Дроновете и киберпространството вече са едно. Готови ли сме?

Антон, ти си човек, който стои едновременно зад две много актуални каузи — Асоциация „Обединено Дрон Общество“ и КиберКЛУБ. Как се пресичат тези две направления и какво ги обединява в общата ти визия за дигитална сигурност и развитие?
Всъщност и двете работят в едно и също направление - безопасно развитие на технологиите и подготвено общество. Асоциация „Обединено Дрон Общество“ работим в реалния свят на безпилотните системи: фокусът е върху безопасното използване на дроновете, професионалните обучение на оператори, развитието на цялата екосистема и диалога между оператори, бизнес и институции. Там работим на терен — с реални технологии, реални рискове и реални приложения, които вече са част от ежедневието ни.
От друга страна, КиберКЛУБ адресира същото предизвикателство, но в дигиталната среда — как хората да бъдат подготвени да живеят и работят безопасно в един все по-свързан свят. Фокусът е върху изграждането на култура на киберсигурност, ранното образование и практическите умения, които помагат не само да са защитени онлайн, но и да откриват професионален път в технологиите.
Ако трябва да го обобщя с едно изречение: „Технологиите се развиват бързо, но истинската сигурност зависи от това доколко хората са подготвени да ги използват.“ Именно това е общата нишка и в двете инициативи — да помогнем на обществото да бъде една крачка пред технологичните рискове, вместо да реагира след като проблемите вече са се появили.

Как възникна идеята за създаването на Асоциацията „Обединено Дрон Общество“? Кои са основните ѝ цели и на какви проблеми в обществото и индустрията отговаря тя?
Идеята за Асоциация „Обединено Дрон Общество“ се роди още през 2018 година, когато дроновете започнаха все по-осезаемо да навлизат в авиационната среда, но без ясна рамка как това да се случва безопасно и устойчиво. В авиацията безопасността винаги е била водещ принцип, а при дроновете се наблюдаваше, че фокусът клони върху самата технология, не върху отговорното ѝ използване.
Видяхме, че има много хора с желание и експертиза, които поотделно правят прекрасни неща, но работейки заедно имаше потенциал да изградят нещо много по-голямо и устойчиво. Затова създадохме Асоциацията като среда — пространство, което да събира тези по-малки групи около една проста, но висша цел: безопасност за всички – във въздуха и на земята.
За нас безопасността не е формално изискване, а философия, заета директно от авиацията – планиране, превенция и отговорност преди всичко. Затова работим не само по теми като регулации и обучение, но и по изграждане на доверие – между оператори, институции и обществото. Когато има ясни правила, подготвени хора и споделена отговорност, дроновете спират да бъдат възприемани като риск и започват да се приемат като технология с реална стойност и полза, както в гражданския, ката и отбранителния сектор.

От друга страна, какво представлява КиберКЛУБ? Как го позиционираш – повече като образователна инициатива, младежко движение или платформа за професионално развитие в областта на киберсигурността?
КиберКЛУБ е най-вече общност и среда за комуникация – място, където хора с различен опит и интереси в сферата на киберсигурността могат да се срещнат, да обменят знания, опит и контакти. Не го възприемам като строго дефинирана структура, а като жива екосистема, която се развива заедно с хората в нея. За част от участниците КиберКЛУБ е първа стъпка към кариерен път в киберсигурността и технологиите – пространство, в което могат да открият какво ги вълнува, да натрупат практически умения и да намерят посока. За други той е просто място, което им помага да бъдат по-осъзнати и по-киберхигиенични в ежедневието си – да разбират рисковете, без да се плашат от тях. А за хората с повече опит КиберКЛУБ е възможност да споделят знания, да бъдат ментори и да допринесат за изграждането на следващото поколение киберспециалисти. Общото между всички е стремежът към по-сигурно дигитално бъдеще, изградено не чрез страх, а чрез знание, споделен опит и доверие. Когато има такава среда, хората естествено започват да се подкрепят, да растат и да носят тази култура на сигурност и извън КиберКЛУБ.

Дроновете и киберпространството на пръв поглед изглеждат различни теми, но реално са свързани чрез технологията и сигурността. Къде се срещат тези два свята според теб – и къде започват рисковете?
Между дроновете и киберпространството има пряка връзка. Съвременните безпилотни системи не функционира изолирано — те разчитат на софтуер, комуникации, навигация и обработка на данни. Уязвимостите във всяка подсистема се отразяват пряко върху общата киберустойчивост. Рисковете започват да се проявяват там, където тази свързаност не е напълно осъзната. Когато дронът се разглежда основно като физически обект, а не като част от по-широка технологична екосистема, се създават предпоставки за слаби точки, водещи до неоторизиран достъп, манипулация на сигнали или неправомерно използване на информация. Затова е важно сигурността да се разглежда цялостно — както във въздуха, така и в дигиталното пространство. Хубавото е, че с добра подготовка, ясни правила и базова киберхигиена тези два свята могат да се развиват паралелно и безопасно. В противен случай опасността е рисковете постепенно излязат извън рамките на самата технология и започват да засягат хората и доверието към нея.

Какви са основните заплахи, които дроновете могат да представляват – не само физически, но и дигитални? Как хората могат да разпознаят тези опасности и да им противодействат?
Когато говорим за заплахи, свързани с дроновете, е важно да ги разглеждаме в по-широк контекст. От една страна е важно да обърне внимание на силно притеснителна особеност при физическите рискове, тъй като неправилно управление, недобре планира полети над хора, технически откази могат да доведат до фатални последици. Те са част от всяка авиационна дейност и от много десетилетия традиционно се управляват чрез следването на ясно разписани правила и процедури. В пилотирана авиация пилотите преминават през дълъг и строг процес на обучение и атестации, преди да получат право да управляват. През този период у тях се формира т.нар. “култура на безопасност”. При дроновете често се случва обратното – технологията е лесно достъпна и много хора я възприемат като безобидна. Това води по подценяване на важността на предварителната подготовка и мнозина започват да летят на публични места веднага след покупката, без да са помислили до какви неблагоприятни последици може да доведе това.
От друга страна по-малко видими, но не по-малко важни, са дигиталните заплахи. Те могат да включват неоторизиран достъп до управлението на дрона, прихващане на комуникацията или на видеосигнала от камерата, както и неправомерно използване на несигурно съхранени кадри. В много случаи хората не си дават сметка къде отиват тези данни, кой има достъп до тях и колко дълго се пазят. При някои операторите дори се наблюдаваме доста притеснително подценяване на базови мерки за сигурност - използване на фабрични пароли, липса на всякакви ограничения при съхранение на дрона и неговите системи за управления и пр.
Вярвам, че ключът към физическа и дигитална безопасност е в обучението. Разпознаването и противодействието на заплахи започват с базово разбиране за дроновете като комплексни системи. Елементарната киберхигиена, редовното актуализиране на софтуера, защитените връзки, силните пароли и многофакторна автентикация, ограниченият достъп до устройствата и осъзнатото отношение към обработката и съхранението на данни правят реална разлика. Когато подготовката и информираността станат навик, рисковете се управляват значително по-лесно.

В последно време често се говори за използването на дронове за шпионаж, пренасяне на нелегални стоки или събиране на данни. До каква степен българското законодателство е подготвено да реагира на подобни случаи и какво би трябвало да се промени?
Темата за използването на дронове за шпионаж, пренасяне на нелегални стоки или нерегламентирано събиране на данни логично влиза все по-често в публичния разговор. Това до голяма степен е отражение на факта, че технологията става все по-достъпна и широко използвана, а не непременно знак за масова злоупотреба. В този смисъл е важно да правим разлика между изолирани инциденти и системен проблем, за да не се стига до ненужно демонизиране на безпилотните системи.
Често общественият фокус пада върху крайни и зрелищни случаи, докато ежедневните, напълно легитимни и полезни приложения на дроновете остават на заден план – от инспекции и картографиране до спорт и обучения на ученици. Точно затова разговорът за сигурността и безопасността трябва да бъде воден спокойно и в диалогична форма, с ясна граница между отговорна употреба и умишлена злоупотреба. Когато този баланс е налице, става възможно едновременно да се защитят общественият интерес и да се насърчи устойчивото развитие на технологиите.
По повод на българското законодателство, в общи линии то следва европейската рамка и създава базови правила за експлоатация, ограничения на полетите и санкции при нарушения. Основата съществува и постепенно се доразвива. Предизвикателството обаче не е толкова в липсата на регулации, а в тяхното практическо прилагане в области като бърза реакция, координация между институциите и технически капацитет за контрол например. Вярвам, че това е въпрос на съвместни усилия, с помощта на които можем още през следващите години да постигнем по-висока ефективност и в тези направления.
Реалният опит досега показва, че има области, в които се налага допрецизиране. Има ситуации, в които не е напълно ясно кой реагира първи, как се идентифицира оператор, кога говорим за административно нарушение и кога за умишлено престъпление. Това са въпроси, които изискват по-ясни процедури и по-добра синхронизация между авиационната безопасност, сигурността и правоприлагането. Паралелно с това е важно да се отбележи, че не трябва се разчита само на забрани и санкции. Голяма част от ситуациите могат да възникнат не от злонамереност, а от липса на подготовка и разбиране. Затова информационните кампании и изграждането на култура на безопасна употреба са също толкова важни, колкото и самите нормативни актове. Когато превенцията върви ръка за ръка с ясни правила и работещи процедури, рискът значително намалява и технологията може да се развива устойчиво.

Какви конкретни действия предприема вашата асоциация, за да подпомогне държавните институции и обществото в изграждането на ясни стандарти за безопасност и обучение?
На практика се стремим да работим там, където стандартите и знанията реално се формират – сред хората, които използват дроновете, и институциите, които имат отговорност за регулирането им. Част от нашите инициативи са насочени към провеждане на информационни кампании и демонстрации за дрон безопасност, чрез които превеждаме на разбираем език правилата и добрите практики. Целта е формирането на т.нар. “култура на безопасност” у широката общественост, водещо до повишаване на доверието у самата технология.
Паралелно с това активно организираме и участваме в различни форуми, дискусии и събития, които събират на едно място оператори, експерти, представители на администрацията, бизнеса и академичните среди. Тези регулярни срещи са основополагащи за установяване на добри отношения в екосистемата, защото създават пространство за реален диалог и споделяне на опит, а не просто за еднопосочна комуникация.
Отделно работим активно и по инициативи в училища и университети в цялата страна. В рамките на проекта Drone ARENA през последните години вложихме сериозни усилия за популяризирането и създаването на устойчива среда за практикуване на дрон футбол. Това е спорт, който бързо набира популярност, но стойността му далеч не се изчерпва със състезателния елемент. Чрез него учениците развиват техническо мислене, разбират основи на авиацията и технологиите, учат се да работят в екип, да поемат роли и отговорности и да спазват ясни правила. Най-важното е, че безопасността не се преподава абстрактно, а се изгражда като навик – чрез практика, дисциплина и реална работа с технологията още в ранна възраст.
Целта, която се крие зад всички дейности и обединява всички организации в Асоциацията, е повече от амбициозна – развитие и използване на безпилотните технологии по безопасен и отговорен начин, който надхвърля рамките на дрон екосистемата и има реален общественополезен ефект.

Преминавайки към темата за КиберКЛУБ – кои са най-честите предизвикателства, с които се сблъскват младите хора в дигиталната среда днес? И какво е най-важното, което искате да им предадете като мисия?
Дигиталните предизвикателства засягат всички под една или друга форма. Опасности като измами, кражба на профили, дезинформация или злоупотреба с лични данни са част от ежедневието на всички възрастови групи. Разликата е, че младите обикновено са по-активни онлайн, докато при по-възрастните липсата на увереност или навици за сигурност създава други уязвимости.
Според моите наблюдения младите са много по-склонни да споделят, да експериментират и да приемат дигиталната среда като нещо естествено, което понякога води до подценяване на рисковете. Социалните мрежи, онлайн игрите и различните платформи създават постоянен поток от взаимодействия, в които границата между лично и публично лесно се размива. Именно затова при тях е особено важно изграждането на навици за киберхигиена още в ранна възраст — не като ограничения, а като умение да се придвижват уверено и безопасно в дигиталния свят. Привърженик съм на идеята да се дава достъп в ранна възраст до технологиите, които ще изграждат утрешния ден, но това да е придружено и с напътствия за тяхната сигурна употреба.
В тази връзка смятам, че една от големите стойности на КиберКЛУБ е именно средата, в която хора с различен опит и възраст могат да учат един от друг. Там знанията се споделят в общност, разговорът става по-естествен, а теми като киберхигиена и информационна сигурност престават да бъдат нещо „сложно“ или „страшно“. Също така младите носят интуитивното разбиране за технологиите, а хората с опит допринасят с житейска перспектива и критично мислене. Ползата от подобна среда е, че тя създава доверие и много полезни контакти. Вместо изолирано обучение в строго контролирана среда, хората се учат чрез примери, споделени ситуации и реални казуси. Така киберсигурността се превръща не в индивидуално усилие, а в споделена кауза — и това е ключово за изграждането на по-киберсигурно дигитално бъдеще за всички.

Виждаш ли потенциал КиберКЛУБ да се превърне в национална платформа за обучение и сертифициране по киберсигурност – особено за ученици и студенти?
Не, не виждам КиберКЛУБ в ролята на национална платформа за формално обучение и сертифициране по киберсигурност. Смятам, че в тази посока вече има достатъчно утвърдени и работещи структури – университети, академии, сертификационни програми – които изпълняват тази функция.
Ролята на КиберКЛУБ е различна. Тя е да създава среда, в която всеки може да намери своето място – независимо дали търси професионално развитие, иска да направи първите си стъпки в технологиите или просто да бъде по-осъзнат и по-киберхигиеничен в ежедневието си. Това е пространство за срещи, разговори и споделен опит, а не за фиксирани пътеки и стандартизирани резултати.
Още нещо важно – вярвам, че посоката на една общност трябва да се определя от хората в нея. В КиберКЛУБ темите, инициативите и дори дълбочината на разговорите се формират естествено, според интересите и нуждите на участниците. Точно тази гъвкавост и свобода на изразяване е силата на подобна общност.
Според мен прекаленото формализиране носи рискове - загуба на спонтанност, на открит диалог или на чувството за принадлежност. За нас е по-ценно КиберКЛУБ да остане място, което свързва хората, дава им среда за споделяне на идеи, намиране на съмишленици и творчество извън предварително зададена рамка. От самото начало няма членски внос и всички наши събития и сбирки са безплатни и необвързващи посетителите, защото вярваме, че свободният достъп и самоинициативата за участие създават по-силна мотивация, по-автентични общностни ценности и по-устойчиво желание за развитие.

Може ли да споделиш няколко примера за успешни инициативи, които вече реализирахте – или проекти, които предстоят в близко бъдеще?
От създаването през 2021 реализирахме няколко инициативи, които добре показват посоката, в която се развива КиберКЛУБ. Една от тях е КиберЗНАМ – инициатива, насочена към онлайн безопасността на деца, родители и учители. В рамките ѝ посещаваме училища в цялата страна, работим директно с ученици и педагогически екипи и си партнираме с различни организации, като всички дейности са безплатни. Целта е темите за дигиталната и медийна грамотност да бъдат представени по разбираем и практичен начин, съобразен с възрастта и реалните ситуации, с които подрастващите се сблъскват онлайн.
Паралелно с това развиваме CyberCLUB Academy, адресирано към кариерно ориентиране на хора, които са се ориентирали към  киберсигурността като тяхно професионално поприще. Акцентът е върху менторството, изграждането на реалистична представа за професията и свързването с практици в избраното направление, както и подкрепа при намиране на стажове и първи работни позиции.
Работим и по програми за обучение на млади обучители – хора, които имат желание и потенциал да предават знания нататък и да бъдат активни в собствените си общности. По този начин знанието се мултиплицира и достига до много повече хора на разбираем за тях език. В партньорство с други организации участваме и в инициативи, свързани с виртуални реалности и нови дигитални среди, където въпросите за сигурност, идентичност и поведение тепърва ще стават все по-важни, а игровизирането - все по-често срещано в социални и бизнес проекти.
В близко бъдеще планираме да отделим по-голямо внимание на теми, свързани с човека в киберпространството – ангажираността, навиците, вниманието и ролята на човешкото поведение като част от т.нар. attack surface. В контекста на сигурността човешкият фактор се оказва решаващ, затова виждаме смисъл да работим на това ниво – там, където технологиите и поведението се срещат. Това включва и работа по теми като киберпсихология, модели на поведение и изграждане на осъзнати навици, които да намаляват риска още преди да се стигне до технически инцидент или пробив.
За нас киберсигурността не е отделна тема или еднократно усилие, а мултидисциплинарен процес, който се изгражда във времето чрез знания и споделен опит. Именно затова ще продължим да организираме регулярни общностни срещи, в които всеки свободно може да споделя, да учи и да намери мястото, което му носи вдъхновение и желание за развитие.

Като човек, който стои на кръстопътя между дрон технологиите и киберсигурността – къде виждаш бъдещите възможности за професионално развитие? Какви нови кариери ще се появят в тези сфери?
Когато говорим за бъдещите възможности за професионално развитие, според мен те все по-рядко ще бъдат строго дефинирани в рамките на една технология или една дисциплина. Дрон технологиите и киберсигурността вече се развиват в силно свързан технологичен контекст, където софтуерът, комуникациите, данните и човешкото поведение са тясно преплетени.
Отваря се поле за нов тип роли – специалисти, които разбират не само как работят системите, но и как се използват, управляват и защитават в реална среда. Според мен ще се търсят все повече хора, които могат да мислят критично, да оценяват риска в контекст и да вземат решения, отчитащи както техническите, така и човешките фактори. Обратно на всеобщото схващане, киберсигурността излиза извън рамките на чисто техническата експертиза и това ще става все по-осезаемо с увеличаването на свързаните технологии с киберпространството.
В дрон сектора това означава развитие на роли, свързани със сигурността на автономни системи - базирани на Изкуствен интелект, защитата на комуникациите и данните, оценката на риска при специфични операции и интеграцията на дроновете в по-широки инфраструктури. Същият модел на развитие обаче започва да се очертава и в много други технологични области. Предложената логика е приложима навсякъде където ще се разчита на системи, свързани в киберпространството – от критична инфраструктура и индустриални процеси до умни градове, здравеопазване, образователни платформи или онлайн търговия. Навсякъде, където технологиите вземат решения, събират данни и взаимодействат с хора, ще има нужда от киберспециалисти, които разбират риска в контекст, а не само по спецификация. Според мен ще бъдат успешни в кариерно отношение хората, които могат да мислят системно, да поставят технологиите в по-широк контекст и да вземат информирани решения в условия на несигурност. Именно тази комбинация от критично мислене, разбиране на взаимовръзките и адаптивност ще определя стойността на специалистите в един все по-свързан дигитален свят.

Как оценяваш потенциала на България да се развие като регионален център за иновации в дрон индустрията и кибер защитата? Имаме ли вече нужните кадри и условия?
България безспорно разполага с много талантливи специалисти – както в областта на точните науки, така и в направление киберсигурност и отбрана. В нашата страна имаме устояли на времето традиции за подготовка на технически кадри с добра математическа и инженерна подготовка - хора, които се реализират успешно на международно ниво. Това безспорно е стабилна основа, върху която може да се надгражда.
В същото време потенциалът все още не е напълно реализиран, като основното причина не е в липсата на хора, а в средата. Все още отчетливо се наблюдава нуждата от по-добра свързаност между образование, бизнес, академични институции и администрация. За да се развием като регионален център, са необходими повече пространства за експериментиране, реални тестови среди, дългосрочни програми за развитие и по-ясна подкрепа за иновации.
Казаното е приложимо напълно и в дрон индустрията и киберзащитата. Това означава условия, в които нови идеи могат да бъдат тествани безопасно, регулациите да се развиват заедно с технологиите, а специалистите да виждат перспектива за реализация тук, а не само навън. Когато талантът бъде подкрепен с подходяща среда, България има всички предпоставки да се утвърди като значим регионален фактор с благоприятен инвестиционен климат в споменатите области.

Каква е ролята на медиите в този процес – и по-конкретно, как виждаш партньорството между CareerDailyNews.com и вашите организации? Какво можем да постигнем заедно в популяризирането на знания, кариерни пътеки и дигитална отговорност?
Ролята на медиите е ключова, защото те оформят начина, по който обществото разбира технологиите, рисковете и възможностите около тях. Медията не е просто канал за информация, а пространство, в което сложни теми могат да бъдат преведени на достъпен език и поставени в разбираем контекст.
В този смисъл партньорството с CareerDailyNews.com виждам като възможност за създаване на устойчив публичен диалог, насочен към дигитална и медийна грамотност и професионалното развитие, а не като еднократна кампания. Заедно можем да популяризираме реални примери, кариерни пътеки и различни гледни точки – както от страна на експертите, така и от страна на хората, които тепърва търсят своя път в технологиите.
Подобно сътрудничество има потенциала да свързва знанията с практиката – да помага на младите хора да направят информиран избор, на професионалистите да се ориентират в динамична среда, а на по-широката аудитория да развие по-осъзнато отношение към дигиталния свят. Когато медиите и общностите работят заедно, автентичната информацията се превръща в разбиране, а разбирането – в осъзнато действие с добавена стойност за всички.

И накрая – какво би посъветвал младите хора, които се колебаят дали да тръгнат по пътя на технологиите, дроновете и киберсигурността? Как да започнат и какво да не забравят по пътя?
Най-важното, което не бива да забравят, е че ще учат цял живот, както и че успехът идва не от това колко бързо стигаш някъде, а от постоянството и любопитството по пътя. Когато има реален интерес и желание за развитие, опитът и възможностите идват естествено. Бих ги посъветвал първо да си дадат време да разберат какво наистина ги вълнува. Технологиите, дроновете и киберсигурността са области, в които ученето никога не спира – ще се учи всеки ден, ще има постоянни промени и предизвикателства. Затова е важно още в началото да избереш не просто „добре платено професионално направление“, а нещо, което можеш да си представиш, че ще правиш с интерес и след години. Добър начин да започнат е с малки стъпки – да експериментират, да пробват различни теми, да общува с хора от практиката и да се включват в общности. Да си дадат свободата да грешат и да учат от грешките си. Това помага много по-ясно да се усети дали дадена област е „тяхната“, вместо да се взема решение само по описания или очаквания.