Бъдете човекът, когото клиентите избират със сърце, не само с разум

Представете се с няколко изречения!

Казвам се Виолета Мачева-Райколеску и имам 18 години опит като предприемач в печатния рекламен бранш. Щастливо омъжена също за предприемач с две прекрасни дъщери на 17 и 7 години. Аз съм експерт в областта на визуалната идентичност на брандове, печата, дизайна, маркетинга и рекламата. Завършила съм Американският университет в България със специалност Бизнес Администрация и Международни отношения. Имам и MBA по маркетинг от City University of Seattle.

През 2007 година създадох моята широкоформатна дигитална печатница Magic Outdoor (www.magic-outdoor.bg), която е лидер в брандинга на търговски площи и печата на големи формати външна реклама. През 2020 година създадох и бранда Magic Indoor – on-line магазин за лесна и оригинална декорация за дома, офиса, хотела. 

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Преминах през професията учител, защото майка ми и баща ми са учители. След това исках да стана адвокат като баба ми и леля ми. Но всъщност винаги ме е влечала сцената и медиите. Събирах цялото семейство и им четях с професионален глас новините от вестниците. Дори се опитах като водеща в телевизията, но не ме повикаха на интервю. Бях водеща на новините в студентското радио, много ми харесваше и ми се отдаваше. Танцувала съм и съм била модел, обичам да съм под светлините на прожекторите. Сега водя бизнес срещи и събития и мисля, че това е моята нереализирана детска мечта.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

За пръв път спечелих пари на 8 години. Продавах знаменца на митингите на СДС 90-те години. Правихме знаменцата в къщи цялото семейство и ги продавахме на сергия заедно с балони и значки. На един 24-ти май, била съм на 9 години, татко ми ни остави с братовчедка ми сами да подаваме балони и лепенки пред НДК. Продавала съм и 8-10 годишна сухи парфюми и игли за шевни машини на първата спирка на трамвай номер 5 на Съдебната палата.

Майка ми и баща ми имаха един магазин за козметика на пазара „Красна поляна“ и взеха втори. Нямаше кой да продава и аз на 16 години започнах да продавам там. Като модел на 18 години печелех повече за 3 дни от майка си и баща си за месец. Като влязох в Американския университет заминах 2002 г. за САЩ на бригада и като сервитьорка се върнах с чисто 6000 долара за 2 месеца. Доларът беше над 2 лева и тогава купих и кола на родителите си. Започнах да работя още третата година в университета за IT фирма и изкарвах толкова много пари, че не можех да ги похарча и спестявах. Предприемачеството ми е кръвта и не случайно създадох свой собствен бизнес – печатница Magic Outdoor.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Според мен на първо място като фактор и пример е семейството. Аз имах късмета да се родя в изключително сплотено, образовано, интелигентно и подкрепящо семейство. Живеехме 8 човека в един апартамент от 100 квадрата в центъра на София – баба, дядо, мама, тате, сестрата на баба ми, прабаба ми и брат ми. Уикендите идваха и останалите членове на семейството ми – братовчедите ми, чичо, лели и ставаше много голяма лудница. Баба ми и сестра й са от стар добруджански род на земевладелци, изключително начетени хора с богата обща култура. И двете са учили право в София и са се борили с живота сами, защото баща им е починал след като комунистите му взимат всички земи, къща, пари и стока. Баба ми беше изключително морален и принципен човек, голям боец, който беше центъра на нашето семейство и помагаше на всички. Аз приличам на нея.

Дядо ми е бил щурман във военновъздушните войски на България и летец в авиолинии „Балкан“. Той е от стар революционен род, който идва от Панагюрище и Калофер. Искрьо Мачев, известен български възрожденец и учител от Панагюрище, роден 1844 година, е от нашия род. Участвал е в подготовката на Априлското въстание и се бил на Шипка, името му е на паметника. Дядо ме учеше на чужди езици – английски, руски, немски и на музикални инструменти. Купи ми акордеон и се научих да свиря на него. Прабабите ми, мама и тате са били учители и от тях заобичах придобиването на нови знания. И до ден днешен не спирам да уча нови неща всеки ден.

След семейството, важна е средата, в която растеш извън дома. Имах много добра учителка в спортното училище на „Славия“ в София от 1 до 3 клас – госпожа Тодорова. След това се преместих в 41-ро училище в центъра „Патриарх Евтимий“. Там също имах прекрасни учители и приятели. Станах „Евтимиев ученик“, отличие, което се връчва на учениците с отлични академични резултати. След това в гимназията бях в много конкурентен клас в Професионалната гимназия по екология и биотехнологии „Проф. д-р Асен Златаров“. Имах изключителна класна, която ни мотивираше непрекъснато да бъдем отлични ученици и добри хора – г-жа Грънчарова. Като влязох в Американския университет в Благоевград, установих, че не съм най-умната студентка, голям шок за мен. Но затова е важно като разбереш, че си най-умния в стаята, да излезеш и да търсиш хора, които са по-умни, по-добри от теб, с които да общуваш.

Днес се вдъхновявам също от по-добри, успели и умни хора от мен. Вълнува ме и ме вдъхновява много темата за лидерството, защото все пак ръководя 16 човека в моята печатница вече 18 години и непрекъснато се усъвършенствам като лидер. Завърших лидерска академия към Съвета на жените в бизнеса в България. A миналата година завърших отново лидерско обучение „Пътешествие за лидери“, водено от Владимир Борачев. Тази година преминах и обучение за преговори с Веселин Николов.

Обичам да чета книги, литература за бизнес и политика, за да съм непрекъснато в час. Преминах и доста обучения за изграждане на личен и корпоративен бранд и самата аз съм обучила над 100 човека по тази тема.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

На този свят има два типа хора – създатели и разрушители. Аз съм родена създател, винаги съм била водена от силата на доброто, от това да помагам, да създавам приятелства, общности, да се трудя и бъда прилежна. Имам вродено чувство на отговорност и справедливост. Възпитана съм да имам високи морални ценности и това ме е водило винаги в избора да правя или да не правя нещо. Имам една много смешна история в гимназията. Тъй като майка ми и баща ми бяха преподаватели по физкултура в моята гимназията, моят клас трудно можеше да избяга от час. Имаме само едно бягство за 5 години и след него трябваше аз да пиша извинително писмо, че сме избягали от час.

Бих казала, че съм запазила моралните си ценности от дете. Сега като възрастна имам възможността да правя още повече добрини като участвам в много благотворителни инициативи. Подкрепям женското предприемачество като част от управителния съвет на асоциацията на жените в бизнеса в България „Селена“. Подкрепям Фондация „Стоян Камбарев“, която насърчава младите български таланти и Фондация „Мечта за дете“, която помага на български семейства, които имат репродуктивни проблеми и фондация „Надежда за малките“.

Кой е най-трудният момент в кариерата или бизнеса Ви и как успяхте да го преодолеете?

В професионалния ми път на предприемач, първият най-труден момент беше, когато през 2008-2009-та година трябваше да балансирам между бебето в къщи и работата ми в печатницата, която беше сериозно засегната от световната икономическа криза. По същото време бях стартирала още един бизнес, представителство на магазините Hallmark в България. Бяхме отворили няколко магазина, които започнаха да буксуват, защото хората нямаха пари и изобщо не им беше до картички и подаръци. Поговорка "много дини под една мишница" абсолютно важеше за мен, защото едната диня с магазините директно падна на земята и загубихме много пари. Едвам спасих и печатницата благодарение на това, че успях да привлека като клиенти верига бензиностанции и голям български производител на бои, които брандирахме в национален мащаб. Те ни спасиха от фалит.

Следващият труден момент бе датата 13.03.2020-та година, петък. Моята печатница е най-добра в брандирането на молове и търговски обекти и именно това правехме предимно преди ковид. Имахме много работа, защото обслужваме с реклама молове в цяла България. Когато дойде ковид, нашата работа падна до нулата. Както си стоях в къщи и гледах телевизия, видях един репортаж за таксиметровите шофьори, които се опитваха да продължат да работям без риск да се заразят с ковид. Тогава се обадих на един от моите колеги и му казах веднага да вземе размер за преграда, която да разделия шофьора от пътниците направена от прозрачен материал. Обадих се на няколко контакта, които имах и единият контакт се оказа представител на международна компания, която предлага софтуеърни решения за таксита. Те много харесаха идеята за прозрачни прегради в такситата и започнахме да разработваме и произвеждаме модели спрямо нуждите на различните международни пазари. Произведохме над 45 000 прегради за таксита в Европа, Съединените щати, Япония и Австралия. Не произведохме нито една преграда за българския пазар и това се виждаше по лошото качество на наличните такива в нашите таксита. 

Кой е най-големият Ви урок като предприемач и като жена лидер?

Първият урок, който научих и бих преподала на бъдещи предприемачи, е да инвестират разумно в бизнеса, с който искат да се захванат. Внимателно да си направят бизнес план и бюджетиране на необходимата им първоначална инвестиция.

Вротият урок, който научих е, че вече има много дамски бизнес организации, в които може да се почерпи опит от вече успешни дами предприемачи. Не е нужно да се учим от собствените си грешки , когато можем да се учим от чуждите.

Друг урок, на който се научих, е да бъда фокусирана. От личния си опит знам, че пътят на предприемача е трънлив и изискава много постоянство и търпение. На мен ми отне 10 години да подредя бизнеса, семейството и себе си. Нищо не става толкова бързо.

Един от най-трудните, но полезни уроци, които научих, е да внимавам с кого влизам в партньорства, особено с приятели. Наемайте хора по-умни от вас, хора, които допълват вашите качества и умения. Наемайте хора с вашата ценностна система. Избягвайте да наемате роднини, 90% от случаите не е здравословно и страдат личните отношения. Не наемайте някой, който не може да уволните веднага заради несправяне с работата.

Най-ценният урок, който научих е, че мога да контролирам само себе си. Научих се, че не мога да контролирам другите хора, но мога да контролирам как реагирам на техните думи и действия. Спрях да се ядосвам, защото така вредях само на себе си. Започнах да броя до 10 преди да кажа нещо и сега вече много рядко някой може да ме изкара извън равновесие, което ме направи много по-спокойна и трезво мислеща. 

Как се чувства една дама предприемач, когато настъпи Денят на Жената предприемач? Какво означава този ден за Вас лично и професионално?

Денят на жената предприемач е личен празник за мен, защото аз вече 18 години съм предприемач. Подкрепям Денят на Жената предприемач вече 5-та година и съм щастлива, че мога да бъда част от това изключително полезно и ценно събитие. Този ден ме среща с много единомислещи дами, с които мога да обменя опит и знания. Също така мога да предтсвя бизнеса си с промоционален щанд и да разкажа за него на посетителите или от сцената на събитието, както ще бъде и тази година, защото ще бъда водещ на Лидерския форум, част от Денят на жената предприемач.

Какво Ви кара да се чувствате истински успешна – личното удовлетворение, постиженията, влиянието върху другите или нещо друго?

Днес младите хора искат да постигнат успех много бързо и си мисля, че не са склонни да се трудят толкова, колкото ние преди тях се трудихме. Моето поколение растеше с максимата: “Залудо учи/работи, залудо не стой”. Аз си мисля, че сега нещата са наобратно и повечето младежи много умело пестят усилията и труда си. Бъдещето ще покаже коя стратегия е била по-успешна.

Моето настояще показва, че аз се чувствам реализирана, удовлетворена и щастлива с многоточие, защото човек не трябва да спира да изгражда себе си като най-добрия шедьовър. Аз измервам успеха на първо място с щастието на моите най-близки хора и след това с щастието на моя екип.

Семейството е основната градивна единица на обществото и то в днешно време е застрашено. За да създадеш и запазиш семейство трябва да бъдеш готов да даваш, да отстъпваш, да се променяш. На 04-ти ноември със съпруга ми празнуваме 18 години от нашата сватба, а сме заедно от 23 години. Той е моят най-добър приятел, любовта на живота ми, моята подкрепа и вдъхновение. От него получавам много ценни съвети за живота и бизнеса. Успешна се чувствам и заради прекрасните си момичета. Рая съвсем скоро защити С1 ниво по английски за кандидатстване в университет извън България. Насочила се е към бизнес специалност, което не е случайно, защото и двамата с баща й сме предприемачи. Ходи на актьорско майсторство и има изяви като модел. Малката ни кукла Руми сега е първи клас и се справя много успешно с учебния материал. Тя е много артистична, танцува много добре и  говори английски отлично. 

Най-лесно бизнес успеха се измерва с цифри. Доволна съм от това, което съм постигнала с печатницата си Magic Outdoor, но има още много какво да направя, за да я превърна в още по-успешен международен бизнес. Тази година очакваме нови печатни машини, въвеждаме нова система за управление на бизнес процесите и продължаваме да работим в посока дигитализация на бизнеса. За мен е най-важно и може би това ме определя като успешен човек, е че спя спокойно. Това се дължи на факта, че и в личен, и в професионален план имам изградена ценностна система и морал, на които не изневерявам. За мен доброто ми име е най-важно. С цената на много труд и постоянство съм изградила това, което съм в момента.

Как поддържате любознателността и вдъхновението си – кои са Вашите източници на енергия, знания и нови идеи?

Аз не спирам да се уча. Може би това се дължи на факта, че съм дете на учители и съм израстнала сред учители. Следващото образование, което бих искала да придобия е докторска степен в областта на предприемачеството и лидерството. Препоръчвам книгата на Владимир Борачев „Пътешествие за лидери“ и книгата на Николай Димитров „Правилото 1% в преговорите и бизнеса“.

Завърших и една изключително полезна на мен като жена академия за стил, елегантност и красота "Великолепната жена", създадена от моя ментор и приятел Йордана Димитрова. Наистина съм благодарна на "Business Lady Club", на който съм член и водя обучения на дамите в него, че ме срещна с Йордана на една бизнес фотосесия. Аз се влюбих в тази жена. Благодарение на академията и обучението, което преминах там, успях да върна женската си същност 2020-та година и да се превърна в дамата, жената с главно "Ж", която съм в момента.

Аз съм член и на един много успешен бизнес клуб BNI Bulgaria и в моето дружество BNI Pro в момента съм Координатор Образование и всяка сряда сутрин правя бизнес обучения на колегите си в рамките на 5 минути.

Чета много книги, които вече няма къде да слагам и мечтата ми е да си направя библиотека в една цяла стая. В момента довършвам поредицата от книги на Виктория Бешлийска – „Сърце“, „Глина“ и „Нишка“. Много харесвам и книгите на Джефри Арчър и Джон Гришам. Единият вплита много умело историята и трилъра, а другият харесвам, защото като завършвах гимназия се бях увлякла и по идеята да стана адвокат. Като бях малка четях криминалетата на Агата Кристи, сега съм се прехвърлила на норвежеца Ю Несбьо. Обичам биографични и исторически книги. Бях впечатлена от биографията на Коко Шанел, създателят на Nike – Филип Найт и Чърчил. Взела съм си и биографията на Андре Агаси, която чака своя ред. Харесвам много и Георги Господинов и Мария Лалева, а сега успоредно с „Нишка“ чета и „Рана“ на Захари Карабашлиев, която взех именно заради добруджанската ми жилка, защото разказва за добруджанския фронт през 1916-та година.

За всички, които искат да се научат как умело да управляват финансите си и да инвестиорат умно, препоръчвам книгите на Робърт Кийосаки. Да не си мислите, че чета само сериозни книги. Разтоварвам се и с леки чик лити, които чета на един дъх – Мариам Кийс, Луиз Бегшоу, Линдзи Келк, Лорън Уайзбъргър – авторката на „Дяволът носи прада“.

Но моят съпруг Румен е освен моят най-добър приятел и любовта на живота ми, той е моята подкрепа и вдъхновение. От него получавам много ценни съвети за живота и бизнеса.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Това е цитат на Джеф Безос, че вашият бранд е това, което казват хората за вас, когато не сте в стаята. Мога да кажа, че и аз дълго време седях в сянката на своя корпоративен бранд Magic Outdoor, но по време на ковид кризата реших, че е време да променя тази моя стратегия. Когато започнах да създавам взаимовръзка между личния и корпоративния  си бранд, резултатите показаха, че тази стратегия е печеливша.  В действителност, всеки един от нас има свой личен бранд, който аз наричам репутация.

Истината е, че хората създават бизнес с хора, които познават и на които се доверяват. Моят съвет е да бъдете лицето, което представя вашия бизнес. Така ще създадете доверие с повече хора, които могат да се превърнат във ваши клиенти.

Днес бих искала да чуя, че аз съм професионалист в моята сфера на печат, дизайн и реклама, на когото може да се име доверие. Че съм отговорен човек с високи ценности и морал, който държи на думата си. И все пак моят съвет към всички е, че един ден никой няма да каже колко много работи тази жена, а ще каже колко добра и отдадена майка, съпруга, приятел и дъщеря беше тя! Живея така, че когато вече ме няма на тази земя, не да питат „Коя беше тя?“, а да кажат „Липсва ни, тя остави следа в нашите сърца“ не с работата, а с добротата си!