От Excel таблица на 8 до три успешни проекта

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Александрина, накратко Аля. Вече почти десет години вървя по пътя на предприемачеството. Започнах със събитийна агенция след дълъг опит в хоспиталити индустрията, а по време на COVID преминах към продуктови бизнеси и различни индустрии. В крайна сметка се върнах към добре познатата ми сфера, но този път от технологична гледна точка, със софтуер за оптимизация на събития.

Днес фокусът ми е в три посоки: The Liber - социална медия за предприемачи и креативни хора, с фокус върху луксозни преживявания и продукти; Negotiate Like a Woman – глобален проект, който събира реални казуси от преговори на жени , за да помогне на други жени да се подготвят по-добре; и консултиране на стартъпи в ранната им фаза, когато идеите или новите продукти са все още крехки, но перспективни. Общото между всичките ми начинания е стремежът да свързвам хора и идеи и да им давам повече възможности за развитие.

Каква мечтаехте да станете в детските си години? 

Винаги съм знаела, че ще се занимавам със собствен бизнес, тъй като идвам от семейство на предприемачи и хора със свободни професии. Беше ми много важно да имам свобода и гъвкавост, както и да се занимавам с разнообразни проблеми, тъй като лесно губя фокус и интерес, ако имам еднообразно ежедневие. Бях изключително слаба ученичка, без особени таланти, но бях много дисциплинирана в спорта и се справях много добре в социални ситуации и комуникацията си с хора. Та, единственото, което знаех е, че искам да се науча да изкарвам пари, да работя с много и различни хора и да създавам интересни и вдъхновяващи неща. Какви точно са тези “неща” ми отне малко повечко време да открия :)

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Бях на осем, когато баща ми ми връчи една Excel-ска таблица, разделена по седмици. В нея трябваше да попълвам всичко - от оценки и забележки в училище, през частните уроци и помощта вкъщи, до това колко често излизам с приятели. Всяка неделя чистех с него офиса, а в края на месеца му предавах отчета и според него той ми определяше джобните. Тогава за първи път усетих колко е неприятно някой друг да определя стойността на труда ти. И още тогава си обещах, че няма да завися от заплата, а сама ще определям колко струва работата ми.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

За мен най-големият фактор винаги са били родителите. Аз съм от поколението, чиито майки и бащи са израснали в пика на комунизма - време, в което свободата да избираш беше невъзможен лукс. Те често носят това усещане и върху децата си: вместо да подкрепят естествените ни силни страни, понякога ни насочваха в „сигурни“ коловози. Това е разбираемо, но често пречи човек да опознае истинските си желания.

Вярвам, че в ранната възраст най-важното е да имаш и структура, и свобода. Структурата дава дисциплина, но свободата да следваш инстинкта си показва кои са истинските ти интереси. Моята „рецепта за любознателност“ винаги е била проста: да се доверявам на интуицията си кое ми е интересно и да не се страхувам да пробвам. Всеки има свои силни и слаби страни. Когато човек ги приеме и започне да търси собствената си истина, тогава намира и „своя“ колектив, вместо да се опитва да се напасне в чужд.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо? 

Да. С годините започнах да се доверявам все повече на интуицията си, вместо да следвам само това, което звучи разумно или логично. Когато спрях да се ръководя единствено от „правилата“ и позволих на вътрешния си глас да има думата, и професионалният ми, и личният ми живот станаха много по-добри.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше на родителите ми. В ерата на свободен достъп до информация вярвам, че основната стойност на образованието са контактите и средата. Аз исках да уча бизнес мениджмънт в Англия, но в крайна сметка записах право в България, както настояваха те. Честно казано, донякъде съжалявам за този избор. Усещам, че щях да спечеля повече от международната перспектива и по-подходящата среда.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Обичам да съм физически активна, спортът винаги е бил важна част от живота ми. Дълго време танцувах и до днес съм голям почитател на клубната култура. В България тя не е толкова развита, но в чужбина често търся онези места, където музиката е качествена, а хората танцуват и наистина се забавляват.

Любопитството ми към света обаче не спира до сцената. Следя внимателно международната политика и как тя се отразява върху икономиките и културите на различни страни. Може би затова обожавам и да пътувам. За мен това е начин да разбера как „голямата картина“ влияе върху живота на обикновените хора.

Готвенето е друго мое хоби, за което признавам, че отделям по-малко време отколкото ми се иска.  То е като форма на медитация за мен. Харесва ми да експериментирам с по-сложни рецепти, които изискват внимание и търпение.

А най-големият ми интерес е изкуството на разговора. Вярвам, че сме позабравили как да комуникираме истински, не само по дълбоки теми, но и в ежедневието. Чета много по темата и един от проектите ми е посветен именно на това - как културните различия влияят върху начина, по който преговаряме и се свързваме един с друг.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не, обожавам работата си и начина си на живот.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала хората да казват, че съм човек, на когото могат да разчитат, едновременно последователна и смела, с ясна визия и човечност. Че през проектите си създавам пространства за разговори и общности, които вдъхновяват и дават нови възможности. И че с мен винаги могат да водят интересен разговор - от онези, които остават в съзнанието им дълго след това. Ако остана в съзнанието им като човек, който съчетава амбиция с човечност, това за мен е постижение.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Имам сутрешна рутина, която ме заземява и ми дава стабилен старт. Ставам много рано и използвам първите 30 минути, за да запиша мислите си. След това излизам на разходка и така денят ми започва с яснота и фокус. Тази практика ме научи да чувам по-добре вътрешния си глас и драстично подобри качеството ми на живот.

И, разбира се, спорт. Няма ден, в който да не тренирам, защото физическото натоварване е най-добрият начин за мен да освобождавам напрежението и да поддържам не само тялото, но и ума си в добра кондиция.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки? 

Слушай, за да разбереш, а не за да отговориш. Всички имаме нужда да бъдем чути, разбрани и приети и всеки носи страх, за който другия не подозира. 

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Мисля, че една от големите обществени лъжи е, че не е възпитано да се говори за пари. За мен това мълчание е форма на контрол, защото когато не обсъждаме темата, оставаме по-незнаещи и по-лесни за манипулиране. А истината е, че парите имат огромно значение за живота ни, те дават спокойствие, увереност и свобода. За всеки „достатъчното“ изглежда различно за един може да е 100 хиляди на година, за друг - милион.

С времето обаче осъзнах, че парите всъщност не са мярка за истинската стойност, която създаваме, а за възприятието на тази стойност. Те не отразяват директно реалната ни полза, а начина, по който другите я виждат и оценяват. Именно затова е толкова важно да умеем не само да създаваме стойност, но и да я показваме по начин, който резонира с другите. В този смисъл парите са просто инструмент за обмен на доверие и възприятия.

И тук идва и голямата отговорност. Много харесвам думите на Джак Ма, че когато имаш сто милиона долара, това вече не са твоите пари, това е доверие от обществото, че ще ги използваш по-добре. Истинският предприемач не просто печели, а решава социални проблеми и създава стойност за другите.

Моят съвет е прост: образовайте се за парите възможно най-рано и не спирайте да се питате „каква стойност създавам“ и „как тя се възприема“. Колкото по-рано разберем, че парите са огледало на възприетата стойност, а не на абсолютна такава, толкова по-осъзнато и свободно можем да изграждаме и живота си, и работата си.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да слушат интуицията си. :)