологията и психотерапията са ми дали за нищо на света. Бих ги адаптирала към времето, в което живеем и нуждите на хората. Днес повече от всякога имаме нужда от автентично свързване, общност и принадлежност. Затова бих излязла от кабинета, където работя индивидуално, за да работя с групи, през преживяване, разказване на истории и създаване на среда, в която хората да общуват искрено и емпатично.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да чуя, че съм ги накарала да се почувстват нещо, да се замислят и да намерят нова перспектива.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Самата аз, като част от моето непрестанно професионално развитие, съм постоянно в терапия - било тя лична или групова. Така е от 2005г. Много ме подхранват дълбоките и стойностни приятелства, природата, изкуството, спорта и любовта. Любовта към живота като цяло.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Най-правилният извод за мен към момента, на моите 40 години е да бъда себе си. Това привлича хората, които са за мен и аз за тях както в личен, така и в професионален план.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Мисля, че парите са абсолютно чиста форма на енергия и от нас зависи дали ще ги използваме по конструктивен начин. Един от преподавателите ми по философия в университета казваше, че парите стигат на хората без въображение. Аз винаги имам идея на какъв курс да се запиша, къде да пътувам или каква рокля да си купя. През 90-те сме живяли много бедно и знам, че мога да се справя и с малко пари, но се надявам да не ми се налага отново. Парите са средство да сме по-пълноценни хора. Не бива средството да се бърка с целта.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да следват вътрешния си компас и да не ги е грижа “какво ще кажат хората.”