Журналистиката е моята страст, а свободата на словото е моята кауза

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Весела Кисьова и съм журналист над 30 години, като 25 от тях работя в телевизии. Започнах кариерата си в Обединени радиостанции „Канал Ком“- Пловдив, чийто създател бе Живко Желев, след това се преместих в София и за около две години работех в новосъздадената ТВ „Европа“, после продължих в БТВ. Минала съм през  всички журналистически позиции, които съществуват в електронните медии, като се започне от репортер и се стигне до главен редактор и директор „Новини и актуални предавания“ в тв „Европа“. В БТВ започнах като продуцент „Новини“, Отговорен редактор „Новини“  и Изпълнителен продуцент на предаването „Тази събота и неделя“. Имам висше образование, три магистратури, специализация в САЩ и безброй обучения в областта на телевизионната журналистика. Определям себе си като професионалист, който добре познава телевизионната машина и се опитва да извади максимума от нея в полза на зрителя пред екрана. Обичам да създавам съдържание и не съм открила нищо по-вдъхновяващо досега от професията журналист.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Детската ми мечта беше да спасявам диви животни в Африка. Бях впечатлена от филми като „Серенгети не трябва да загине“ и книгите на природозащитничката Джой Адамсън. Като се замисля винаги съм искала да работя в полза на нещо, което има значение за много хора. Като по-голяма осъзнах това като работа в  полза на някакъв обществен интерес. Например да подобрявам качеството на живот на хората, което правех всъщност през журналистиката, защото добре информирания човек може да взима правилни решения за своя живот и живота на своята общност. Спомням си, че някъде като тийнейджър казах на своите съученици, че ще стана журналист и сама се изненадах от себе си, защото не го бях обмисляла сериозно до този момент. Обичах да чета много и да пиша, вероятно интуитивно ми е дошла тази мисъл в главата, а тя се оказа пророческа за моя живот.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

На 18 години започнах да работя след като не ме приеха „Право“ в Софийския университет. Тогава ако не те приемат да учиш висше образование трябваше задължително да работиш. Баща ми, разбира се, също не мислеше да ме остави да стоя без работа и ми намери възможно най-трудната – на смени в една фабрика. Така от ученическия чин на пловдивската английска гимназия за осем месеца се озовах сред работническата класа. Това беше безценен урок от моя баща, за да видя как се изкарват парите. По време на цялото си следване работех също. Преподавах уроци по английски език докато не започнах работа като журналист. Времената бяха изключително интересни, аз се влюбих в тази професия и останах в нея.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Семейството е това, което формира нашите ценности и интереси. Баща ми беше инженер, а майка ми учителка и вкъщи се четеше много. За всеки празник или начало на учебна година получавахме като подаръци книги. Да ходя в училищната или градската библиотека бе едно от най-любимите ми занимания. Образованието също беше ценност за нашето семейство. Затова и аз, и сестра ми четяхме. Смятам, че личният пример на родителите е най-важен за оформянето на ценностната система на децата.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Някъде в гимназията интересът ми към обществено - политическите проблеми започна да расте. Спомням си, че баща ми слушаше тайно вечерта „Свободна Европа“ и доста често разказваше какво е чул. Това влизаше в рязко противоречие с пропагандата в училище по онова време и аз бях в нещо като когнитивен дисонанс. Не знаех какво точно се случва и на кого да вярвам. Процесът на Перестройката тъкмо беше тръгнал. Усещаше се, че атмосферата в обществото става все по-нажежена и предстои нещо различно. Веднъж реших да споделя в часа на класния ръководител скептицизма си по отношение на социалистическия строй, когато моят учител с цел да ме предпази ме стисна силно по ръката, за да не говоря. Тогава разбрах какво е да не можеш да казваш това, което мислиш, защото е опасно. Видя ми се доста странно мислите да бъдат опасни. По-късно свободата на словото стана смисъл и кауза в моя живот, и винаги се борех за нея.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Баща ми всъщност много искаше да стана лекар, но аз категорично отказвах. Той беше воден от мотива, че лекарят е една от вечните професии като тези на архитекта, инженера или учителя, и аз няма да остана без работа. Другият му мотив беше, че ще мога да работя в чужбина, нещо което към онзи момент бе почти невъзможно за много българи. Самият той беше работил близо пет години като инженер в Алжир и ме убеждаваше, че това ще ми позволи да видя света без предубеждения и да го опозная от свой опит. С днешна дата съм изключително щастлива, че не го послушах и тръгнах по моя път. Нищо друго не би ме вдъхновявало така освен журналистиката и работата в телевизия. Станах свидетел от първия ред на много важни събития. Особено обичах репортерстването, защото ми позволяваше да усещам динамиката и процесите на случващото се на терен.   Затова, когато ми предлагаха да стана редактор се съпротивлявах известно време. Продуцентството в телевизията също стана моя тръпка. Големите продукции, в които участват много хора, синхронът между тях, създаването на съдържание и очакването дали зрителят ще го оцени и хареса, отговорността преди ефира, адреналинът по време и след добре свършената работа, това са емоции, които винаги са ми носили удовлетворение и са ме вдъхновявали в моята работа. Да информираш честно според правилата на професията, да разказваш интересни истории, чрез които хората се свързват или черпят опит, да помагаш на обществото като охраняваш неговия интерес – това е нещо, което винаги ме „палеше“. И въпреки, че понякога е било доста трудно, това никога не ме е спирало да се боря за  професионалните стандарти и „правото на публиката да знае“. Защото за мен зрителите никога не са някакво имагинерно цяло. Това са нашите родители, деца, приятели, нашите най-близки хора. Да ги предаваш е все едно да предаваш себе си и своите интереси. Единственото, за което съжалявам е, че и двамата ми родители починаха рано и не успяха да видят, че аз съм един щастливо реализиран човек.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Освен четенето на книги и слушането на подкасти напоследък, пътуванията са моят източник за зареждане. Сама и със семейството ми сме обиколили някъде около 60 държави. Пътят винаги ме е вдъхновявал като преживяване. Да изучавам други култури и да се срещам с хора от други националности – това обогатява гледната ми точка към света. Често си представям как една новина от място, което съм посетила, се отразява на хората там. Обичам много и изкуството. Едно от любимите ми занимания е да се разхождам из световни галерии, да чета биографии на художници или да ходя на курсове за съвременно изкуство. Обичам да прекарвам време в семейната ни къща в с. Гела, защото тя е близо до природата, но ако трябва да избирам между планината или морето, бих избрала морето. Мога с часове да стоя и да го гледам. Имам усещането, че то отмива стреса и позволява на духа ми да се пречисти. 

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери Ви грабват?

Не мисля, че бих я заменила с нещо друго. Всичко, което е свързано със създаване на съдържание продължава да ме вълнува. Вълнувам се и от процесите в обществото и държавата.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хора за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да чуя, че съм издържала изпита на времето. Че не съм се предала и че не съм предала своите ценности и каузите, в които вярвам. Че е имало единство между това, което говоря и което върша. Че съм била пример за някого и че в критичен момент си е спомнил моите дела, думи или съвети към него. Ще се радвам ако продължат да цитират и някой от „крилатите ми фрази“, с които бях известна.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Бих искала още да уча в това отношение. Животът ме направи по-твърда отколкото искам да бъда. Напоследък съм впечатлена от метода „Ненасилствена комуникация“, който две сестри Кали и Петя са възприели за своя мисия да разпространяват. Едната от тях претърпява сериозен инцидент и този метод й помага да се възстанови напълно. С него се учиш на повече емпатично присъствие в общуването, вместо да даваш съвети или да караш хората да следват някакви твои инструкции. Понеже попадам малко в категорията  „перфекционист“ осъзнавам, че изисквам твърде много от хора, които имат още какво да учат и е необходимо време, за да извървят своя път. Разбирам, че е трудно да се прескачат стадии, в телевизията на един човек са необходими минимум пет- седем, а понякога и повече години, за да се изгради като авторитет и професионалист в своята област. Телевизионната машина обаче се върти доста бързо и се случва да ти поверят млади хора. Твоя е отговорността да не ги похарчиш за кратко време. От там се получава натискът нещата да се случват по-бързо и с по – малко щети  за самите тях. Твоят успех всъщност е те да успяват. Няма по-голямо удовлетворение за един продуцент в телевизията накрая от предаването или новинарската емисия накрая да се е получило едно хомогенно цяло, което да е изпълнило високите критерии, които си заложил още в началото.  Разбира се, възможно е всичко да се обърка, продуктът е дело на много хора, от невниманието на един от тях или от срив в техниката да произтече „верижна реакция“ и само бързата, и точна намеса да предотврати лошия край. Отговорността на продуцента в такива случаи е огромна. Стресът също.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Да не забравяме, че телевизията също е територия на хора с голямо его, което изисква умения за общуване и преодоляване на напрежението в стресови ситуации. Решението е винаги в полза на екипната работа. Да работиш сам в телевизионна среда е невъзможно.

Що се отнася до моите близки, те са свикнали с натовареното ми ежедневие и проявяват голямо разбиране към работата ми. Аз имам дълг към тях. Понякога се връщам претоварена от шум, срещи и разговори с много хора и искам просто да се уединя и помълча.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Харесвам мисълта, че „парите правят лошият вкус да изпъкне“. Иначе нямам нищо против тях, не споделям мисълта, че бедността е равностойна на морал и почтеност. По – скоро би трябвало да е равностойна на мързел.  Смятам, че парите трябва да са справедлив обмен за енергията, която влагаш в труда си, за да реализираш някакъв продукт или дейност, която удовлетворява потребностите на пазара или в полза на обществото. Винаги съм настоявала, че за добрата и качествена журналистическа работа трябва да се плаща добре. От нея би трябвало да зависи състоянието на обществото и държавата. И ако журналистът успее да промени нещо към по-добро, това носи много полза за всички.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да работят това, което им носи смисъл и да не правят компромиси със ценностите си, защото това се превръща във вътрешен конфликт, който ще се отрази на здравето им. А, както знаем здравето няма цена. Затова трябва да упражняват правото си да казват „Не“, когато виждат, че ценностите им започват да се разминават с тези на работата или компанията, в която работят. Знаете тази мисъл, че с „не“ и „да“ управляваме живота си, така че нека с тези две думи да бъдат творци и на собствената си кариера.