Умението да управляваме парите си е ключът към сбъдването на мечтите ни

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Росица Вартоник и работя в сферата на комуникациите и финансовото образование. Основател съм на фондация „Инициатива за финансова грамотност“, работя в тези области и с различни организации и бизнес сдружения. За мен е интересна именно пресечната точка между финанси, образование и комуникации - да създадеш смислено, въздействащо съдържание, да намериш най-подходящия начин то да стигне до хората и да остави следа. Затова постоянно търсим нови, работещи формати – образователни игри, работилници, театрални постановки – с които светът на финансите буквално „оживява“ и става разбираем, дори за най-малките. Най-голямото ми удовлетворение е да видя как нещо, което сме създали, се използва на практика – в училище, в читалище, у дома – и наистина води до промяна. В това е смисълът на всичко, което правим.

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Явно не съм била особено последователна в мечтите, защото се сещам се поне за няколко варианта на професионално бъдеще, в което се виждах като дете -  художник, писател, учител, журналист, архитект и още доста други.  Вероятно това любопитство ме е довело до днешната ми професионална реализация, в която има по малко от всичко.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Израснах през 80-те на миналия век, а тогава темата за парите - как се печелят и управляват - не беше на фокус, ако мога така да се изразя 😊. В началото на 90-те ситуацията се промени – появиха се възможности, но беше и много трудно, за късмет се считаше да си намериш работа в някое кафене, например. Аз такъв късмет нямах и реших да опитам с изработка на арт шноли за коса. Продавах ги на една пейка в градинката на „Кристал“, където по това време имаше нещо като импровизиран базар. Не постигнах кой знае какви финансови резултати, но чувството да създадеш нещо с ръцете си и някой да го оцени си остава незабравимо. Това беше първият ми опит с предприемачеството, без да съм го мислила по този начин.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Семейство, учители, ментори, треньори, приятели – те дават път и посока. Веднъж посадено, зрънцето на любопитството има нужда от грижи,  а отговорността за това е си наша лична. И тъй като става въпрос за източници на информация – в детските ми години сред тях беше единствената налична в онези времена енциклопедична поредица „Голяма съветска енциклопедия“ – много обичах да се ровя из томовете, четях хаотично, макар и не всичко да разбирах.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

По-скоро не, остана си основното -  комбинацията от „трябва и интересно ми е“.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Изборът на първата ми специалност – „Славянска филология“ – беше по някакъв начин предопределен: от родителите ми, мен самата, от средата. Докато при второто – „Стопанско управление“- решението беше лично мое, вече продиктувано от желание за конкретна професионална реализация.  Последваха и много други, доста разнородни квалификации и обучения.

Истината е, че обичам да уча и всъщност никога не съм спирала. Интересни са ми различни области, понякога дори на пръв поглед далечни една от друга. В момента, например, уча в програма, свързана с изкуствения интелект. За мен няма „загубено време“, когато става дума за учене – всяко знание, всяка компетентност ни помага да станем своя по-добра версия.

А в моя случай това е пряко свързано с работата ми – например, не бих могла да разработвам програми по финансова грамотност, които да са атрактивни, методически издържани и съдържателно коректни, без да имам знания и опит от различни области.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Много съм добра в реновирането на стари мебели, в превръщането им в арт предмети. Обичам процеса на творене  и тишината, която го съпътства.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Харесвам това, което правя, всъщност и сега упражнявам няколко професии. Мисля, че това е валидно за много хора, просто в днешно време границите между отделните професии често се преливат.  

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Че умея да съчетавам идея и изпълнение. Или най-малкото – че съм оставила нещо полезно след себе си.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Помага ми една проста „мантра“: ако можеш да промениш ситуацията – действай, вместо да се ядосваш. А ако не можеш – тогава няма смисъл да се ядосваш. За мен е важен също балансът между движение и пауза – да бъдеш активен, но и да си даваш време за презареждане.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Първо – няма идеални хора, нито ние сме такива, нито близките, колегите. Разбирането за пъстротата на човешките характери ни дава шанс да приемем това, което ни е чуждо или неразбираемо, и да отворим собствените си граници към различното и стойността, която то носи.

Второ – винаги търся позитивното и начин как продуктивно да се „впрегнат“ силните страни на всеки един човек в общата работа. Един мисли стратегически, но е по-разсеян; друг е изключително точен и организиран, но му липсва творчески подход. Ако тези различия се разпознаят и използват, резултатът е в полза на всички.

Например, един от най-успешните ни образователни продукти – урокът-театър „Въртележка на парите“ – е плод именно на такива различия. В екипа има финансист, театровед, преподавател, журналист, психолог и специалист по комуникации – всеки със свой поглед и ритъм на работа. Но точно това разнообразие превърна идеята в жив, работещ проект.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Управлението на личните финанси е тема, с която съм професионално ангажирана от много години. Винаги съм казвала, че умението да управляваме парите си е пряко свързано със способността ни да сбъдваме мечтите си. Парите сами по себе си не са „добро“ или „зло“ – те са инструмент. Въпросът е да ги използваме разумно и с цел – така, че да се чувстваме сигурни, свободни в житейските си избори и полезни както на себе си, така и на другите.

Хубавото е, че нивото на финансова грамотност у нас постепенно се повишава – макар и не с темпото, което ми се иска. А мисълта, че съм допринесла поне мъничко за тази промяна, е нещото, което истински ме радва.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Опитай - можеш … ако се постараеш!