Не се страхувай да грешиш, докато създаваш

Казвам се Ралица и съм основател на EventPlus.bg. 

Ако трябва да се опиша накратко, аз съм човек на действието и връзката с хората. Обичам динамиката на продажбите и адреналина на събитията, но вярвам, че най-добрите идеи идват тогава, когато свалим служебните маски и бъдем просто себе си. Работата за мен не е нещо, което започва в 9 и свършва в 5 в „отделна кутия“ – тя е начин да изразиш себе си и своята енергия. И тъй като мисля, че човек се учи, докато е жив, търся знанието навсякъде. Връзката с природата ми носи нужното спокойствие, с което балансирам динамиката на бизнеса, а танците са моят начин да презаредя с енергия. Обичам да танцувам и да се забавлявам, защото вярвам, че автентичното забавление е ключът към високата мотивация и успешните партньорства.

Първите си стъпки направих съвсем рано – бях едва на 11 години и половина. През една лятна ваканция реших, че искам да опитам какво е да работиш, и започнах да продавам сладолед в центъра на града. Още тогава, съвсем интуитивно, открих магията на общуването и взаимодействието с хората. Спомням си огромното удовлетворение от първите изкарани пари – не само заради сумата, а заради усещането, че моите усилия носят усмивки на хората и това се отплаща.

Не мисля, че на онази възраст съм имала строга стратегия, но знаех едно – искам да създавам нещо смислено. В гимназията бях в паралелка по „Бизнес и финанси“ и в 11-и и 12-и клас нещата станаха „реални“. Правехме проекти, в които всеки път трябваше да измислим напълно нов бизнес – с концепцията, бизнес плана и конкретната идея. Спомням си как обикаляхме институциите, за да съберем истинските документи за регистрация на тези наши „фирми“. Бях толкова увлечена! Спомням си как вървяхме по улиците, обсъждахме бюджети за хиляди левове и „назначавахме“ хора, а минувачите ни гледаха странно. Ние просто се хихикахме, бяхме щастливи и се забавлявахме с тези големи папки в ръце. Може би точно тези моменти, в които усетих адреналина на бизнеса като на игра, положиха основите на всичко, което правя днес. Стратегията идва по-късно – първо трябва да откриеш страстта.

Със сигурност хората, които са ми повлияли са много и вероятно няма да успея да изброя всички, но първият и най-силен отпечатък оставиха семейството ми и книгите. Любовта към буквите се роди в ранното ми детство благодарение на майка ми, която е учител, и на баба ми, която отделяше безкрайно време да се занимава с мен. Това дори ми изигра „лоша шега“ в първи клас – вече четях и пишех гладко и часовете ми бяха доста скучни! Никога обаче няма да забравя първите две книги, в които се влюбих и които ме изградиха като личност. Едната беше детска Библия – тя ме научи на основните човешки ценности, на важността на семейството, на вярата и добротата. Втората беше „Без дом“ на Ектор Мало. Прочетох тези 500 страници почти на един дъх по време на една лятна ваканция. Бях изумена колко увлекателна и стойностна може да бъде една история. Тогава си казах: „Уау, това е! Книгите са моят прозорец към света и моето безкрайно вдъхновение.“ Тези първи уроци по емпатия и устойчивост, които открих в литературата, и до днес са компасът, по който водя бизнеса и екипа си.

Влиянието на първото ни работно място е огромно и остава за цял живот. По време на студентските си години работех почасово, за да покривам разходите си – бях сервитьорка, барман, продавач-консултант. Това беше моят истински университет по адаптивност. Всеки ден тренирах как да общувам с различни хора и как да бъда гъвкава в трудни ситуации. Когато дойде моментът за първата ми редовна работа като офис сътрудник, аз вече имах основата, но исках да добавя и професионални умения. Сама се подготвих – преминах курсове, научих се да пиша по десетопръстната система, да организирам таблици и процеси. Именно тогава развих онази дисциплина и последователност, които са ми нужни днес. Научих се, че най-голямата ми сила е способността да намирам решения сама, особено когато е трудно. Вместо да ме плашат, предизвикателствата винаги са ме мотивирали да действам.

Грешките, която правим на работното място често са вид болки, а ние, хората, най-бързо се учим именно през тях. За мен никога не е било срамно да кажа: „Сбърках, но ще намеря начин да го поправя“. Най-правилната реакция е доблестта – да застанеш лице в лице с клиента или екипа си, да поемеш отговорност и веднага да преминеш към търсене на решение. Така уча и хората, с които работя: няма нищо непоправимо, стига да си достатъчно осъзнат, за да не повтаряш същите пропуски. Грешките са най-големият ни учител. Понякога цената за това „обучение“ е висока, но тя е част от пътя. Важното е не самото падане, а способността ти да станеш и да предложиш адекватна реакция. Точно в тези моменти се гради истинското доверие между хората и бизнеса.

Честно казано, никога не съм търсила „лесното“ или „бързото“ – така и не се научих на преки пътища. Вярвам, че истински устойчивото кариерно развитие се дължи на три основни стълба: доблест, труд и постоянство. Доверието не само в бизнеса се гради с години, а за съжаление може да се загуби за секунди. Затова не разбирам хората, които се опитват да прескочат етапите на натрупване на опит и стойност. За мен тези, които реално успяват в дългосрочен план, са хората, които не се страхуват от работата, държат на думата си и разбират, че професионализмът не е спринт, а маратон. Кариерата е отражение на нашите усилия, а най-здравите корени изискват време, за да пораснат и да устоят на бурите.

Семейството е основата на нашите ценности, но не е задължително да бъде и наш професионален модел. В моето семейство никога не е имало предприемачи, затова реакцията на баща ми беше съвсем естествена. Когато му споделих, че стартирам собствен бизнес, той ме посъветва: „Недей да си губиш сигурната работа, за да гониш дивото“. Приех думите му със спокойствие и разбиране – той е научен на това и го е правил цял живот с грижа за нас. Липсата на предприемачески пример у дома не ме спря, защото винаги съм търсила вдъхновение в среда от хора с по-голям опит от моя. И до днес внимателно избирам личностите, от които да взимам пример. Вярвам, че трябва да слушаме родителите си, когато става въпрос за морал и човечност, но кариерният път е лична отговорност. Днес семейството ми се гордее с мен и това ми показва, че понякога най-добрият начин да им благодариш е като докажеш, че „дивото“ всъщност е твоето призвание.

Ролята на приятелите е не по-малко ключова, а в определени моменти – дори водеща. Средата, в която избираме да общуваме и да се развиваме, е нашето огледало. Вярвам, че хората си влияем енергийно и емоционално, често дори без да го осъзнаваме. Преди не съм се замисляла толкова дълбоко за това, но днес виждам колко голямо богатство е, че съм обградена от истински хора, на които мога да разчитам. Доказателство за това са приятелствата ми, които продължават от тийнейджърските години, през гимназията и университета до днес. За мен е безкрайно удоволствие, когато се съберем хора с общи интереси, цели и дори сходни трудности. Тогава усещаш, че не си сам в предизвикателствата, пред които те изправя бизнесът. Шегите ни в такива моменти са най-доброто лекарство срещу стреса. В тяхната лекота откривам смисъла на споделеното пътуване и разбирам, че с правилните приятели до себе си всяко препятствие е просто повод за нова интересна история.

Вярвам, че балансът е ключов за развитието на всяка личност, но пътят към него не е линеен. Ще бъда напълно откровена – 2025-а беше година, в която фокусът ми беше почти изцяло върху работата. Осъзнавам обаче, че за да бъда полезна на бизнеса си, трябва първо да бъда в хармония със себе си. Все още търся моята най-вярна „рецепта“ за баланс между професионалните ангажименти, личното ми пространство и безценното време със семейството. Моето най-силно средство за презареждане е бягството в природата. Вълните на морето ми действат пречистващо, а планината ме заземява. Често обичам просто да се докосна до природата – обичам да прегръщам дърветата. Помага ми да се свържа с „корените“, да чувам тишината, която в действителност ми „говори“ повече от хиляди думи. Поставила съм си за цел през новата година да бъда много по-осъзната в тази посока. Вярвам, че границите не ни ограничават, а всъщност ни дават свободата да творим с повече енергия. Скоро се надявам да мога да споделя с вас и работещите идеи, които съм открила по този път.

Най-ценният съвет, който съм получавала и който днес е мой личен компас, е: „Бъди автентична и не се страхувай да грешиш, докато създаваш.“ В свят, пълен с клишета и готови формули, най-трудното, но и най-печелившото нещо е да останеш верен на себе си и на своите ценности. Съветът, който аз бих дала, е: Не чакайте идеалния момент, а действайте. Често ние, жените, искаме всичко да ни е „подредено“ – да сме напълно подготвени, да сме научили всичко, да сме предвидили всеки детайл. Но истината е, че опитът и грешките по пътя са най-добрият ни учител. Действието е това, което ни движи напред, а не перфектната подготовка. И най-важното – не забравяйте да се забавлявате по пътя! Ако не влагаш сърце и радост в това, което правиш, успехът няма да ти донесе нужното удовлетворение. Търсете смисъла, пазете корените си и вярвайте, че най-доброто предстои!