Първият ми хонорар: онзи трепет, който остава за цял живот

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Яна Събева. Имам икономическо и философско образование. Комуникациите са нишката, която свързва целия ми професионален път. Първо като журналист, после като PR специалист и днес като университетски преподавател по реторика и PR. Този на пръв поглед необичаен микс от знания и опит ми даде невероятно ценна перспектива.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Журналист.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Бях на 20 години и парите бяха от хонорар, който получих за първата си публикувана дописка. Още си спомням нощта преди да излезе броя с този материал. Едва изчаках павилионите за вестници (тогава имаше такива) да отворят и купих с всичките си налични пари четири броя от изданието с моята статия. Още ги пазя. Както и емоцията от момента на очакването и търсенето на текста в изданието. Тогава за първи път разбрах какво е да правиш нещо, което ти доставя истинско удоволствие.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Всичко започва от семейството. Именно там аз получих първите си уроци за упоритостта, труда, парите и защо да намериш „своята“ професия е едно от най-важните неща в житейския ти път.

Моите родители бяха лекари. Тяхната професия изискваше постоянно учене и откриване на новото. От тях се научих да бъда любопитна към всичко, което се случва около мен.

Днес ние имаме късмет да живеем в едни от най-интересните времена в човешката история. Време, когато можем да общуваме с шест поколения. Те са най-добрите извори на информация. Всеки със своята сцена на изява, канали, формати и др. Колкото до любознателността, трудно ми е да си представя как може да не си любознателен в този толкова пъстър и интересен свят, в който живеем.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Любовта към работата и към студентите е един от фундаментите в живота ми. Всички проблеми престават да имат значение и изчезват, щом вляза в аудиторията. Моята цел винаги е била да адаптирам материята и да привлека вниманието на колкото се може повече студенти.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението да следвам маркетинг беше изцяло мое. Никой от семейството ми не се опита да повлияе върху избора ми. Трябваше им обаче известно време за да разберат какво точно ще работя, след като завърша. Да не забравяме, тогава бяха 90-те години на ХХ век и тази наука и нейното професионално изражение бяха доста екзотични за широката публика у нас.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Когато се занимаваш комуникации и ги преподаваш, четенето е интерес по подразбиране. Няма как да използваш едни и същи лекции през годините, просто защото информацията остарява. Затова трябва постоянно да „четеш“ и да научаваш нови неща. Сложила съм думата „четеш“ в кавички, защото тук включвам не само книгите, но и всички останали източници на съдържание като например социалните мрежи. Четенето при мен е в основата не само на определени знания, но и на умения и хобита. Например, преди години една биография ме направи любител на класическата музика. Все още свиря на пиано, макар и само пред малка аудитория. Обичам и тениса, по който се запалих благодарение на статия в едно списание.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Аз имам най-страхотната професия на света и не бих я сменила. Когато говорим за сфери на дейност, маркетингът си остава една от най-интересните. В него са събрани голяма част от новостите, които можем да видим в съвременния свят. Затова ми е изключително интересно да го наблюдавам.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Искам да продължа да чувам, че съм създала интерес към предметите, които преподавам и че съм обяснила материята по начин, който е разбираем и интересен.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Отново се връщам към семейството. В този случай имам предвид възпитанието, формирането на определени ценности и последващото изграждане на нагласи. Първите уроци в тази посока получих именно у дома. Те ми дадоха основата да подхождам към ежедневните предизвикателства със спокойствието, че в общия случай това са нормални неща от живота. Те отминават и не ни дефинират. Това, което ни дефинира, е нашата реакция към тях.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Смятам, че е погрешно да делим комуникацията на „правилна“ и „неправилна“. Има такава, която постига целите си (ефективна) и такава, която не ги постига (неефективна). Ефективната комуникация е основана на гъвкавост и отчитане на спецификите на аудиторията. Т.е. да можеш да адаптираш комуникацията (например дадено послание) така, че то да заинтересува и да промени мнението на различни хора. В този смисъл, спазването на набор от статични правила за комуникация, които имат претенции за „универсалност“, в общия случай е рецепта за катастрофа в кратки срокове.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са много важни. Те осигуряват спокойствие и независимост. Колко точно могат да се считат за „достатъчни“, зависи от конкретния човек. За един те са достатъчни, когато е спокоен за месечния си бюджет. За друг те са достатъчни, когато му осигуряват независимост и свобода да взема решения, които са в синхрон с неговите вярвания и ценности, без да се притеснява от последиците, включително и финансови. Съветът ми е – независимо от кой тип хора сте, винаги се стремете към финансова независимост.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Прекарваме значителна част от „будния“ си живот на работа. Направете така, че това да е една щастлива част от него като си намерите работа, която наистина обичате.