Правете повече от очакваното. Предизвиквайте се постоянно, защото няма невъзможни неща

Камелия Славейкова, председател на Съвета на директорите на Shell България

Представете се с няколко изречения!

Аз съм борбен и упорит човек, който вярва, че няма невъзможни неща. Любознателна и търсеща натура, която непрекъснато се предизвиква. Убедена съм, че всеки сам гради бъдещето си, дори когато това изисква жертви.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете мечтаех да пътувам и да откривам нови светове. Това беше повлияно и от честите служебни пътувания на баща ми, и от ограниченията за пътуване към Западна Европа по онова време. А всяко ограничение ме караше още повече да искам да го преодолея.

Мечтата се сбъдна – преди 1989 г. спечелих стипендия за курс по холандски език. Още тогава усетих, че пропагандата за живота на Запад и реалността там се различават. Въпреки привлекателността, никога не се поколебах да се върна в България.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни любопитна случка.

Още като ученичка през ваканциите миех бутилки и ги връщах в пунктовете за амбалаж – първите ми собствени джобни пари. Гордостта беше огромна. По-сериозен доход получих като студентка, когато няколко месеца работих нощни смени в завод за хартия. Не беше лесно да съчетавам лекции и работа, но благодарение на това успях сама да финансирам пътуване в чужбина.

Кои фактори изграждат личността в ранна възраст и формират интересите? Каква е Вашата „рецепта“ за любознателност?

В основата е трудът и вътрешната потребност да правиш повече от очакваното. Спомням си как в немската гимназия сама си поставях цели – например да преведа книга през ваканцията. Това не беше наложено отвън, а вътрешен порив, който ми носеше удовлетворение.

Настъпи ли разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за мотивацията?

Да – с времето мотивацията става по-осъзната. Виждаш плодовете на усилията си и това дава нов смисъл и заряд.

Чие беше решението къде да следвате и правилно ли беше?

Исках да уча политикономия (днес икономикс) във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Това беше напълно правилно решение. Един от професорите ни казваше: „Политикономията е като дялан камък – подготвя те да бъдеш адаптивен за бъдещето“. Вярвам, че е точно така.

Интереси, знания, умения, хобита?

Обичам да пътувам, да откривам нови култури и да бъда сред природата. Предизвиквам себе си – било то с поклонническия път Камино в Испания или Италия, с уроци по пиано или с изучаването на нещо напълно ново, което съм избягвала преди.

Бихте ли сменили професията си днес?

Не, защото тя ме удовлетворява и ме кара да очаквам всеки ден с нетърпение.

Какво означава за Вас личният брандинг?

Личният брандинг е много повече от CV или профил в социалните мрежи. Това е излъчване – невидимо, но осезаемо. Като парфюм, който те замайва в мига на вдишването и оставя аромат, който се помни. Това е отпечатъкът, който човек оставя след себе си – в среща, разговор или работа по съвместен проект. Личният бранд не е това, което казваш за себе си, а онова, което остава в съзнанието на другите, след като вече си тръгнал.

Какво бихте искали хората да говорят за Вас, когато Ви няма в стаята?

Честно казано, не е важно за мен просто да говорят. По-важно е какво остава в тях след срещата – дали съм запалила искра, породила мисъл или променила нещо в начина, по който гледат на света. Искам моето присъствие и думите ми да вдъхновяват, да зареждат, да предават от страстта ми. Ако след като си тръгна, някой се замисли, усмихне се по-различно или направи една крачка по-осъзнато – това е най-ценният резултат.

Как се справяте с ежедневните предизвикателства, за да сте в добра кондиция и настроение?

С позитивна нагласа. Вярвам, че начинът, по който възприемаш нещата, определя и лекотата, с която преминаваш през тях.

Ключови изводи за правилната комуникация с различни характери?

Най-важният – нуждата от истинска комуникация. Не можем да разчитаме, че другите ще „се досетят“. Диалогът, изграден върху изслушване и уважение, спестява недоразумения и конфликти и прави живота по-лесен.

Какво мислите за парите и тяхното влияние върху живота Ви?

Парите са необходими, но недостатъчни за пълноценен живот. Те са средство, а не цел.

Най-ценният кариерен съвет, който бихте дали?

Да намериш себе си и да не поставяш граници на мечтите си – и в живота, и в кариерата. Но и да работиш упорито, за да създадеш основата за тяхната реализация.