Раздавайте се на 105%, защото последните 5% са най-важните

Представете се с няколко изречения..
Казвам се Енея и съм страстен пътешественик и непоправим мечтател. Отвъд това съм издател и съавтор на книгата „Финансово #свободна - Наръчник как да инвестираме на фондовите пазари“. На 21 станах най-младият редактор в най-старата бизнес медия в света - Forbes. В продължение на четири години разказвах историите на най-успешните българи. После направих рязък завой и избрах ролята на AI продуктов мениджър в международната финтех компания myPOS. 

Имам магистратура по изкуствен интелект, учила съм „Управление на иновациите“ в London School of Economics и лидерство в Babson College. Правя обучения за AI, водя събития и модерирам дискусии по темата. 

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете чух много пример за това, че бизнесът е мръсна дума, а собствениците на компании са лоши хора. За тях се говореше, че гледат само как да изцедят хората си, за да правят повече пари на техен гръб. Не разбирах как от нормален човек се става “лош шеф” и защо е нужно бизнесът да те превръща в такъв.

Бунтарят в мен не харесваше картинката, която му рисуваха. Знаех, че има добри мениджъри, които развиват хората си и им помагат да растат. Не знаех къде са, но знаех, че светът е голям и са някъде там. Исках да ги намеря, да се уча от тях и да стана лидера, който всички заслужаваме, но малко от нас имат. И днес се движа в същата посока. Вече не е мечта, а философия, която следвам.На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?
Беше септември 2019 г. и бях много горда от себе си. Не исках да тежа финансово на родителите си и бях решена сама да изкарвам парите си. Започнах работа месец преди университета. Бях репортер в Economic.bg и превеждах анализи на медии като Bloomberg, Reuters и CNBC. Така или иначе ги четях. Трябваше малко усилие отгоре и дори ми плащаха. Още по-големият бонус беше, че правих връзки между икономическите термини от университета и това как функционира глобалната икономика в действителност. 

След няколко месеца преводите вече не ми бяха предизвикателна задача. Благодарна съм на редактора на медията Георги Желязков, че ми даде шанс да пиша мои анализи за различни сектори от икономиката на България.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Хората, на които се възхищаваме, имат най-силно влияние върху това кои сме ние. Подражаваме им без да се замислим. При децата се вижда много ясно. Те не слушат всички и със сигурност не изпълняват инструкции. Вместо това наблюдават и копират действията на най-интересните за тях хора до последния детайл. 

С порастването това се запазва. Често любимият ни предмет в училище е този, по който преподава любимият ни учител. Помня колко много харесвах информатиката заради класния ми ръководител Красимир Асенов. После бях изненадана, че без него не е толкова интересно. Разбрах, че имам нужда от повече комуникация и бизнес мислене в ежедневието, за да се чувствам на правилното място. Взех алгоритмичния начин на мислене и научените уроци и си обещах да бъда любопитна към самата себе си. Често си задавам въпроса "Защо правя това, а не другото?" и си позволявам да бъда максимално откровена в отговора.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо? 

На 2 януари 2026 г. ставам на 26. Не знам доколко се води зряла възраст. Знам обаче, че както аз така и племенникът ми, който е на 10, се впечатляваме от хора, които горят в това, което правят. Толкова е зареждащо да общуваш с човек, който влага цялата си душа и сърце и знае защо прави това, което прави.

За мен най-голямата мотивация е аз самата да бъда такъв човек. Да се събуждам сутрин не с кофеин или студен душ, а от вълнението да го изживея този ден. Обещала съм си да се питам ежедневно защо правя това, което правя. И ако отговорът не ми харесва да имам смелостта да избера себе си. Работим по поне осем часа на ден. Би било невероятно тъжно да не харесваме това, което правим. Има толкова много начини да даваме стойност на хората.
Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? 

Решението беше донякъде мое, донякъде следствие от обстоятелствата. Исках да уча в Американския университет в Благоевград, но дори със стипендия нямаше как да си го позволя. Вече бях приета в УНСС чрез конкурс за академично есе на тема „Мястото на България в световната икономика“. Записах МИО на английски с идеята, че ще събера средства и ще кандидатствам следващата година пак за Американския. Не се наложи да го правя. Влюбих се в икономиката, благодарение на преподавателите в катерда МИО. Научих толкова много от тях. Взех си знание за това как работят парите и геополитиката, но и много житейски уроци и добър пример за автентично лидерство.

Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Това решение ми даде страхотен старт в кариерен план, какъвто иначе нямаше да имам. Благодарна съм на хората, които повярваха в мен и ми дадоха шанс. Благодарна съм и на себе си за смелостта, нервите и безсънните нощи в учене, мечтаене и планиране. 

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Обичам да пътувам. Така търся както идеи и вдъхновение за нови проекти, така и непознати страни от мен самата. За последните 5 години имам над 180 полета, в 35 държави, на 4 континента. 

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Вълнуват ме технологиите, социалните каузи и финансите. Сигурна съм, че в следващите години ще се занимавам с различни, които са свързани по един или друг начин с тези сфери. 

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Тя е човек, който постоянно се развива и помага на другите да бъдат най-добрата версия на себе си. 

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Медитация, спорт, дихателни практики и се надявам на доза късмет. Каквото и да стане се опитвам да давам най-доброто от себе си. Понякога се получава, друг път - получавам ценни уроци.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

1. Хората сме равни, но не еднакви
Всеки е вселена сам по себе си - красива и уникална комбинация от опит, вярвания, ценности, роли, мечти... Това е философия, която ни позволява да сме с отворено съзнание и да даваме пространство на хората да бъдат такива, каквито са. В крайна сметка, разликите помежду ни нямат значение, защото сме равни и това ни позволява да постигаме общи цели и да се развиваме заедно. 

2. Думите не са значението, което хората им даваме. От първото правило знаем, че хората сме различни и това определя възприятието ни за света. Това е и причината понякога да използваме едни и същи думи, а да имаме напълно различни очаквания. 

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Когато са изкарани с ум и по-честен начин, парите са измерител на това колко добавена стойност даваме на обществото. Вдъхновяващо е да се решават проблеми и тези проблеми да бъдат толкова големи и смислени, че хората да си плащат за решението. 

Няма причина да избягваме темата за парите. Ако го правим, значи имаме някаква вътрешна съпротива и е важно да работим по нея. Сама изкарвам парите си откакто бях на 19. Вярвам, че аз съм човекът, от когото зависи да си позволи мечтания начин на живот. Затова не съм губила време. Инвестирам (и дарявам) откакто бях на 21. Започнах с по 25 евро през няколко месеца. Сега са повече и тези пари работят за мен. Имам свобода сама да избирам как да живея и знам, че ако нещо стане с мен имам хоризонт от поне две години, в които мога да продължа да водя живота, кoйтo имам, без да получавам никакви приходи. 

Щом аз с моя старт мога да имам тази свобода, значи всеки може. 

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Всяко допълнително старание се забелязва. Не се раздавайте на 100%, направете го на 105%. Последните 5% са много важни. Те са вашият отпечатък. Помислете, кое е това нещо, което би дало допълнителна стойност. Бъдете креативни и го направете по начин, който никой не очаква. 

Разбира се, не винаги и не във всичко ще можете да сте на 105%. Това е нормално. Каквото и да да става бъдете верни на ценностите си, правете това, които ви харесва, и прекарвате възможно най-много време с хората, които ви вдъхновяват.