Личният бранд е всичко онова, което хората си мислят за вас, дори да не го изричат

Представете се с няколко изречения!

Момиче на 40 години. Според приятелите ми твърде сериозна и прагматична, според мен – твърде далеч от порастването и помъдряването.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Исках да стана автомонтьор, да имам собствен сервиз или по-скоро гараж, защото тогава почти всичко се случваше в тях.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Сравнително късно, на около 19 години. Това беше първият ми хонорар , изплатен като стажант във вестник във Варна, където съм израснала. 

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Това, което ни формира е колко лесно или трудно сме получавали нещата, които сме искали. Респективно и колко бързо.  При мен така се случи, че от много малка знаех, че искам да се занимавам с журналистика. По отношение на образованието не всичко се получи от първия път, защото експериментирах да уча и в Канада. В този смисъл пътят не беше много лек. Но в работата, професионално погледнато нещата се случваха по естествен път. Развитието не беше кратко, нито по кратък път. Стъпка по стъпка, вървях през всички видове медии – вестник, радио и телевизия, доста позиции, водещ на предаване, на новини. За някои хора това може да е твърде бавен процес, за мен беше желан, а на моменти и прекалено бърз. И всяка година опит е важна, защото ме е изграждала. Иначе,  мисля, че нямам дефицит на любознателност, по-скоро имам проблем с времето да чета и уча достатъчно. Наскоро даже един приятел ме попита защо ми е нужно да знам неща, които не са ми необходими в работата или в живота. Признавам си не знаех какво да отговоря – никога не ми беше хрумвало, че може да чета само това, което ще ми влезе в реална употреба.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Може би това, което се промени е, че като малка твърде бързо ми омръзваха нещата, с които се захващах. Бързо губех интерес като виждах резултата, дори и той да не беше още постигнат. То е като да катериш планина, върхът вече е пред теб, но ти спираш на метри от него, без да го изкачиш. И сега ми се случва, но доста по-рядко. Иначе относно мотивацията, все още не, затова казах и в началото, че не мисля, че съм помъдряла. Все още се водя от смисъла в това, което правя и ако той съответства на моите ценности, тогава и резултатите и удоволетворението са на лице.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Изцяло мое беше решението. Родителите ми не са ме насочвали, нито са ми влияели – нито в гимназията, нито за университета. Единствено бяха притеснени дали ще успеят да ми съдействат със съвет или насока, тъй като сферата на журналистиката за тях беше твърде далечна. Идвам от семейство на инженери.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Този въпрос е като от старите лексикони. Харесва ми да правя неща в моменти на екстремност, затова ми допадат и по-адреналиновите спортове и дейности. Планините и природата се превърнаха естествено и неусетно в част от живота ми след 2016 година, заради едно неволно качване на Мусала, където мои приятели бяха захванали инициативата да бъде почистен върхът. След това със съпруга ми продължихме по други върхове... Планината за мен се превърна в нещо много повече от това да избягаш от ежедневието. Тя стана част и начин на живот.

Планината ме срещна и среща с много различни хора, някои от тях и до ден-днешен са ми близки приятели и в живота на земята. Не знам дали имам хобита, не колекционирам нищо. Харесвам минималистичния стил в почти всичко, дори в отношенията с хората. А интереси имам всякакви – от квантова физика до интериорен дизайн. В общи линии ми харесва всичко, от което мога да научавам нови неща.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

След почти 20 години в медиите и журналистиката, наскоро направих крачка на промяна, мисля леко да се задържа на едно място, преди да поема към нова промяна 😊

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Аз бих добавила, че личният бранд е всичко онова, което хората си мислят за вас, дори да не го изричат. А то си личи по отношението. Откровено казано, не държа да чуя нещо конкретно за себе си. Благодарна съм на доброто отношение.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Всеки ден започва с ново усилие в тази посока. Смятам себе си за доста гъвкава в работна и екипна среда, но и аз имам своите граници. Старая се винаги да разсъждавам от позицията на отсрещната страна, или ако съм прекрачила граница, да се извиня. В същото време, години наред съм работила под напрежение и в екстремни ситуации, взискателността и дисциплината ги ценя високо, защото резултатът е най-важен за мен.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Много късно си дадох сметка, че умението да общуваш с различни хора, на различна възраст, позиция, опит, его ако щеш, не всеки притежава. И съм ставала свидетел, как в професионално отношение мои колеги са губели битки и са си създавали допълнителни проблеми, само защото не са били по-гъвкави и по-толерантни спрямо несъществени различия с другите хора. Може би, сърцевината на правилната комуникация, си остава човешкият подход, умението да изслушваш и да си сигурен, че си бил ясно разбран. Последното още го усъвършенствам.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са хубаво нещо, но както знаем могат и да разболяват. Още не се е намерил човек, който да определи що е то достатъчни пари. Може би, толкова, че да спиш спокоен. Може би, толкова, че да не се замисляш, когато искаш да доставиш някакво удоволствие за себе си или семейството. И парите и удоволетворението от това, което правиш са като скачени съдове. Само едното не стига за дълго време да компенсира другото. Така че, ако те двете са в баланс, може би, всичко е достатъчно.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да имат работа, от която учат непрекъснато или поне сравнително често – няма по-голяма привилегия и удоволствие да усещаш, че се движиш.