Всички имаме мисия, призвание и нещо, в което горим

Представете се с няколко изречения..

Меги Димчева, автор и водещ на проекта „Чудесата в нас“, спектакъл терапия, който съчетава теми за личностно и духовно развитие с българска музика и вдъхновяващи гости. В продължение на 20 години бях водеща на предаването „Търси се“, в последните 17 години от неговата телевизионна история в ефира на бТВ.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Винаги съм искала да работя в медии, а телевизията беше моя мечта, към която се стремях през целия ми съзнателен живот като ученичка, студентка докато не стигнах до нея в най-добрия й вариант.

 

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Бях 1-ви курс студентка в Шуменския Университет „Епископ Константин Преславски“ когато ме поканиха да бъда водеща на студентската програма по местната общинска телевизия „Шумен“. След това директорът на телевизията ме покани в новинарския екип, където бях репортер и водещ на Новините. Бях назначена на работа и така започвах сама да изкарвам парите си.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

На първо място семейството. На този етап от живота си отчитам като най-невероятния подарък от живота факта, че моите родители не са проектирали собствените си мечти върху мен, а са ме оставили да сбъдвам своите собствени. Когато човек върви по своя път, който е уникален за всеки един от нас, няма как да сбърка в избора на професия, въпреки, че по този път понякога има сериозни предизвикателства. Вярната рецепта за мен е да правиш това, което теб те зарежда, прави те щастлив и те мотивира да се развиваш. Само когато си на правилното място тези фактори са на лице.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Винаги съм знаела, че моето място е в медиите, в телевизията, където да имам възможност да разговарям с интересни и вдъхновяващи личности. Винаги съм имала изключително любопитство към хората и тяхната лична житейска история. Уверявам ви, че и зад най-успешните личности в този свят се крият техните собствени драми, липса на увереност и съмнения. Любопитното за мен е как тези хора се справят с всичко това и как тези предизвикателства ги променят, не ги пречупват напълно, не заличават вярата им. Затова за мен беше изключителна привилегия за правя предаването като „Търси се“ и то по национална телевизия.

 

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Аз винаги съм обичала да пиша, да творя. Литературата, българския език са били винаги много по-привлекателни за мен като личност. Исках, разбира се, да уча Журналистика. Понеже не ме приеха в Софийския университет тази специалност, реших да уча в университета в Шумен „Българска филология“. Много нощи съм плакала, че не успях в София, защото желанието ми да бъда в столицата беше много голямо. Но днес от разстоянието на годините виждам, че пътят ми не е бил случаен и всъщност това е бил начинът да стигна дотук. Работата в Новините не беше моето място и това го разбрах още в Шумен. Дойдох с вътрешната убеденост, че искам да правя ток шоу и вървях в тази посока. След 4 години сбъднах мечтата си и за национален ефир. Няма нищо случайно в нито едно събитие, нито една среща в живота ни. Аз истински вярвам в това.

 

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Обичам да пътувам. Много обичам да пътувам. Обичам разходките в природата. Книгите, които ме вдъхновяват и ми показват пътя напред. Умея да пиша, да говоря, да водя интересни разговори, в които хората споделят много лични неща. И последните години много обичам времето със себе си. На това се научих най-трудно.

 

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

От телевизионен водещ днес съм автор, водещ и продуцент на едно вдъхновяващо събитие, което не е било самоцел, а стечение на обстоятелства, които е трябвало да се случат в моя път. Не бих избягала от себе си. Имала предложения за редактор, водещ, сценарист, ПР и т.н. Но това, което истински ме вълнува е живият разговор с хората, от който мога да извлека най-доброто, както от самия човек, така и за хората, към които е адресиран разговора. Чрез „Чудесата в нас“ имам невероятната възможност да се срещам с много хора, моята публика на живо. За мен това е невероятна емоция, която на този етап не бих заменила за нищо друго.

 

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Че докосвам душата и сърцето, с това, което правя. Че разпространявам любов и свързвам хората чрез нея! Това за мен ще е най-големият дар.

 

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Да владееш емоциите си е изключително важно, както в личния свят, така и в професията. След всички обучения, срещи, книги, които съм прочела, имам вече изграден модел, по който да се движа през живота без емоциите да могат да влияят в моментите, където биха могли да ми попречат. Вярвам, че всеки осъзнат и интелигентен човек трябва да знае основите на емоционалната интелигентност. Аз лично се справям с много търпение, смирение и приемане на обстоятелствата. Понякога е трудно, но за мен важното е да не се оставям дълго да потъна в негативните нюанси на емоциите, защото това пречи да преценим правилно ситуацията и да продължим напред.

 

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Основният извод е, че трябва да приемаме хората, такива каквито са, не да се опитваме да ги променим. Промяната може да дойде само през личния пример и добра мотивация. Когато отсрещния човек не я припознава тя няма как да се случи. Така само рискуваме да влошим взаимоотношенията си. Когато си уверен в това, което правиш правилните хора винаги идват при теб. Аз вярвам, че всеки има какво да ми даде и обратното. Не съм учител на никого, аз живея по начин, който на мен ми опонира като личност и се свързвам с хора от същата кръвна група.

 

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са средство за живот. Те отразяват и стойността, която ние самите даваме на другите хора. При правилното им планиране те винаги могат да са достатъчни. Когато смяташ, че не са, те никога няма да дойдат при теб, защото мислиш не през призмата на изобилието, а през нямането, оскъдицата. Не съм фокусира върху тях, още повече, че от една година и половина за първи път ми се налага за управлявам своя собствена фирма, а когато започнах нямах понятие как става това. Днес се справям добре и усвоявам основите за развитие на малкия бизнес. Въпреки това творчеството е моята стихия, не финансите.

 

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да следват себе си. Това означава да се опитват да работят, да правят това, в което са най-добри, което е тяхно призвание. Всички имаме мисия, призвание и нещо, в което горим. Дори в момента да сме на точното работно място да се опитваме да вкарваме в работата си елементи от това, което правим с лекота. Винаги има начин да направим така, че да обичаме това, което работим. И ако не се получава да не се страхуваме да последваме мечтите си.