Трудните задачи не ме плашат, а даже ме амбицират

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Георги Илиев, на 51 години съм, роден и израснал в София. Баща съм на четири деца – три момчета и едно момиче. Дълги години развивах и управлявах собствени бизнеси, но след едни конкретни събития, разтърсили обществото и държавата ни през 2013 г., от човек с  активна гражданска позиция започнах да се превръщам в политик. Към днешна дата съм кмет на район „Слатина“, Столична община, след като жителите му ми гласуваха доверието си три пъти за 6 години. Освен това съм и член на Националния и Изпълнителния съвет на политическа партия Движение „Да, България“.

 

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Нормалните детски мечти. Включително и космонавт като най-малък. После, разбира се, мечтите се меняха – имах период, в който исках да стана писател, вдъхновен от личния си контакт покрай баща ми със Свобода Бъчварова, Желю Желев, Марко Семов и много други. Баща ми, светла му памет, беше журналист, главен редактор и директор на издателство. Този период продължи до 16-годишната ми възраст, когато завърших средното си образование в София. После обаче баща ми почина и заедно с майка ми заминахме за Индия, където започнах да уча „Търговия“ в Делхийския университет.

 

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Между сесиите в университета в Индия се върнах в София 18-годишен през 1992 г. и първото ми работно място беше портиер в общежитие в Студентски град. Това е първата ми работна позиция в трудовата книжка. Тогава Студентски град не беше това, в което се превърна по-късно. Но вече беше започнал да се оформя като място за непрекъснати забавления. Имах много забавни случки с хора, които влизаха и излизаха от общежитието и често ме каниха да се включвам и аз в безкрайния им празник.

Иначе първите сериозни пари, които изкарах, бяха през 1995 г., когато създадох първия си бизнес – рекламна агенция.

 

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Разбира се, от семейството идват основните фактори и примери, които ни изграждат като хора. Освен това, за моето поколение, другият голям „двигател“, бяха книгите. Нас ни изграждаше четенето. То ни даваше възможност да „пътуваме“ в различни светове и епохи, да черпим сили и идеи от опита на героите, да разширяваме светогледа си и да развиваме въображението си. Имаше и много интересни списания. Киното също ни влияеше позитивно.

Към днешна дата най-важното нещо за мен, на което искам да учим децата, е критичното мислене - способността да отсяват фактите от твърденията, да разсъждават върху тях и да правят анализ. Това, според мен, липсва най-много в обществото ни в съвременното забързано ежедневие.

Моята рецепта за любознателност е човек да не се отказва да задава въпроси и да търси отговорите, както и да прави невероятни връзки между различните неща. Без значение от възрастта. 

 

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо? 

Натрупаните знания променят човек, а от там човек променя и мотивацията си. Това е постоянен процес.  

Не бих казал, че е настъпила разлика, по-скоро осъзнах и успях да назова това, което ме мотивира да правя каквото и да било. За мен няма невъзможни неща, трудните задачи не ме плашат, а даже ме амбицират. Мотивиран съм да действам и тогава, когато виждам решението на даден проблем, а никой до този момент не се заел с него.

В същото време още от дете съм открит към хората. Тази ми черта ме е поставяла неведнъж в ситуации да пренебрегвам личния си интерес пред обществения, с което понякога наранявам най-близките си. Но такава е житейската ми философия и не мога да вървя срещу себе си – стремя се да съм полезен абсолютно безвъзмездно с действията си за многото непознати хора, които търсят съдействие, за да превърнат мечтите си в реалност.   

Мотивират ме и децата ни, в частност и моите. Ние сме длъжни да им осигурим по-добро, по-сигурно, по-здраво, по-устойчиво бъдеще и аз не виждам каква по-силна мотивация бихме имали да направим каквото можем, за да се случи това.

 

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

За Индия заминахме с майка ми, която работеше в посолството ни в Ню Делхи. Но решението какво да уча беше мое.

Отчитам, че към днешна дата университетското ми обучение в специалност „Търговия“ в индийската столица, беше правилен избор. Родината на Индира Ганди е едно от местата по света, в което всички държави имат свои представителства. В колежа имах състуденти буквално от цялото земно кълбо. Там попаднах в една мултинационална общност, от която човек има безценната възможност да се впечатли и попива начин на мислене и възприятие за света от първа ръка.

 

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересите ми са  многостранни, защото съм изключително любопитен по природа. Разбира се, някои от тях, както и голяма част от знанията и уменията ми, са свързани с бизнесите ми преди да стана районен кмет на „Слатина“ – реклама, производство и търговия с напитки. Други са под знака на политиката. Все пак основно с тези неща съм се занимавал през живота ми. Имам обаче една огромна страст, която за мен е нещо средно между хоби и работа – музиката. Над 20 г. години бях познат на някои хора като Жоро-Гида, защото често съм човекът, който отговаря за посрещането и придружаването на световни звезди от музикалната сцена, които гостуват у нас. Сега като кмет – вече не толкова често.

До ден днешен чакам с нетърпение да дойде време за някой от по-мащабните фестивали у нас или в съседните държави. За мен тогава идва истинската почивка. Пример в последните години са няколкото дни, които прекарвам на Midalidare Rock In The Wine Valley, сред групите и музикантите, с които сме познати от дълги години, а с някои и в приятелски отношения.

Обичам да ходя пеша и по възможност обикалям любимата ми София и й се наслаждавам във всички сезони.

Като по-млад имах по-екстремни хобита. Преди да стана баща обикалях Хималаите и високи планини, скачал съм с бънджита. Но сега вече съм във възраст, в която хобитата ми са свързани с интересите на децата ми.    

Четенето е нещото, което не спирам. Това е, бих казал, най-полезното ми хоби. И на него се опитвам да науча децата си.

 

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

По собствено желание бих я сменил, ако смятам, че не мога да бъда повече полезен в това, което правя или да постигна нещо повече. Когато станах кмет, целият ми живот се преобърна и се наложи да оставя зад гърба си дотогавашните си занимания.

Бих се занимавал с квантова физика, но това явно ще е в пенсионните ми години.

 

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искал хората да казват това, което се стремя да им показвам всеки ден - че „Георги Илиев е човек, който ни чува, не само слуша“, „който е с нас, не е над нас“, „който взима решения, но не се изолира“, „който работи за доброто на общността“. Бих искал да чуя, че личният ми бранд е доверие, откритост,  достъпност, смелост да кажа „не“ когато е нужно, и готовност дам  подам ръка на всекиго. 

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Ходя пеша и през това време обмислям и премислям казусите, които имам за разрешаване.

Когато говорим за меки умения - винаги съм имал умението да преговарям.

Във всяка житейска ситуация се опитвам да се поставя на мястото на другия. Още като малък играех шах сам със себе си и винаги другия побеждаваше.

Вярвам, че да се поставиш на мястото на другия, те обогатява и ти дава възможност да вземеш най-правилното решение. Емпатията е способност, чрез която човек се обогатява като „вижда“ дадена ситуация през очите на другите. Това е начин на мислене и действие срещу властващия безпардонен егоизъм, с който понякога се сблъскваме. Да погледнеш на ситуацията през призмата на логиката, да анализираш възможните подходи и да избереш този, който в най-голяма степен работи за теб, но обслужва и интереса на другия, винаги ще смятам за ключово умение и в общуването, и в политиката, и в бизнеса.

 

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки? 

Имам принцип от малък - винаги да казвам истината, за да не се налага да помня какво съм излъгал. Това ми решава много проблеми в комуникацията. Това да си откровен обаче, понякога и създава проблеми в комуникацията.

Друг мой принцип е, че не си пазя идеите. Като ми хрумне градивна и добра концепция за нещо – веднага я споделям, нищо че някой може да ми я открадне. С радост я подарявам. Може пък да я видя реализирана, дори от друг. Това не ме дразни, а ме зарежда позитивно.

Има и още няколко ключови елемента. Първо слушай, после говори. Хората рядко очакват просто решение, много по-често искат да бъдат чути и подкрепени.
Уважавам различните характери — човек с друг темперамент, с друг начин на работа, друга гледна точка не е „проблем“, а допълнение, ако щете и възможност – да научиш на нещо ново.
Стремя се да бъда ясен и открит, но не докрай и не на всяка цена пред всеки. Когато кажеш какво мислиш и какво правиш, хората ти вярват повече, но как смяташ да го правиш не е информация за всеки.
Грешките неминуемо  са част от комуникацията - ако си открит за тях, те не стават пречка, а мост.
Тези принципи ми помагат в ежедневието.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите имат значение - не можем без тях. Те дават възможност да учиш, да развиваш идеи, да помагаш и да имаш сигурност. Но парите не са цел сами по себе си. Най-ценното е какво правиш с тях - какви възможности създаваш за себе си и за другите. Съветът ми е - не мерете само цифрите в банковата сметка. Мерете ги като средство, което помага да живееш според ценностите си, да бъдеш свободен да действаш, да помагаш, да растеш. Трупайте преживявания, а не пари.

Най-добре спестените пари са похарчените за пътувания, според мен.

 

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Не се страхувайте да мечтаете и да опитвате. Наистина няма невъзможни неща.