Революция, не просто бранд — защото истинската грижа започва с отказ от посредствеността

Как се чувства една дама предприемач, когато настъпи Денят на жената предприемач? Какво означава този ден за Вас лично и професионално?

Истината е, че жената предприемач няма определен или конкретен ден, в който да празнува себе си.

За нея всеки ден е битка. И победа. И нов шанс. Жената предприемач за мен няма „празник“ – тя има мисия. Тя няма време да се ограничи до един единствен ден в календара, защото тя е и лидер, и майка, и партньор, и създател, и жена, която продължава, дори когато се разпада.

Тя знае, че победите ѝ нямат лента за рязане.Те се случват в тишината, когато всички спят.

И ако има нещо, което този ден може да ни напомни, то е следното:

Жената предприемач е тук не за да следва малки стъпки и отъпкани пътеки. Тя е тук, за да ги създава.

Без да се извинява за това.

За какво мечтаехте като дете? Има ли нещо от онези мечти, което все още Ви води?

Аз бях едно от онези деца, които прекарват по-голямата част от времето си в мечти, а не в реалността.Можех да си измисля цели вселени в главата си. Често приятелите ми се дразнеха – казваха, че „мисля прекалено“, че все измислям планове за нещо голямо, далечно, почти невъзможно.

И знаете ли?

Точно това „прекалено мислене“ ме доведе дотук.

Мечтите не трябва да бъдат „практични“, за да стигнеш далеч.

Те трябва да бъдат големи.

 

На каква възраст изкарахте първите си пари и какво беше усещането?

Бях на 14 и исках да работя толкова силно, че излъгах, че съм на 16, за да ме вземат в едно заведение. Работих цял ден за 4 или 5 лева.

Звучи смешно, но не беше. Беше… възпитаващо.С тези пари си платих първото море с гаджето.

И тогава усетих вкус, който никога не забравих: вкуса на независимостта.

Това да можеш сама да си създадеш желаното – дори да е дребно като влак, плаж и вятър в косата. И ми хареса.

Сега вече като собственик на най-терапевтичния бранд за коса - Адира - продължавам да живея с поглед към бъдещето и не ме е срам да призная , че искам всичко , което света може да ми предложи.

 

Как започна Вашият предприемачески път? Спомняте ли си първите стъпки, емоциите и трудностите тогава?

Лично на мен никога не ми е било трудно да започна. Аз съм от онези хора, които са „do-ers“ – винаги действам. Не се чудя „дали“, а „как“. Поемам риск, защото в най-лошия случай ще науча нещо. По природа съм човек, който никога не губи надеждата, че нещата ще се наредят. Стреса ми е гориво и движеща сила.

Най-трудно не беше липсата на пари, а липсата на подкрепа.

Първите стъпки бяха невероятно самотни.

Супер много съм се съмнявала в себе си. Супер много са се съмнявали в мен.

На моменти бях буквално сама срещу свят, който не разбираше какво правя, защо не се задоволявам с готовите модели, защо си усложнявам живота.

Първият ми брак ме научи какво означава някой да не вярва в теб. Бившият ми съпруг ме смаляваше. Всяка идея, мечта и цел бяха посрещани с „няма да стане“.

Дълго време вярвах, че няма смисъл да създавам нещо свое.

Но… има един друг закон в живота, който обичам: средата може да те пречупи или да те направи безкомпромисен.

Животът ме срещна с мъж, който вярва в мен безусловно. И тогава вече нямаше задръжки. За по-малко от 4 години Aadhira изгради прогрес, който впечатлява дори големи компании. Това не е късмет. Това е увереност + работа + мисия.

Да създадеш продукти , които хората не само да си купят по веднъж , но да избират всеки ден - това е емоция , която те държи буден през нощта и нащрек за новите възможности. Дори пътувайки в чужбина първо се оглеждам за всичко ,което липсва при нас. И винаги се връщам с по 10 идеи за стартиране.

 

През какви предизвикателства преминахте тогава и кои Ви научиха най-много?

Научих, че когато си сам, нямаш семейна подкрепа и нямаш финансов гръб – трябва да си безкрайно ресурсен, последователен и смел.Научих, че когато нямаш на кого да разчиташ, се научаваш да разчиташ на себе си.Разбрах и нещо друго: чуждото мнение е евтино – ежедневната ти работа е безценна.

 

Кой е най-големият Ви успех досега? Този, който ви накара да си кажете: „Струваше си.“

Никога не съм измервала успеха като  „малък“ или „голям“.

Всяка победа е огромна.

Защото зад нея стои жена , която е дала всичко от себе си. Защото всеки иска успеха , но никой не е готов да даде всичко за него.

И ако трябва да посоча един момент, който беше приятно признание… това беше денят, в който патентовах Косологията – първата българска наука за косата, която създава истински мост между фризьорството и медицинската трихология. Тогава видях в очите на хората възхищение и… страхопочитание .

И разбрах: създадох нещо голямо.

 

Промени ли се с годините представата Ви за успех?

Да. В началото като всички останали наистина гледах финансовия резултат. Интересуваше ме колко ще изкарам днес и какво мога да реинвестирам утре.

Днес успехът е друг.

– благодарността в очите на клиент

– това, че ми се доверяват не просто за продукт, а за мнение

– възможността да си позволя да изключа телефона за цял ден, знаейки, че зад мен стои екип, който носи марката и мисията в себе си, не просто на баджа си.

 

Как поддържате личния си бранд и какво искате да говорят за вас , когато излезете от стаята?

С един стандарт: резултат.

Не се вълнувам от това какво говорят за мен, когато ме няма в стаята. Защото знам нещо просто: хората говорят за другите през собствените си дефицити, страхове и ограничения. Често някой ми казва: „Не мога да постигна това, което ти постигна, нямам твоите възможности.“

А всъщност… тези възможности всички ги имат … не съм се спънала в тях, не са били някъде да ме чакат готови. А са създадени.

За толкова години никой не каза:

„Нямам твоята воля да се отказваш от сън. Нямам твоята способност да работиш 14 часа или без почивен ден месец и половина. Нямам твоето търпение да върна 30 мостри, докато продуктът стане безупречен.“ 😆

Така че отстрани нещата винаги са различни.

 

Какъв съвет бихте дали на дами, които обмислят да започнат собствен бизнес, но се страхуват?

Започнете. Още днес.

Треперейки. Без гаранции. Дори през всички страхове.  Без „идеалните условия“.

Вярвайте в себе си - не защото някой ви е казал – а защото вие знаете, че можете да се научите.

Пътят никога няма да е лесен. Но ще бъде ваш.

 

Какво искате да оставите след себе си – във Вашата организация, общност или в света?

Моят бранд е бунт срещу общия знаменател и монетизирането на клиента.

Тя е моята лична революция.

Искам след себе си да оставя нова култура на отношение към косата, към себе си, към професията.

Искам да оставя система, която дава знание, а не зависимости.

Професия, която не изисква компромис между вдъхновение и доходност.

Жени, които разбират косата си, а не страдат от нея. Фризьори, които са уважавани като експерти, а не третирани като „услуга“.

И най-вече Aadhira да остане като символ на промяна — как изграждаш нови стандарти за грижа, лична сила и свобода.

Продуктите ни няма да променят света. Но жените , които ги ползват - ще. Но жените , които ги ползват - ще.