Създадени сме да се трудим за удоволствие, а не за оцеляване

Представете се с няколко изречения..

Аз съм Деана Христова, артист по душа с продължителна връзка със сцената на фолклорното изкуство. Визионер, който през последните две години активно навлиза и в бизнес средите. Работата ми около сдружения „Мисия Родина“ в България и „Societas Bulgarica“ в Австрия ме насочи към дигиталния дизайн, маркетинга и рекламата. Сфери, в които открих силата си да създавам и да бъда полезна. Стремежът ми е да срещна творческото си начало с предприемачески подход, за да изграждам устойчиви и вдъхновяващи проекти за обществото ни. Вярвам, че мечтата е отправна точка, но чрез последователност и устрем се превръща в неотложна и постижима цел.

Какъв/ каква мечтаехте да станете в детските си години?

Когато съм била на 3 години, моята майка ми е предоставила избор между класическия балет и народните танци. След важен семеен разговор за бъдещата ми кариера, аз съм стартирала с начални стъпки във фолклора още в детската градина.

Не след дълго излязох и за първи път пред публика в столицата ни и помня всеки миг от преживяното. Допуснах грешки в хореографията и това беше повод за сълзите ми зад кулисите, а мама ме попита дали ще продължа да танцувам. Моят отговор беше категоричен: „Искам цял живот да бъда на сцената!“. Да, тогава детската ми мечта беше да бъда танцьор и го постигнах в следващите 16 години. През гимназиалния период започнах да пътувам и извън България, бях и солист в ансамбъла, в който се изградих като личност и артист.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Бях на 12, когато в един от репетиционните ни дни хореографът влезе в залата и сподели, че няколко деца ще бъдат избрани да танцуват на предстояща сватба. Аз си спомням, че подцених информацията, защото имаше много по-големи и по-можещи от мен, но не спрях да давам максимума от себе си. Така бях възпитана. След няколко дни, заедно с още 3 момчета, броях секундите преди първия ми солов танц в живота. Съдбоносно или не, ролята ми беше на пеперуда, с която гордо заработих и първите си 20 лева.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Опит и грешки, които аз обичам да наричам уроци. Благодарна съм, че никога не съм била възпитавана чрез ултиматуми, а с избор. По този начин едно дете се научава да разсъждава по-гъвкаво, да осъзнава тежестта от последствията при вземане на решения и да усеща удовлетворението от постигнатата с много усилия свобода. Семейната среда е от изключително значение за сформирането на индивидуалност в ранен етап. Спортът е другият неизбежен фактор. През призмата на времето разбрах, че танците са последното, което съм научила в залата. Там аз придобих умения, които до ден днешен прилагам в ежедневието си и работата си. Научих се как да отстоявам себе си на крехка възраст, как да оцелея в един отбор сред различията на толкова много характери, но и да съхраня своя.

Последователността и дисциплината се оказаха по-мощно оръжие от вдъхновението. Именно на тях се уповавам и днес. Не винаги се събуждам с ясен план и амбиция, но знам посоката си и продължавам да я следвам независимо от изкушенията по пътя, а извор на идеи и стимул са моите ментори, времето сред природата и пътуванията ми.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Със сигурност възприятията се променят с годините и съм убедена, че ми предстоят още метаморфози. Очаквам ги с нетърпение, но изградената система от принципи не мисля, че подлежи на компромис.

Вярвам, че даденото обещание се спазва, свободата и успехът съществуват и се появяват, когато си готов за тях, защото са титли, които не се самоизключват и се носят с чест и достойнство. А тези етически ценности се придобиват не с липсата на грешки (уроци), а напротив – с начина, по който се преодоляват предизвикателствата и допуснатите отклонения от избрания път.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Преди шест години реших самостоятелно да се преместя във Виена, а благодарение на безусловната подкрепа на майка ми и баба ми това намерение се реализира. Първо се посветих на изучаването на немски език, тъй като нивото ми не беше достатъчно. Продължих академичното си развитие във Виенския университет със специалност „Медия и комуникации“. Още в първите семестри обаче пандемията сериозно повлия на учебния процес. По-късно се наложи временно да се завърна в България за неопределен период. При прибирането си обратно във Виена психическото ми и физическото състояние вече бяха сериозно влошени.

Тогава настъпи важна промяна в живота ми, която беляза края на традиционното академично образование към онзи момент за мен. Започна истинско себеоткриване. Процес от две години на срещи със себе си. Животът се оказа най-строгият, но и най-верен професор, а аз негов старателен ученик. Днес, открила новата си страст в света на дизайна, се потапям с усърдие в обучение, което възприемам за абсолютно правилно продължение.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Мултифункционалността е култивирана в мен с добър пример. Интересите ми и сега са много разнородни. Обичам да общувам с хора, да слушам и анализирам техните истории. Затова и обожавам да пътувам и да се сблъсквам с различни култури и народи. Конете са моя най-голяма любов и ездата е начин да рестартирам ума си, да се изключа в тишина. Адреналинът е неизменна част от живота ми и практикуването на всевъзможни екстремни спортове, докато съм на път, е задължително. В свободното си време, най-често вечер, пиша. От малка си водя дневници, създавам сценарии и си ги събирам в една папка, а поезията е средство за почивка. Танците на този етап са инструмент за преодоляване на трудни моменти.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих променила нищо по пътя си до момента и продължавам да работя за вече споменатата титла – свобода във всеки смисъл. Маркетингът, рекламата и социалното предприемачество са актуалната ми сфера на развитие и се припознавам в тях.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

„Тя е твоят човек!“

Почитател съм на смисленото общуване, доверието, хора с мисия и цел в готовност да помагат и намират изход от всяка ситуация. Надявам се и аз да бъда такъв човек за някого.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Уча се да преживявам всяка емоция, да я пропускам да премине през мен и да я запомня с поука или усмивка. Това ми помага да отключвам сетивата си за доброто, естетиката, хубавата храна, споделеното време и тяхната стойност, както и да не изпадам в крайности.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Всеки иска да бъде разбран и заслужава шанс. Понякога е особено трудно да се абстрахираме от его, комплекс, гордост или предразсъдъци, но те няма да отворят вратата към събеседника ни, за да бъдем чути. Опитвам се да превърна комуникацията си с хората в лечебен процес. Така всеки има полза и научава нещо ново, а словото ни е дадено, за да го използваме с мисъл. Иска ми се да нормализираме уязвимостта като признак на доверие и отдаденост един към друг, да не се възползваме от слабостта на отсрещния.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Хората имаме различна представа за достатъчност според оборотите на живот и потребностите ни в него. Парите са необходимост в наши дни и най-лесният тест за човека и устоите му. Могат да бъдат разгледани и като енергия, която благодарение на изградено име, усърдна работа, компетентност и постоянно развитие, поощрява резултатите с изобилие.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Не се примирявайте с обстоятелствата, те са изпит. Създадени сме да се трудим за удоволствие, а не за оцеляване. Проявлението се случва в процеса на скок отвъд лимитите в главата ни. Там се крие и истинското призвание на всеки един от нас.