Лекар на годината 2025: Характерът спасява животи

Представете се с няколко изречения..

Лекар. Неврохирург. Това съм правил през целия си съзнателен живот. Това е основното ми занимание. Разбира се, имал съм и съпътстващи дейности по пътя, но водещата нишка в живота ми винаги е била професионалната - неврохирургията.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Вероятно ще ви изненадам, но в началото нямах никаква представа какъв искам да стана — със сигурност само знаех, че не искам да бъда лекар. Виждах примера на баща ми, който също е неврохирург: непрекъснати дежурства, безсънни нощи, огромна отговорност, постоянно на разположение и ангажиран с пациентите, а в онези години — и с една доста слаба финансова независимост. Бях убеден, че не желая това да е и моята съдба.

Но около 17-годишна възраст това се промени спонтанно — момент на вътрешно узряване — и изцяло промених виждането си, като реших, че трябва да стана неврохирург. Оттам нататък не съм имал никакви колебания — решението беше взето тогава и просто последвах пътя си.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Винаги съм имал желание да бъда самостоятелен и по някакъв начин независим. Работя от съвсем ранна възраст. С разрешението на родителите ми започнах първата си работа на около 14 години — в една библиотека, където слагах печати, пренасях писма, разнасях книги и документи. Една, разбира се, не много тежка, но все пак интересна за възрастта ми работа.

През целия си живот съм работил поне на две места едновременно. Реализирал съм също свои идеи и проекти, свързани с различни онлайн инициативи в сферата на медицината и здравеопазването. Като пример – основател и създател съм на здравния сайт Puls.bg. Години наред това беше най-посещаваната здравна онлайн медия. Вярвам, че трудът е изключително важна част от развитието ни — учим много от него, а и ни дава много. Затова започнах рано и винаги съм смятал, че така трябва да бъде.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Всеки от нас си носи чертите на характера си. Както казва Хераклит: характерът е съдба.  И това ни води през целия живот.  Но характерът неизменно се оформя и от външни фактори. Безспорно най-силно е влиянието на семейството. Съзнателно или не, в ранните години попиваме модели на поведение, срещу които по-късно може и да се бунтуваме, но в крайна сметка постепенно се връщаме към руслото, което сме възприели като пример.

Това е рамката, в която характерът се изгражда. А иначе той се калява в битките — не само с успехите, но и с неуспехите. Нужно е да има баланс между двете, защото и постоянните успехи могат да опиянят и подлъжат, а постоянните неуспехите — да обезсърчат.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Разбира се, когато човек е по-млад, той естествено иска да се докаже, да се изяви. За съжаление, в повечето професии — а в неврохирургията особено — това е практически невъзможно в ранните години.

Това неминуемо поражда тревожност и напрежение, които човек трябва да умее да овладее, да канализира и да превърне в стимул за собствено развитие. В това отношение възгледите ми не са се променили — ръководя се от нещо, което баща ми често казваше: „Сине, самоусъвършенствай се, учи, работи. Нещата ще се подредят.“ Оказа се прав.

Така че винаги съм се придържал към това мото. И смятам, че е правилно — сега, от една по-различна позиция и на друг житейски етап, бих го повторил и сам. В крайна сметка усилията, битките, които печелим, и постоянният стремеж към развитие са онова, което ни формира като личности.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

За мое щастие винаги съм бил изключително самостоятелен в изборите си. Родителите ми винаги са ме стимулирали да поемам отговорност и да взимам сам своите решения. Разбира се, помагаха с каквото могат, но изборът какво и къде да уча беше изцяло мой. Днес, повече от 30 години по-късно, категорично мога да кажа, че това решение беше правилно. Дали е възможно да има други житейски хипотези е отделен въпрос, но от избора, който направих, дотук съм доволен.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Неврохирургията, както и медицината като цяло, поглъща изключително много човек. Не само че не остава много време за други занимания, но и мисълта често е предимно при пациентите и проблемите, които трябва да се решават

Като цяло се опитвам все по-активно и редовно да спортувам. На практика почти през целия си живот съм го правил. Времето не винаги стига, но вярвам, че това е много важен начин за възстановяване - не само физически, но и психологически. Харесвам киното като изкуство и свободата, която дава природата.  

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих. Със сигурност има и други интересни пътища и житейски хипотези, но неврохирургията ми даде наистина много.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Отново бих го свързал най-вече с професионалната сфера. Надявам се оценката за мен като добър професионалист да бъде водещото, което хората споменават, дори в мое отсъствие.

При нас, хирурзите, това в известен смисъл е по-лесно, защото резултатите ни са видими. В крайна сметка, ако пациентите са добре, значи и ти си си свършил работата. Така че бих се радвал думите за мен да бъдат именно в тази посока.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Това е голямо предизвикателство, защото ние лекарите работим с хора, които са болни, страдащи, напрегнати. Това може да е повод за сериозни комуникационни затруднения и носи риск от конфликти. Тъжен факт е, че емоционалното напрежение при пациентите понякога прераства във физическо насилие срещу лекари.

От друга страна, лекарите също са уморени и не винаги успяват да контролират емоциите си така, че да овладеят подобни моменти на напрежение. За съжаление,  през последните години работата ни става още по-напрегната, тъй като очакванията на пациентите — както и понякога негативните обществени нагласи — влияят неблагоприятно върху тази комуникация.

Но в крайна сметка, най-важното в лечебния процес е доверието. И всичко, което подронва добрата комуникация между лекар и пациент, всичко, което руши това доверие, има негативен ефект върху лечебния процес.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Най-важното е, че ние, лекарите, за съжаление нямаме право да даваме воля нито на емоциите си, нито на размислите си. Независимо от ситуацията трябва да се държим професионално и да спазваме общите стандарти и норми, така че пациентът да се чувства сигурен, спокоен и защитен.

Разбира се, понякога това е трудно или дори невъзможно, но стремежът винаги е един и същ — да проявяваме разбиране към хората, към техните проблеми и към емоциите, които ги владеят.  Като професионалисти ние осъзнаваме, че пациентите често са под влияние на силни, дори неудържими емоции и невинаги могат да се контролират. И че техните действия или дори гняв не са насочени лично към нас, а произтичат от тяхното страдание и заболяване.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Казват, че парите са второто най-важно нещо на света. Човек сам си избира какво е първото.

Разбира се, това е индивидуален избор, но живеем в материален свят, в който парите определят голяма част от ежедневието ни — как се чувстваме, как почиваме, как организираме живота си. Подвеждащо е да се мисли, че парите решават всички проблеми. Убеден съм, че не е така, но им липсата води след себе си до потенциална зависимост.

И в този ред не мисли, бих казал, че за мен парите са преди всичко инструмент за повече свобода.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Сигурно ще прозвучи безкрайно скучно, но постигането на високи професионални успехи неизменно изисква упорство и много работа. Съвременният свят често създава илюзията, че всичко може да се постигне бързо и лесно.

Цифровият свят създава усещането за възможно бързо забогатяване. Вероятно съществуват и такива варианти. Но съм убеден, че средно- и дългосрочният успех се гарантира единствено от постоянни усилия за самоусъвършенстване и упоритост по професионалния път.

 

Визитка:

Чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски е началник на Клиниката по неврохирургия и заместник-директор по медицинската дейност на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Оглавява Българското дружество по неврохирургия от 2018 г. до октомври 2025 г. През 2022 г. е избран за първи ръководител на Работната група по нововъзникващи технологии и иновации към Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (EANS), а през 2025 г. – и за член на нейния Изпълнителен комитет и финансов отговорник (ковчежник) на организацията.

Научната му работа е насочена към гръбначната и роботизираната неврохирургия, както и към минимално инвазивните техники. Под негово ръководство Клиниката в „Пирогов“ се превърна в референтен център за роботизирана спинална хирургия и обучителна база за неврохирурзи от цяла Европа.

От септември 2024 г. проф. Николай Габровски е и председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, чрез която посвещава усилията си на обществената кауза за по-добро качество на живот на хората с мозъчни заболявания.

Чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски е носител на престижната награда на Българския лекарски съюз „Лекар на годината 2025“.