Истинският лидер не гледа само резултатите — вижда хората зад тях

Представете се с няколко изречения – коя сте днес като личност, професионалист и жена?

Името ми е Славянка Стойкова и съм посланик на инициативата Денят на жената предприемач в България, която честваме за 7-ма поредна година и у нас. В останалото време съм предприемач и собственик на фирма за внос и дистрибуция на професионална козметика и тренировъчен център.

Как се чувства една дама предприемач, когато настъпи Денят на Жената предприемач? Какво означава този ден за Вас лично и професионално?

За мен тази инциатива е свързана с особено вълнение, защото помня денят, в който получих предложението, размислите, разменените е-мейли. Свързана е и с лична моя история, всъщност инициативата чествахме за първи път по-малко от месец след като се роди моят син, затова всеки ноември е много интензивен и специален месец за мен - започва и завършва с празник.

Професионално – тази инициатива ми донесе много контакти с интересни и завладяващи личности, направи ме по-структурирана, за да мога да комбинирам и задълженията свързани с нея и по-осъзната, защото самата тя е свързана с множество каузи, общност и подкрепа.

Когато си част от такава общност се чувстваш свързан. Благодарна съм за тази възможност.

За какво мечтаехте като дете? Има ли нещо от онези мечти, което все още Ви води напред?

Моето детство беше хубаво, но изпълнено с предизвикателствата на прехода. Помня трудностите на семейството ми да дадат добро образование на мен и брат ми, дори понякога да ни изхранят. Аз съм голям мечтател по принцип, но не мога да кажа, че съм мечтала за успеха или да бъда предприемач. Знаех, че съм умна, че съм последователна и любознателна и че ще имам добър и спокоен живот. Днес съм го постигнала.

Постепенно осъществявам и мечтата си от тинейджърските си години, а именно да давам на хората и на обществото. Всъщност тази ми мечта вече стои в основата на решението ми да стана предприемач и да управлявам собствен бизнес. Исках да създавам блага, които да мога да споделя с тези, които не са получили същите възможностите и шансове в живота.

 

Как започна Вашият предприемачески път? Спомняте ли си първите си стъпки, емоциите и трудностите тогава?

Започна вероятно като на повечето предприемачи – рискувах. Тъкмо бях завършила първото си образование и бях наемен работник до този момент, но исках повече отговорности, растеж, а компанията, в която работих нямаше възможност за такъв. Аз вече бях осъзнала, че работя повече от своите колеги, просто не разбирах защо трябва да си губя времето в клюки и кафета. Имах по-интересни занимания като да научавам нещо ново например.

В този период се запознах и с бъдещия си съдружник и човек, който днес осъзнавам като един от първите ми ментори – Фабио Патусо. Той видя потенциала в мен и ми даде възможност да започнем заедно бизнес в сферата на козметиката.

Трудности имаше много, но те се дължаха най-вече на моята все още нешлифована личност и на неопитност и незнание. За някои от тях имах подкрепата на Фабио, в други сгреших и така се научих.

През какви предизвикателства преминахте в началото и кои Ви научиха най-много?

Може би две бяха основните предизвикателства, които трябваше да преодолея – себе си по отношение на отговорност, разбирайки, че всичко е в мои ръце – и успеха и паданието. Практически това означаваше да «стъпя» на силните си качества и да ги използвам, за да създам клиентската база и да наложа козметиката си на пазара, Това беше свързано и с много учене, защото продавах B2B, тоест на хора, които много често знаеха в пъти повече от мен за продуктите и козметиката.

Второто предизвикателство на началото беше липса на финансова култура, поради което записах и второто си образование – финансов мениджмънт.

Кой е най-трудният момент в кариерата или бизнеса Ви и как успяхте да го преодолеете?

Мисля че и до ден днешен най-трудният период беше оттеглянето на ефективната подкрепа на Фабио, заради друг бизнес, който беше започнал в Италия междувременно. Аз не бях готова да управлявам компанията финансово и натрупах задължения към партньорите ни в чужбина. Успях да се справя с помощта на семейство и банков заем, който едва ми отпуснаха. Рискувах всичко, което имам и мога, но успях да спася бизнеса си и от там развитието беше само нагоре по отношение на цифри.

Голяма мотивация ми даде и CEO на компанията, чийто продукти дистрибутираме и до ден днешен. Още помня пътуването до Испания за среща с тях, на която трябваше да преценим как да продължим. Тогава той ми даде най-големият урок по човечност и каза, че ако имам план за действие ще ме подкрепи, защото цифрите са важни, но той подкрепя хората. Когато се върнах в България буквално имах „крила“ и непоклатима вяра, че ще се справя. Не можех да предам това доверие.

А кой е най-големият Ви успех досега – онзи момент, в който си казахте „Струваше си“?

Компанията ми и аз сме били отличавани множество пъти през последните години – за най-добре наложен дерматокозметичен бранд, за лидерство, за предприемачество.

Моментите, в който обаче аз почувствах истинско удовлетворение е когато компанията ми стана напълно самостоятелна финансово и моментът, в който осъзнах че вече съм създала структура и екип, който може не само да поеме след мен, а се харесва и е щастлив.

Да виждаш промяната в хората, с които работиш, да видиш как се развиват, как намират общност и опора в екипа, който е създаден от теб, да видиш че са щастливи и осъществяват мечтите си е прекрасно. Така се променят съдби и светът става мъничко по-добър.

Кой е най-големият Ви урок като предприемач и като жена лидер?

Балансът. Всички толкова се стремим към него, а той все ни бяга. Всъщност моментът, в който осъзнах, че той винаги е бил в мен, че всичко е достатъчно, че аз съм достатъчна и нямам нужда да се надбягвам намерих път към това да „чуя“ себе си и своето автентично „Аз“ и да го изразя и изразявам по най-добрия начин. Вече не правя нищо въпреки себе си, правя го за себе си и хората, които уважавам и обичам.

Как поддържате любознателността и вдъхновението си – кои са Вашите източници на енергия, знания и нови идеи?

Обичам често да излизам от комфортната си зона, така поддържам своята креативности и ми хрумват нови идеи. Както споделих съм много любознателна, дори любопитна личност – към всичко – хората, живота, това, което ни заобикаля. Аз съм от хората, които са много енергични и са пълни с идеи и моето предизвикателство по-скоро винаги е било да се науча да придавам структура и организация на идеите си, за да могат да се реализират.

Какво Ви помогна най-много в прехода от образование към предприемачество?

Всъщност мисля че нищо не ми е помогнало. Към онзи момент разчитах на личните си качества, бях и достатъчно по младежки луда, за да не търся сигурност характерна за следващите години на развитие, а да пробвам. Завърших стандартно университетско образование, филология, Славянска филология. Очакването беше по-скоро да стана преводач, журналист, човек, който се занимава с писане и аз все още го правя – чета и пиша много и всъщност работих като преводач, докато в един момент не пожелах да използвам всичките 7 езика, които съм изучавала за излагане на моите мисли, а не на чуждите. Не знам от къде ми дойде тази дързост, по принцип аз съм доста скромен човек, но усетих, че съм направила достатъчно в посока да помагам за това хората да се разберат и искам да чуят моя глас, който изразява моите мисли и идеи.

Как поддържате своя личен бранд и как бихте искали хората да говорят за Вас, когато Ви няма в стаята?

Поддържам го с автентичност. До такава степен знам коя съм и какво искам, че дори от скромност не мога да кажа нещо друго или нещо различно от мнението си. Мисля че на такива хора им казват болезнено честни. Естествено – подбирам си думите, филологията ми е дала богат набор от начини да кажа едно или друго и винаги преценявам според ситуацията, но никога не казвам неистина, това за мен е наказуемо деяние.

Всъщност излъчвам през личния си бранд и комуникация именно това – предпочитам около мен да имам истински хора, с които можем да си кажем всичко, останалото, позата, намирам за излишно и загуба на време.

В този смисъл мисля, че хората, с които имам контакт усещат приоритетите ми като отговорност, отдаденост, не нараняване, освен ако това не води до израстване чрез истината и ако говорят нещо в стаята без мен, едва ли говорят нещо различно, ако и те самите са истинни. 

Женското лидерство често се свързва с емпатия и устойчивост. Как балансирате между сила и мекота в управлението на хора и процеси?

Мисля че балансът идва от осъзнатостта. С времето превърнах емпатията и мекотата си в силни страни, защото те наистина са необходими на нашето общество и нашите екипи. Но не всичко е на всяка цена и човекът за мен е на първо място. Същевременно всеки бизнес трябва да постига и резултати. Целта на всеки успешен мениджър е да поддържа именно този много тънък баланс между комфорта и щастието на екипа си и категоричните и по-добри резултати, тоест баланса между «женските» и «мъжките» качества. А иначе как балансирам – с любов, приемане и разбиране по отношение на мен самата и другите хора.

Как се поддържа една дама предприемач – какво Ви помага да бъдете винаги във форма, вдъхновена и уверена?

Грижата за себе си е важна. Най-големият и важен проект за нас сме всъщност ние самите, нашето здраве, ментално и физическо благополучие. Отделям време както за ритуали за красота, с моята работа това е част от практиката, така и за успокояване на ума, медитация и спорт, за да мога да поддържам тялото си във форма. Интересувам се много от дълголетието и здравословния начин на живот, козметичния бранш е свързан с това. Осъзнала съм, че моето добруване е в основата на добруването на всички мои близки и любими хора. Само тогава мога да съм техния пристан и да им бъда полезна.

Какви са Вашите ритуали или практики за емоционална интелигентност, баланс и хармония в натоварено ежедневие?

Винаги оставям време за себе си, за това да оценя ситуацията преди да действам, но същевременно никога не забавям действието. Оставям си просто момент за яснота.

Натовареното ежедневие е въпрос на погрешна гледна точка. Много често хората ми споделят, че се притесняват да ми звъннат, когато виждат с колко неща се занимавам. Представят си, че съм много заета. Всъщност с нашето ежедневие ние всички сме много заети и никой от нас няма време. Затова е още по-важно да приоритизираме правилно и ясно да си даваме сметка за това кои са важните за нас неща. Аз съм заета, с важните за мен неща, на другите важни неща обръщам внимание по друго време.

Какво място заемат парите във Вашата представа за успех? Какъв е Вашият личен принцип по отношение на финансовата независимост и удовлетворението?

Парите за мен са измерител на резултат. Когато го няма, предприемам действия, за да подобря резултата. Парите много често са и свободата да избираш, но за мен никога не са били цел сами по себе си. Те са съпътстващ резултат на целите ми за развитие и растеж.

Какъв съвет бихте дали на дами, които обмислят да започнат собствен бизнес, но все още се колебаят?

Съветите тук трябва да са персонализирани, защото щом има колебания, значи има и пречки – реални или фиктивни, но ги има. Не бих искала да вдъхновявам някой да постигне невъзможна за него цел или обратно – да е твърде мнителен по отношение на бизнес, за който има всички качества. За мен срещата с консултант или със собственик на съществуващ вече бизнес близък до Вашия е добра идея, даже няколко срещи. Винаги съм изтъквала важността и на подкрепящата общност – заобиколете се с позитивни, любознателни и активни хора, вярвайте обаче в края на краищата само на себе си. Ние жените имаме силна интуция, свързването със себе си носи само позитиви.

Какво искате да оставите след себе си – във Вашата организация, общност или в света?

Искам да оставя любов, хармония, отговорност, отношение. За мен е важен личният пример. Всеки от нас има една по-голяма или по-малка общност от хора, на които влияе. Питам се често по какъв начин влияя на хората около мен и си давам оценка и възможности за подобрение, защото стремежът към развитие при мен е непрестанен. Всичко, до което съм достигнала споделям, за да остане и след мен.