Лични преживявания, превърнати в мисия

Представете се с няколко изречения – коя сте днес като личност, професионалист и жена?

Днес съм жена, която съчетава няколко роли – майка на три деца, съпруга и бизнес дама, но преди всичко – човек, който търси и живее своята автентичност. В професионален план съм отдаден лидер в сферата на здравето и естетиката, където науката и грижата се срещат, за да изграждат не просто красота, а вътрешно равновесие и смисъл. Вярвам, че истинската сила на жената е в нейната мекота, в умението ѝ да вдъхновява и създава, а не да надделява. За мен успехът има стойност само когато носи развитие – за хората, с които работя, и за света, който оставям след себе си.

Как се чувства една дама предприемач, когато настъпи Денят на Жената предприемач? Какво означава този ден за Вас лично и професионално?

За мен Денят на Жената предприемач не е просто символичен повод, а напомняне за същността на женската сила – да създава, да се адаптира и да превръща идеите си в реалност. Вярвам, че всяка жена е предприемач по природа, независимо дали управлява бизнес, дом или собственото си развитие. Предприемачеството е вътрешно състояние – способността да виждаш възможност там, където другите виждат ограничения. Лично за мен този ден е момент на признание и благодарност – към всички жени, които с постоянство и смелост променят света около себе си, като започват от себе си.

За какво мечтаехте като дете? Има ли нещо от онези мечти, което все още Ви води напред?

Като дете мечтаех да бъда учителка – събирах всичките си плюшени играчки и им преподавах с плам и търпение. Днес осъзнавам, че тази детска игра е била първият ми допир до призванието да споделям знание и да вдъхновявам развитие. Вярвам, че най-добрият начин да учим е, когато се опитваме да предадем наученото нататък. Тази мечта никога не ме е напускала – тя просто е пораснала заедно с мен и е приела нови форми в професионалния и личния ми път.

На каква възраст изкарахте първите си пари и какво беше усещането? Споделете някоя забавна или поучителна случка.

Първите си пари изкарах на двадесет. Бях създала малък бизнес – соларно студио, където предлагам професионален грим, докато все още учех бакалавърската си степен по Hospitality Management. Прекарвахме дните си в студиото, говорейки с клиентите, пиейки кафе и с нетърпение чакайки новите посетители. Един ден баща ми ме попита какво правя, а аз с гордост му отговорих: „Имам бизнес.“ Той се усмихна и каза: „Не, ти работиш на рецепция за два лева на час – бизнесът работи, когато ти не си там.“
Този разговор ме научи на нещо, което никога не забравих – че предприемачеството не е просто да имаш собствено място, а да създаваш система, която генерира стойност, дори когато не стоиш зад гишето. Това беше първият ми сблъсък с реалността на opportunity cost и истинското значение на думата „предприемач“.

Как започна Вашият предприемачески път? Спомняте ли си първите си стъпки, емоциите и трудностите тогава?

Моят предприемачески път започна буквално от гаража на дядо ми – в пристройка към соларното студио, което вече имах. Това беше малка стая от десет квадратни метра, но в нея вложих цялото си вдъхновение и желание да създам нещо свое. Докато учех магистърската си степен по MBA Finance към City University Seattle, паралелно завършвах различни курсове по козметика – това беше посоката, която наистина ме влечеше. Работех сама и с огромна отдаденост трупах опит върху приятелките си и техните майки.

Образованието ми по Hospitality Management се оказа безценно – знаех, че ключът към успеха е в качественото обслужване и високите стандарти. Работех, когато хората почиваха – рано сутрин, късно вечер, през уикендите. С времето осъзнах, че за да удовлетворяваш истински нуждите на клиентите, не можеш да работиш сам – нужен е екип. Да бъдеш работодател обаче се оказа ново предизвикателство – това изисква други компетенции, различни от тези на добрия терапевт.

Едно от най-ценните ми уроци беше именно как да управлявам, мотивирам и задържам правилните хора. И днес, след повече от шестнадесет години, имам щастието да работя рамо до рамо с колеги, които бяха с мен още в онова малко „гаражче“. Това за мен е истинското доказателство за устойчив успех.

 

През какви предизвикателства преминахте в началото и кои Ви научиха най-много?

За повече от двадесет години професионален път съм срещала всякакви предизвикателства. В началото всяко „първо“ преживяване се усеща като буря – първите недоволни клиенти, първите колеги, които напускат или създават собствено студио на няколко метра от теб, първите проверки и административни трудности. Всичко това се преживява емоционално, докато се научиш да гледаш на него с перспектива.

Най-ценното, което осъзнах, е че в бизнеса – както и в живота – нищо не е лично. Всеки постъпва така, както вярва, че е най-добре за него в конкретния момент. Това не е предателство, а просто различна посока. Лоялността, признателността и благодарността са красиви, но не могат да бъдат очакване – те са бонус, не основа.

Днес вярвам, че всяко изпитание идва с причина. Или печелим, или учим. И понякога уроците са по-ценни от успехите.

 

Кой е най-трудният момент в кариерата или бизнеса Ви и как успяхте да го преодолеете?

Най-трудният момент в кариерата ми безспорно беше 2020 година, когато пандемията от COVID-19 спря целия свят. Бизнесът ни затвори за седмици, а обектите ни в Ring Mall и ЦУМ останаха без дейност с месеци. Разходите за наеми, осигуровки и заплати продължаваха да текат, но приходи нямаше. Единият обект, този в ЦУМ, не успя да оцелее.

Това беше изпитание не само финансово, но и човешко. Въпреки трудностите, не съкратих нито един човек от екипа – преминахме през най-тежкия период заедно. Малко след това, когато индустрията започна да се възстановява, част от колежките ми избраха нови пътища – други градове, нови възможности. И аз го приех с разбиране, защото вярвам, че всеки трябва да избира себе си.

Като жена предприемач винаги съм поставяла хората пред бизнеса. Това понякога е слабост, защото ни липсва хладната рационалност на чисто финансовото мислене. Но именно тази човечност, тази способност да действаме със сърце и душа, е и нашата най-голяма сила.

 

А кой е най-големият Ви успех досега – онзи момент, в който си казахте „Струваше си“?

За мен най-големият успех е моето семейство. Не съм перфектна майка и не се преструвам, че съм – често дори се шегувам, че нямам търпението на човек, който „обожава“ децата. Но именно това ме научи колко е важно да бъдеш автентичен. Най-големият смисъл е в близките ни хора и във времето, което прекарваме заедно. В работата никой не е незаменим, но у дома ние сме единствени и специални.

Вярвам, че балансът между професионалното и личното не се измерва в часове, а в осъзнатост. Ако нямаме едното, не можем да оценим другото. Не е нужно да сме перфектни – нужно е да сме присъстващи. Винаги казвам: по-добре късно, отколкото никога; по-добре нещо, отколкото нищо. Не сме родени, за да бъдем безгрешни, а за да бъдем щастливи. А щастието е избор и състояние на ума.

 

Кой е най-големият Ви урок като предприемач и като жена лидер?

Дълго време се гордеех с това, че никога не избухвам, не викам и не обиждам. Смятах, че самообладанието е признак на сила. Днес знам, че подтиснатите емоции не правят човек по-силен – те просто се изписват по лицето, в погледа, в поведението ни и понякога нараняват повече от думите. Няма нищо лошо в това да изпитваме негативни емоции – те са част от човешката природа. Колкото повече се страхуваме да не обидим или засегнем някого, толкова по-вероятно е да го направим, защото не сме искрени.

Истинското лидерство не е в това винаги да бъдеш спокоен и безупречен, а в способността да заставаш зад идеите и принципите, които вярваш, че са правилни. Да бъдеш лидер означава да защитаваш ценностите си открито – така хората, които ги споделят, ще знаят, че могат да разчитат на теб.

 

Кои хора или преживявания от детството Ви са оказали най-голямо влияние върху това коя сте днес?

Най-важните уроци за живота, лидерството и предприемачеството съм научила от баща си. Той винаги ми казваше: „Парите никога не са проблем. Ако имаш стойностна идея, ще се намерят хора с пари, които не знаят какво да ги правят.“ С времето разбрах колко дълбок е този съвет. Най-често не външните обстоятелства, а собствените ни страхове и оправдания ни спират – липсата на време, средства или подходящ момент са просто удобни извинения.

Баща ми ме научи, че ако човек наистина иска нещо, намира начин. Тази нагласа ми е служила през целия път – от първите опити в малко гаражче до изграждането на стабилен бизнес. И до днес, когато срещна предизвикателство, си напомням думите му.

 

Как поддържате любознателността и вдъхновението си – кои са Вашите източници на енергия, знания и нови идеи?

Няма как да правиш нещо смислено, ако то не те интересува и не те вълнува дълбоко на лично ниво. Винаги съм казвала, че създадох Dupissima, защото търсех решение за себе си – за моя целулит, за моите комплекси. С годините нуждите ми се променяха – от грижа по време на бременност и възстановяване след раждане, през пред- и постоперативна грижа, до днешния фокус върху перименопаузата и менопаузата. Всичко това са лични преживявания, превърнати в мисия. Търсех решения за себе си, а днес ги споделям с всички жени, които преминават през същите етапи.

Никога не съм натрапвала своите избори. Аз самата съм се борила с килограмите и дълго време това беше моята мярка за успех. Днес приоритетът ми е друг – здравето, дълголетието и превенцията на заболяванията чрез осъзнати ежедневни избори. Не вярвам, че всички трябва да бъдат слаби или да живеят по „здравословен сценарий“ – това решение е лично и трябва да дойде, когато човек е готов. Но когато една жена реши, че иска да промени живота си, ние сме там, за да ѝ помогнем.

Имам прост принцип: каквото не бих направила на себе си, на майка ми или на дъщеря ми, никога не бих предложила на друга жена – независимо от финансовата изгода. Превърнала съм хобито си в бизнес, но парите никога не са били водещи в моите решения. Обичам това, което правя, защото то не е просто за красота – то е за здраве, увереност и живот с повече смисъл. А това удовлетворение не може да бъде измерено с пари.