Не губете време в илюзии за това, че правите “правилното нещо”

Представете се с няколко изречения!

Казвам се Михаил Атанасов и съм създадел и управител на PROGS Agency - най-голямата специализирана агенция за имейл маркетинг в България, работеща с клиенти от целия свят.

В момента се занимавам с управлението и разрастването на агенцията, но планирам в бъдеще да стартирам и свой ecommerce проект.  

Какъв мечтаехте да станете в детските си години? 

Имал съм различни периоди, в които съм искал да бъда различни неща - в детската градина исках да бъда военен пилот.

Ключов момент бе, когато реших, че искам да правя бизнес с идеята не просто да “правя пари”, а да мога да имам въздействие в България и извън нея. Има много неща около нас, които не ни харесват и виждаме как могат да бъдат по-добри. Въпросът е дали ще изберем да бездействаме или да потърсим решение на тези проблеми, без значение дали са малки или големи. 

Така в гимназията в 8-ми клас реших за себе си, че каквото и да правя в бъдеще, ще искам да е свързано с бизнес, който допринася за нещо. Така и до ден днешен това е голямата ми дългосрочна визия - мисля, че и оттук идва желанието и мотивацията да разраствам агенцията и да искам да стартирам още бизнеси близките месеци и години. 

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Изкарах първите си пари от сферата на имейл маркетинга още като бях на 17 години между 11 и 12 клас. Това бе първият ми фриланс проект, от който изкарах 180 долара. Случи се през фриланс платфромата Fiverr и беше почистваща фирма в Хавай, САЩ. Така се случи, че първият клиент в живота ми се оказа малък бизнес на другия край на света с 13 часа разлика във времето. 

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

На първо място определено бих казал - предизвикателствата и “неудобствата”, които ни се случват. Именно това ни кара да мислим креативно и създава мотивацията да правим нещо под една или друга форма. Като поглеждам към началото на кариерата си, винаги се сещам за трудните моменти, които съм имал - моменти, в които съм си мислел, че всичко приключва и няма какво да се направи, за да се реализирам като маркетолог. 

Ключов момент, който ме мотивира да имам свой бизнес още от тийнейджър, бяха постоянните изрази на хора около мен за това как в България всичко е зле и няма да се оправи. Именно това ме мотивира изначално да правя нещо, което може да направи промяна. 

На моменти днес се усещам, че поради комфорта, от който съм заобиколен в ежедневието ми, спирам да усещам изначалния хъс, който ме е докарал то мястото, където съм днес. Осъзнавайки това се стремя и да избягвам това да ми става твърде комфортно и работя по стартирането на нов проект, който да ме предизвика по същия начин като в самото начало.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо? 

Често се замислям на тази тема и си давам сметка, че една от основните разлики днес спрямо преди е това, че преди съм се стремял да “избягам” от даден начин на живот, който не би ми пасвал. Днес, като вече имам изграден фундамент, това не може да ми бъде основна мотивация. Когато вече не “бягам” от това да имам посредствена и неудовлетворителна работа, гледам към това къде мога да стигна. 

Осъзнавам, че макар и да съм изградил “удовлетворителен” живот за себе си, не съм и близо до това да изпълня визията си, която описах в предния отговор. Именно това вече почва да става моята основна мотивация, вместо това да се стремя да осигуря добър живот на себе си.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

След 12-ти клас заминах да уча Creative Business в Нидерландия, като не бих казал, че решението не е било мое. Разбира се нашите са го очаквали от мен, както и обществото като цяло. Но все пак решението си беше мое и се основаваше не толкова на чуждите очаквания към мен, колкото на желанието ми да сменя обстановката изцяло. 

Чувствах, че в родния ми град Варна не мога повече да се намирам и трябва да отида на ново място, което ще е напълно ново и различно. Така след като видях няколко реклами и направих бързо проучване, реших това да е Утрехт, Нидерландия. 

Смятам, че решението тогава е било правилно, но не заради университетът, в който бях, а заради опита на самостоятелен живот в чужбина, който придобих. 

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Обичам да спортувам калистеника или с други думи “ходене на лостове” - извършване на разнообразни упражнения, които не разчитат на уреди и тежести. 

В детството ми спортувах много тенис на маса и баскетбол. Днес все още съм почитател на тези спортове и харесвам да ги практикувам, когато имам време и възможност. 

Обичам и да тичам в комбинация към калистениката.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Директно не бих сменил сферата си на дейност - по-скоро бих я разширил с времето. Не искам цял живот да правя едно и също нещо, но не искам и да избързвам прекалено много и нещата да минават “през просото”. 

Смятам, че за мен агенцията е само първата стъпка в бизнеса. 

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Човек, който знае какво прави и има визия. Който има няколко големи и успешни бизнеса, които дават на хора в България нещо повече от добър начин на живот. 

Човек, който е вложил много време и труд за да постигне това, без да е получавал нещата “на готово”. 

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Имам няколко метода и принципа, които ми помагат за това. Най-простите неща са през зимата да взимаме витамин Д и да тренираме. Само тези две неща могат силно да променят това как се чувстваме и да ни помогнат да сме по-щастливи и продуктивни. 

Когато имам по-трудни казуси, винаги се стремя да ги премисля добре и да ги обсъдя с доверени хора преди да действам. 

И последно, мисля, че е много важно да търсим начини от време на време да се откъсваме от ежедневния хаос и да поглеждаме нещата отгоре - без да мислим за последния имейл от клиент, за подготовката на месечния план или за онази таблица, която трябва да попълним следващата седмица. Това ми помага супер много да вземам ключови решения, които биха подобрили нещата цялостно - решения, които бих пропуснал, ако само мисля за ежедневни казуси всеки ден. 

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки? 

Всеки човек носи своите житейски казуси и проблеми и това влияе на тяхното възприятие и върху вас. Всеки има своя гледна точка и ние трябва да можем да я разберем и да се поставим в обувките на този човек, за да разберем на първо място дали и как можем да “работим заедно”. 

Не става дума за това да се съобразяваме с проблемите на всеки, а именно да ги разберем и вече оттам да се помислят варианти. Само това “разбиране” вече може да отвори много врати.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Някои хора гледат на парите, като нещо зло, което ни разваля, а други, като една цифра, която ни прави щастиви. За мен нито един от двата варианта не е правилен. Аз гледам на парите като на инструмент, който отваря възможности и покрива рискове.

Парите за мен за инструмент за следване на целите и визията ми. С повече пари, можем да си позволим по-голямо въздействие и по-лесно осъществяване на нашите идеи.
Понякога парите могат да ни подвеждат, като виждаме как се трупат или източват. Хората се вманиячават и стават дребнави и алчни като го правят и затова е важно да не си позволяваме изобщо да тръгваме в тази насока, а вместо това, да ги гледаме хладнокръвно, така че тръпката ни да идва от плановете ни, а не от натрупаните средства. 

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Преди години прочетох книгата “Turning PRO” на Стивън Пресфиелд и сега я прочитам отново. 

В нея се говори за така наречената “shadow career” - кариера, прикриваща истинските ни амбиции. Работа или университет, с които се оправдаваме, че правим правилното нещо, като всъщност осъзнаваме, че просто бягаме от нашето призвание, мечти и визия. 

Много хора следваме нашия Shadow Career под една или друга форма защото ни е страх да излизаме от комфортната ни зона. Така намираме други по-лесни занимания, с които да се оправдаем. 

Така съветът ми е да погледнете какъв може е вашия Shadow Carrer и да прецените дали в момента го следвате сляпо или сте в правилната посока и не се подвеждате. 

Това се отнася за всеки, както млад и начинаещ, така и опитен професионалист. За себе си в момента усещам как самата агенция е моя Shadow Career - преди 5 години това беше моята следваща стъпка, а днес, като стъпката вече е направена, в текущата си форма тя започва да се превръща това, от което бягах изначално, поради страх от следващата стъпка.