Надявам се да вдъхновя поне няколко човека да вярват в себе си

Представете се с няколко изречения - коя сте днес като личност, професионалист и жена?

Казвам се Ваня Ананиева, създател на езикови училища “Интелект”, ескейп стаи “Лудостта на Гения” и “Обир на банка”, съосновател на Фондация “Предай нататък”, агенция за преводи “Интелект”, както и на уебстудио “Фундаментал”. Днес се опитвам да съм човек, който учи всеки ден и се стреми към развитие, независимо от обстоятелствата. Работя постоянно върху себе си и се старая да давам най-доброто, което мога - и в работата, и извън нея. Като професионалист ценя екипността, усилията на колегите и прозрачността. Като жена вярвам, че семплите ценности - уважение, грижа и търпение - могат да изградят добри и устойчиви връзки както в семейството, така и в бизнеса.

Как се чувства една дама предприемач, когато настъпи Денят на Жената предприемач? Какво означава този ден за Вас лично и професионално?

За мен това е повод за равносметка - не на постиженията, а на пътя, който съм извървяла, и на хората, които са ме подкрепили. Чувствам благодарност - към екипа, към семейството и към всички жени, които градят своето място в бизнеса с постоянство, без излишно самохвалство. В професионален аспект се опитвам да обърна поглед към смисъла - не е важно само да стигнеш далеч, а да си част от среда, която подкрепя жените и ги насърчава да действат уверено и с характер.

За какво мечтаехте като дете? Има ли нещо от онези мечти, което все още Ви води напред?

Мечтаех да бъда независима, да мога да създавам неща и да помагам на другите. Вдъхновявала ме е мисълта, че с учене и труд човек може да промени себе си и средата си. Тези идеи не са ме напуснали - продължавам да вярвам, че малките усилия водят до реални промени и че всяка мечта започва с желание да опознаваш и разбираш света.

На каква възраст изкарахте първите си пари и какво беше усещането? Споделете забавна или поучителна случка.

Първите си пари изкарах още като дете, помагайки на семейството с продажба на мартенички, които баба правеше. Най-големият урок беше за дисциплината - научих се, че всяка стотинка си идва с труд и постоянство. Да станеш в 5 сутринта, да стоиш полузамръзнал на спирката и да се радваш на всеки един клиент, който оценява красотата. Отговорността понякога върви ръка за ръка с болката и търпението и със сигурност това е пътят към растежа.

Как започна Вашият предприемачески път? Спомняте ли си първите си стъпки, емоциите и трудностите тогава?

Апартаментът на баба. Една маса и шест стола. И ученици на възрастта на родителите ми. Емоциите варираха от ентусиазъм до страх, но желанието ми да създам работеща среда за развитие беше по-силно от всяко съмнение. Срещнах трудности с недоверието към идеята ми, липсата на финансови ресурси и несигурността - но всяка малка победа ми даваше сили да продължа. Вярвам, че началото е най-ценно заради уроците, които дава - за постоянството, за смирението и за подкрепата.

През какви предизвикателства преминахте в началото и кои Ви научиха най-много?

Най-сериозното предизвикателство беше да убедя хората около мен, че работата ни има стойност. Финансовите кризи, организационните трудности и сгрешените решения бяха част от процеса. Научих, че екипната работа е ключова, че всяка грешка учи, и че постоянството е по-важно от бързия успех. Всяко препятствие ме научи да бъда по-гъвкава и да приемам, че не всичко е само въпрос на лични усилия - подкрепата прави успеха възможен.

Кой е най-трудният момент в кариерата или бизнеса Ви и как успяхте да го преодолеете?

Имаше периоди на криза, когато трябваше да преосмисля стратегиите си напълно - тогава се оказа решаващо да не губя доверие в себе си и в екипа. Преодолях трудностите чрез диалог, иновативни решения и открита комуникация. Не бях сама в тези моменти - именно колективните усилия и възможността да поискам съвет ми помогнаха да премина през най-тежките ситуации.

А кой е най-големият Ви успех досега - онзи момент, в който си казахте „Струваше си“?

Истинското удовлетворение идва от моментите, в които виждам, че работата ни е променила живота на някой от учениците или екипа. Когато чуя, че хората се чувстват по-уверени и успешни благодарение на общите усилия, си давам сметка, че всичко си е струвало усилията. Когато видиш сълзите в очите на възрастните хора, които в края на пътя си усетят обичта на хората - това е наистина безценно.

Кой е най-големият Ви урок като предприемач и като жена лидер?

Най-ценният урок е, че доверието, устойчивостта и емпатията стоят в основата на успешното лидерство. Научих се, че трябва да приемаш промените спокойно, да слушаш активно и да знаеш кога да направиш крачка назад и да дадеш шанс на другите. Женското лидерство е преди всичко служене и подкрепа, а не само ръководене.

Кои хора или преживявания от детството Ви са оказали най-голямо влияние върху това коя сте днес?

Най-силно влияние ми оказа средата, в която израснах - семейството и учителите, които ми показаха смисъла на постоянството, трудолюбието и знанието. Рисуването, като хоби, ме вдъхнови да мисля творчески, а приятелствата ме научиха да приемам различието с уважение. Вярвам, че детството е основата за ценностите, които следваш цял живот.

Как поддържате любознателността и вдъхновението си - кои са Вашите източници на енергия, знания и нови идеи?

Вдъхновението идва от ежедневните срещи със съмишленици, от книги, от музика и от учене на нови неща. Харесва ми да чувам различни гледни точки, да търся съвети и да участвам в обучения. Обменът с колеги и ученици често ми дава нов поглед върху предизвикателствата. Старая се да остана с отворен ум и да намирам малки радости, които ме презареждат.

Промени ли се с годините представата Ви за това какво Ви мотивира и как измервате успеха си?

Мотивацията ми се трансформира през годините - от стремеж към резултати към търсене на смисъл в работата и промяна към добро. Днес виждам успеха не само като лични постижения, но и като споделен напредък на екипа и на хората около мен. За мен са важни малките напредъци, които създават устойчиви резултати, а не шумните победи.

Как взехте решението къде и какво да учите? Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същото?

Пътят ми беше предопределен :) Завърших английска гимназия, после МИО в УНСС, след което Английска филология в СУ, последвана от Комуникационен и бранд мениджмънт в НБУ. Решението ми да се развивам в образованието беше резултат от много размисли и желание да бъда полезна. Езиците и комуникацията ми бяха близки още от малка. Днес смятам, че разбирането и подкрепата към другите са били правилният избор. Ако трябва да взема решение отново, пак бих избрала този път - не защото е най-лесният, а защото дава най-голям смисъл.

Какво Ви помогна най-много в прехода от образование към предприемачество?

Преходът беше улеснен от трудолюбието, постоянството и подкрепата на приятели и близки. Учителите и семейството ми помогнаха да намеря увереност в себе си. Винаги съм искала да давам повече, отколкото получавам - тази нагласа ми помогна да премина през несигурността и да стартирам първите си проекти със смирение и решителност.

Как поддържате своя личен бранд и как бихте искали хората да говорят за Вас, когато Ви няма в стаята?

Личният ми бранд се гради на прозрачност, коректност и желание да подкрепям околните. Бих искала хората да ме запомнят като достоен човек, който служи на обществото. Най-важното за мен е доверието, с което хората ме свързват, а не думите, с които ме описват.

Женското лидерство често се свързва с емпатия и устойчивост. Как балансирате между сила и мекота в управлението на хора и процеси?

Не вярвам в крайностите - опитвам се да бъда балансирана и да слушам внимателно. Залагам на индивидуален подход, на изслушване, на подкрепа и на твърдост, когато се налага. Женското лидерство според мен изисква да бъдеш тактична, да уважаваш процесите и хората, и да даваш възможност на екипа да блесне.

Как се поддържа една дама предприемач - какво Ви помага да бъдете винаги във форма, вдъхновена и уверена?

Спорт, време с близки и здравословни навици са важни за мен. Предпочитам семпли практики, които ми помагат да се чувствам спокойна и вдъхновена. Най-голяма подкрепа ми дава позитивната среда и възможността да споделям идеи с хора, които уважавам.

Какви са Вашите ритуали или практики за емоционална интелигентност, баланс и хармония в натоварено ежедневие?

Имам малки ритуали - кратки медитации, вечерна разходка, четене на хубава книга. Не се старая да бъда перфектна - позволявам си да показвам уязвимост, да търся подкрепа и да споделям емоциите си с хората около мен. Това ми помага да намеря равновесие дори в напрегнатите дни.

Какво място заемат парите във Вашата представа за успех? Какъв е Вашият личен принцип по отношение на финансовата независимост и удовлетворението?

Парите са необходимост, но не са водеща цел. Финансовата независимост е важна за сигурността, но удовлетворението идва от смисъла и от възможността да подкрепяш другите. За мен истинският успех е свободата да правя добро, а не размерът на резултатите или печалбите.

Какъв съвет бихте дали на дами, които обмислят да започнат собствен бизнес, но все още се колебаят?

Бих ги посъветвала да не се страхуват да опитат и да не се притесняват от грешките. Най-важно е да има подкрепа, понякога тя идва от семейството, понякога от ментори или приятели. Малките стъпки са по-важни от големите обещания, а успехът е път, който се изгражда с време и търпение.

Какво Ви кара да се чувствате истински успешна - личното удовлетворение, постиженията, влиянието върху другите или нещо друго?

Истинското удовлетворение идва, когато виждам радостта у екипа, учениците и партньорите ни. Обичам тихите, малки успехи и моментите, в които сме помогнали някому да преодолее трудност. Щастлива съм, когато учениците ни постигат завидни резултати, когато възрастните хора, на които помагаме с Предай нататък намерят смисъл в дните си. Няма по-голяма награда от тази.

Какво искате да оставите след себе си - във Вашата организация, общност или в света?

Искам да оставя след себе си устойчиви добри практики, доверие и подкрепа за средата, която градим. Надявам се да вдъхновя поне няколко човека да вярват в себе си и да помагат на другите, както мен ме научиха някога. Вярвам, че малките жестове и чистите отношения са най-ценното наследство, което можем да дадем.