Моята мисия е хората да чуят и харесат гласа си

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Бях на 10 години, когато прочетох „Свидетел на обвинението“ и после още няколко книги на Агата Кристи. След това издирих абсолютно всичко, което се издаваше като криминална литература и романите за разузнавачи, включително притурките на сп. Антени и сп. Космос по темата. Исках да съм криминалист или детектив. А вече като журналист успях да премина обучение за разследваща журналистика. Един от любимите ми романи е „Денят на чакала“ на Форсайт.

 

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Бях ученичка, тогава имаше бригади, не ни плащаха, но на последната бригада в 10-и клас ни дадоха по 70 лв., след като два месеца през лятото сортирахме специални луковици за лалета. С тези пари през есента си купих модерно вълнено палто в черно и синьо, много елегантна кройка. А първата ми работа като специалист беше по време на студентските ми години. Едни хора, семейство Земярски от гр. Раковски, искаха да правят бизнес с продукти от голям завод в Брунтал, Чехия. Трябваше им преводач и само аз се престраших от второкурсниците „Чешка филология“ да пътувам с тях до там. Била съм доста самонадеяна явно, взех си специален речник с технически термини и през целия път, който беше отделно приключение, четох, четох. Самата случка на преговорите заслужава цял разказ с неочакван край. Особено връщането ни през Унгария и Румъния през една зимна нощ…

 

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси?

Семейната среда, ценности, взаимоотношения, интереси, това е в основата. Книгите, богата библиотека у дома за мен е била в основата ми за любопитството към света и развитието на въображението ми. Вероятно има и генетика. Моите прабаба и прадядо са били едни от първите учители в новата българска държава след 1878 г.

 

Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Всичко, всеки, навсякъде е интересно. От краткото пътуване или разходка в парка, до дългото пътешествие. От хората, които са ежедневно с нас – семейство, близки, с които имаме навик да си разказваме деня, интересните срещи, случките,  до тези, с които се срещаме случайно и можем да направим нещо повече от това да ги поздравим или да им се усмихнем. Всеки е извор на информация, стига да можеш да я разчетеш, разгадаеш. Ако пък става дума за утвърдени авторитети, чета различни автори, за да имам по-пълна представа, не пропускам книгите и следя лекциите на Джонатан Лител, Ювал Харари, Джордан Питърсън, Татяна Черниговская, Борис Акунин. А особени предпочитания имам към д-р Брус Липтън, на когото съм била на семинар.

 

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

О, да. Аз съм различна от Радомира на 25, на 45 дори. С годините човек наистина уляга и вече знае напълно – кое е смислено и кое не. А за мен смисълът е двигателят на живота. И да нямаш втори план, когато се втурваш в дадена задача, защото това означава, че си напълно отдаден. В противен случай на някакво ниво предопределяш загубата. А в крайна сметка всеки се стреми към резултат, към успех. Това ни кара да сме удовлетворени от работата ни.

 

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Мое. Напълно съзнателно и много искано. Още в девети клас бях наясно, че искам да продължа да уча. Може би право, но така се случи, че бохемистиката ме избра  (буквално имахме жребий – чешки или полски език в университета) и бях много щастлива от студентството си. Този доста сложен от фонетична и граматическа гледна точка език ми помогна в артикулацията и дикцията, които станаха после моя професия. Животът ми поднася много изненади с моята университетска специалност. Съвсем скоро говорих на чешки с моята фризьорка Краси. Оказа се, че тя е живяла в Чехия като дете и така се заговорихме какво помни. В общи линии – Как си? Какво правиш? Навремето съм правила интервюта с чешки режисьори, които са идвали у нас по време на София Филм Фест. А топ случката ми е с Емир Кустурица, с когото съм говорила на този език. Оказа се, че той е учил при Отакар Вавра. Но и това е една история за отделен роман.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Имам пълно покритие между хоби, интереси и професионални занимания.

Не усещам точно като работа, това, което правя. Дори прекалено се увличам, не си поставям граници за време, за дни, което не е съвсем препоръчително, т. к. е полезно просто малко и да броди човек, просто така, без задължителна задача. Но си мисля, че също така е много е важно, освен какво, и с кого споделяме. Щастлива съм, че имаме пълно покритие на интереси и вкусове с моя съпруг, композитора Ефтим Чакъров. Обичаме да ходим на концерти на истински пеещи изпълнители и артисти от световна величина. Последните два много вълнуващи бяха на Лаура Паузини и на Роби Уйлямс. Харесваме изложби, не пропускаме картините на Дарина Янева и Андрей Янев, които са наши приятели. Когато имам възможност, плувам.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Толкова ми е интересно, това, което правя, а и имам още много неосъществени планове с Успешен глас. В момента пиша книга „Гласът, който лекува“ с алтернативни техники за работа с гласа. Искам да създам Център за работа с гласа..

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Щастлива съм, че всеки ден чувам за себе си, че съм професионалист в моята област. Много хора ми пишат с благодарност за това, което са постигнали с моя помощ. Даже ми изпращат подаръци. Скоро една жена ми се обади с препоръка, защото са й казали, че съм много сериозен човек. И аз така се усещам, че съм на мястото си.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Пия специален чай от билките, събрани в Гьоврен, Родопите. Има човек, който се грижи за това – Реджеп Башов. Вярвам в наричането, а той, когато ги бере и като ги изпраща, го прави с обич и благословия. При всеки възможен случай гледам да ходя колкото може повече и по-дълго пеша. Опитвам се един месец през лятото да сменям изцяло средата, въздуха, храната. Обичам растенията и се радвам, когато от няколко малки стръкчета, става чудна градина.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Честността на намерението.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите идват, когато си истински полезен, твърди човекът, на когото имам пълно доверие за смелостта да бъда предприемач. Живеем във времена на много изкушения и надпревара и това е проблем повече за нашите деца, моето поколение е свикнало да се радва и на малките красоти и на малките придобивки – готини дънки, тоблерон😉знаеш какво имам предвид.. Но да, свръхпредлагането разглезва, а човек трябва да може да се справя с всякакви ситуации, включително да приема и нямането, като предизвикателство, като нещо временно, като препятствие, което трябва да прескочиш, за да си щастлив после, от това, че си се справил и няма да се отказваш при следващата трудност. Усилието е най-стимулиращото за развитието ни. Както и при публичното говорене. Страхът се преодолява не като бягаш, а като влезеш в битката и като го опитомиш. Но това са техники, които се практикуват на терен, в ораторския клуб или пък в ефир, в медии, подкасти и т.н.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Ако всеки първо помисли за другия, а не за себе си, ще бъдем проспериращо общество. От стабилното общност зависи и икономическия просперитет, а колкото повече предприемачи има, толкова по-силна ще е икономиката ни, толкова повече възможности ще има за всеки. Вярвам в това, че не всички сме равни, но всички може да сме богати. Когато не гледаме на работата ни като на средство за препитание, а много повече – на мисия, кауза, смисъл, който ни изпълва и сме полезни.