Първите си пари изкарах на осем години, докато се забавлявах с това, което правех

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Красимир Людмилов Димитров и съм на 46 години – гражданин на света. Универсален професионален танцьор, хореограф и режисьор съм, владея 16 стила танци. След сериозни световни кастинги измежду най-добрите артисти в сферата на танцовото изкуство съм имал честта да бъда избран и да работя дълги години с част от най-изявените артист-балетисти, музиканти, певци, хореографи, композитори, режисьори и продуценти в света. Работил съм в 12 различни държави по света рамо до рамо с хореографи, артисти и сценографи от Тодес, Ансамбъл на Строителни войски, Lord of the Dance, Bulgarian Dream dancers – Шоуто на Лили Игнатова, American Ballet Theatre, Шоуто на Слави Трифонов, Цирк Дю Солей, Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, Хюрем Султан и други.

Създател, идеолог, хореограф, режисьор и продуцент съм на Masters of the Dance – Майсторите на Танца.  Животът ми е тясно свързан с танца от най-ранна детска възраст и мога да кажа, че това е моето призвание и моята съдба.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Още на 5 годишна възраст, в детската градина, когато дойдоха да записват учителите за различните видове спорт и танци, разбрах че искам да се занимавам с танцово изкуство и от тогава никога не съм си и помислял да изневерявам на тази „религия“.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари изкарах когато бях на 8 години. Случи се така, че на сватбата на мои роднини - танцувах, водейки хорото, но не кое и да е хоро, а граовското, което позволява демонстрация на танцувални умения, които бях научил, благодарение на индивидуалните уроци на моите учители и поверените ми от тях солистични роли в различни танци. Когато свърши хорото, много от сватбарите дойдоха да ме поздравят за уменията ми и голяма част от тях ме поощриха с доста едри банкноти, вносни шоколади и екзотични плодове, което беше дефицит по онова време. Toвa ме накара да се почувствам от една страна – специално, от друга страна – неловко, защото беше неочаквано, тъй като аз просто се забавлявах, без очаквания някой да го оцени. Мисля, че това беше един от мотивиращите моменти, в които разбрах, че инвестираните часове труд и пот в залата се отплащат, и смисъла да продължаваш да надграждаш се засилва!

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? 

Основните фактори са да попаднем на истински учители, които от своя страна да са попаднали на други истински учители преди тях, приемайки своята професия за свещена кауза и мисия в живота, защото това е един сигурен начин да бъде запалена факлата на ученика. Друг основен фактор – това е безусловната подкрепа на родителите и близкото обкръжение на индивида, тяхното търпение и мотивация. Когато си в една среда, заобиколен от смирени, уважаващи другия, търсещи, мотивирани, постигащи, дисциплинирани, постоянни и наистина благодарни надграждащи личности – успеха е неизбежен. И когато липсва и една съставка от рецептата успехът се забавя и отдалечава. 

Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие? 

В избраната от всеки от нас професия и посока, за да се създаде дългосрочна любознателност трябва всеки един от нас да създаде една постоянна рутина на търсене, проучване и четене на книги, статии, материали, автобиографии, филми и всякакви вдъхновяващи истории на успешни личности, от които да черпим вдъхновение, любов, сила, човешки добродетели. Моето вдъхновение са моите учители вече и моите добри ученици и всички добри хора, правещи планетата земя едно по-добро място за нас - временно пребиваващите.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Да, разбира се. За мен вече, още по-осъзнато и приоритетно е всичко, което правя, да възпитава добродетели, високо морални качества, приемане на различни гледни точки, промяна на парадигми и животопроменящи към по-добро нагласи у хората.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Моята първа учителка по танци – хореографката Мария Лозанова, смяташе че аз имам необикновен талант и трябва задължително да се занимавам професионално с танци и в синхрон с желанието на моята майка и на мен да уча в специално училище кандидатствах и ме приеха в тогавашното Държавно Хореографско Училище /ДХУ/ - гр. София, след което логичното продължение беше да надградя знанията и уменията си в Академия за Музикално, Танцово и Изобразително Изкуство /АМТИИ/ в гр. Пловдив, като Бакалавър - хореограф и Магистър – режисьор.

Смятам, че решението ми е правилно и никога не съм се съмнявал и за миг в правилния избор, за което съм изключително благодарен на Вселената и на съдбата.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Моите интереси са свързани изцяло с изкуството, като обичам да смесвам различни видове изкуства, което е един изключително сложен процес, изискващ много познания, фокус, концентрация и прецизност в най-малкия детайл, защото границата между гениалния продукт и глупостта е тънка колкото един косъм. В последните години съм отдаден на режисура и продуциране на моята мечта – Masters of the Dance.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменил нищо в моя живот, защото всичко е плод на добре обмислени, прецизни избори.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искал да ме припознават като добър и почтен човек!

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Формулата е смирение, прошка и уважение към различната гледна точка, свободно време за семейството и близките хора, и силна връзка с природата, танци, спорт, медитация и вдъхновяващи истории.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Преди да искаш да правиш заключения, продиктувани от егото – изслушвай, влизай в положението на отсрещната страна и проявявай разбиране. Действай успокояващо и ободряващо на събеседника. Всяко живо същество търси съчувствие, разбиране, уважение, любов и добра оценка.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важни – те са енергия. По-важното е за какво ще бъдат похарчени или инвестирани. За мен парите са само бакшиша за добре свършената работа. Истинската и най-важна награда остава удовлетворението от цялостния процес. Прекаленото преследване на високи маржове, печалби и тлъсти банкови сметки убиват удоволствието от играта, наречена бизнес. Истината е в умереността. Най-големия лукс си остава спокойствието, всичко друго е суета. С пари не можеш да си купиш удовлетворението от живота, то се крие в баланса и v това, което даваш.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

За нищо на света не губете по пътя човешкото и детското в себе си. Все пак целият житейски път е една репетиция или тренировка. Бъдете старателни, смирени, истински, изхвърлете егото си през прозореца и колкото се може повече – слушайте преди да говорите. Всеки предпочита за дългосрочен спътник най-вече добрия и почтен човек, тогава ви очаква предвидимо и успешно бъдеще.