Не се самозабравяйте, бъдете по-скромни, има и хора, които живеят в лишения

Представете се с няколко изречения..

Аз съм Станимира Ангелова и свиря на виолончело от осемгодишна. Благодарение на късмета си да срещна отдадени и вдъхновяващи преподаватели, челото за мен се превърна в свобода, любов, постоянство и сила, която в най-трудните моменти ме е водила напред.

Работя като помощник концертмайстор на виолончеловата група в оркестъра към Национален музикален театър "Стефан Македонски" и съм част от HYPNOTIC – триото, което обединява класическата и поп музика в съвременен кросоувър стил без аналог в България. За мен е огромно удоволствие да съм част от групата. С момичетата свирим на много различни сцени и красиви места. Споделяме незабравими моменти и изпълняваме страхотните аранжименти, създадени от нашата прекрасна и талантлива цигуларка Мария.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете мечтаех да пътувам, да опознавам различни култури, да се срещам с добри музиканти и да споделяме една сцена. Освен класическата, слушах много филмова и рок музика. Точно те ми даваха усещане за свобода и различен начин да се изразя.

Никога не съм гледала на музиката като на надпревара, това да бъда първа на всяка цена или да имам солова кариера не е било цел за мен. Винаги съм усещала, че моето място е в камерния състав, групата или оркестъра. Там музиката се преживява заедно и това е безценно.

Благодарна съм, че именно този път ми подари моменти, които дори не съм си представяла. Да свиря с различни оркестри на една сцена със световноизвестни музиканти, да бъда част от турнето на Андреа Бочели, да участвам в събитие, на което пее самата Лейди Гага, да свиря пред папа Франциск и заедно с трио HYPNOTIC да открием концерта на квартет BOND са спомени, които ще нося винаги със себе си.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари в живота изкарах, когато бях на шестнайсет години и то с нещо доста далечно от бъдещото ми професионално развитие. Заедно с моята любима баба Стойка и още местни хора работихме на лозето до родния квартал в Бургас. А когато бях на седемнайсет години, ми се обадиха от Разградска филхармония и с голямо вълнение отидох да свиря за първи път с професионален оркестър.

Никога няма да забравя челистката, която седеше до мен. На всяка репетиция, по време на почивките, тя закачаше челото си на една закачалка за дрехи. На него имаше издълбана дупка с подаващо се от нея въже. Това е нещо, което малко музиканти могат да си представят да причинят на музикалния си инструмент! :D

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Средата, в която растем, ни оформя. Родителите, приятелите и учителите са първият ни пример. Подкрепата и насърчаването дават сила да намерим своя път, докато страхът и ограниченията ни спират. Най-важното е да търсиш своето, да откриеш кое те вдъхновява и да имаш смелостта да бъдеш себе си. Хубаво е да се стремим да израстваме и да се развиваме. Така ставаме по-силни и по-истински.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Възприятията и мисленето ми се промениха много през годините. Старая се да се развивам, да се движа напред, да имам посока и да си взима поука от грешките. Все повече започвам да се доверявам на вътрешния си глас и усещането кое е правилно за мен и за кое си заслужава да посветя време и енергия.

Мотивират ме вдъхновяващи и целеустремени хора. Интересно ми е да се срещам с тях, защото мога да науча нещо ново. Те са далеч от битовизмите и са фокусирани върху интересен занаят, изкуство или наука.

А най-голямата промяна в моя живот, която всеки ден ми носи огромно щастие, чувство за цялост и безкрайна любов е семейството ми и нашето бебе Ива.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше мое. Кандидатствах първо в музикалната академия в София. След това кандидатствах за магистърска степен на четири места в САЩ. Приеха ме в четирите щата, но не успях да взема изпита по английски, който беше също толкова важен за пълна стипендия. Съдбата си знае работата и определено не съжалявам, че продължих в София, където се случиха правилните неща за мен.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

С огромно желание се включвам с виолончелото във филми, реклами и записи в различни стилове музика. Много ме зареждат разходките в планината и импровизациите в готвенето. Имам и едно по-нестандартно хоби да правя карикатури от глина или пластелин.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменила професията си. Осъзнах го в момента, когато имах здравословен проблем и ръцете ми не бяха както преди. Тогава разбрах, че не мога да си представя живота без да свиря и направих всичко възможно, за да се върна отново към музиката.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Че подхождам към работата с професионализъм, отговорност и внимание към детайла, но и с човечност и емпатия. Бих искала да оставям положително въздействие върху хората.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Научих се да не се взимам прекалено на сериозно и да върша това, което зависи от мен, а останалото да го оставям да се подреди само. За нещата, които не мога да променя, няма смисъл да се ядосвам или да губя енергия.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Всеки вижда света по свой начин, оформен от личен опит, убеждения и емоции. Едно и също послание може да бъде разбрано по хиляди различни начина. Затова често хората се разминават, всеки има нужда да бъде чут, подкрепен и оценен. Важно е в общуването да има емпатия, внимание и желание не само да бъдеш разбран, но и ти самият да разбираш другите.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

За мен парите винаги са били просто средство, не са променяли начина, по който гледам на живота. Имала съм по-малко, имала съм и повече, но отношението ми е останало същото. Съветът ми към хората е да не се самозабравят и да помнят, че има такива, които живеят в лишения. Не е редно едни да пилеят, а други да се молят за най-основното, като вода и храна. Важно е хората, които имат в излишък, да помагат на тези, които нямат нищо.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да опитват без страх от грешки, за да разберат кое е правилното нещо за тях. Да се водят от искреното желание към професията, в която с любов, труд и постоянство искат да се развиват. Да бъдат смели, търпеливи и жадни за развитие. Да следват вътрешния стремеж да стават все по-добри и да харесват това, което правят.