Не се взимай на сериозно, но взимай работата си насериозно

Казвам се София Бобчева. Аз съм работеща майка. Актриса. Съчетавам трудно работата с личния живот и най-важната ми роля на майка, но търсенето на баланса според мен е пътят към успеха.

Минавах през различни етапи в детството си, в които исках да практикувам различни неща, като започнем от чистачка, минем през Мис Свят, детектив, психолог и накрая актриса, в които исках да практикувам различни неща.

Първият си хонорар взех като танцьорка в нощен клуб. Като имам предвид съвсем нормални облечени танцьори. Мои приятелки бяха професионални танцьорки в дискотека, аз отидох да се забавлявам в дискотеката и да ги гледам как танцуват и така се разтанцувах, че ми предложиха работа, аз се съгласих и започнах да изкарвам пари, в което не виждам нищо лошо, както и родителите ми. Казвам го, защото знам какво веднага изниква в съзнанието на хората като чуят танцьорка в дискотека. Никога не съм танцувала професионално, но умеех да се забавлявам и да предавам тази положителна емоция на хората, затова и ме избраха според мен. Първият си хонорар взех като танцьорка в нощен клуб.

За мен пример в детската възраст и извор на опит и знания със сигурност са моите родители. Възпитанието, което са ми дали те. Майка ми е учител по литература и художествен ръководител на вокална група Врабчета, откакто се помня е ходила на две работи. И винаги е намирала време да ме води с нея да гледам репетиции или уроци, които преподава в училище. Баща ми пък е авио инжинер и ме е водил още от малка с него по командировки и съм посещавала много държави, от които голяма част бяха екзотични. В този смисъл няма как възпитанието и това което са ми показали родителите ми да не ми повлияло във всяко едно отношение. Дори и отношението към работата им и двамата си падат работохолици. Виждам го и в себе си. Не е много хубаво това. За мен пример ... са моите родители.

Винаги ме е мотивирало вътрешното желание, интересът към новото, вдъхновението и любопитството. Както и преди така и сега. Вътрешното желание, интересът към новото, вдъхновението и любопитството. Ако нещо не ми е интересно, не се захващам с него.

Решението беше мое да стана актриса. То дойде в късна гимназиална възраст. Майка ми ме подкрепи, баща ми по-скоро беше притеснен, че тази професия не е добре платена и не беше сигурен в това дали ще успея да се справя с нея. Кандидатствах два пъти в НАТФИЗ, приеха ме вторият път и слава Богу, защото така се оказах в класа на Стефан Данаилов. Както казват, всяка зло за добро. Много страдах като ме скъсаха първият път, но пък учих една година журналистика в Софийския университет и категорично разбрах че не ставам за журналист. За мен професията на актьор е единственото нещо, което бих могла да правя, защото превърнах хобито или страстта си в професия, работа, което казват е най-голямото щастие. Пък дали се е получило за добро само публиката може да прецени, решението беше мое да стана актриса и професията на актьор е единственото нещо, което бих могла да правя.

Обичам да пътувам, това е мое хоби и покрай професията ми имам възможност да го правя много, Обичам да пътувам.

Не бих сменила работата си днес, а за утре не знам. Може би нещо свързано с изкуство ще е но може и да е от другата страна, не на сцената. Бих искала много да озвуча детски анимационен голям хубав филм. Някой характерен герой от него. Не бих я сменила днес.

Искам да чуя, че хората говорят за мен: „Че с удоволствие биха работили с мен и аз съм категорично техният човек, избор, с удоволствие биха работили с мен.“

Гледам да съм с положителна нагласа, да не се взимам на сериозно (един от големите уроци на големия Стефан Данаилов към нас, неговите студенти) да използвам чувството си за хумор. Все пак аз съм актриса, не сърдечен хирург, да използвам чувството си за хумор.

Да си добронамерен и да се стараеш да слушаш и чуваш другите, да не си роб на егото си.

Парите са важни. Но не са най-важните. За мен времето и информацията са много по-ценни ресурси от парите. Парите са средство за щастие, а не причина за щастие. Ако ти осигуряват по-добро здраве и по-добър живот да. Аз имам достатъчно пари, когато мога да си позволя всичко, което ми трябва без да се притеснявам. Всичко друго е любов, Парите са важни. Но не са най-важните и всичко друго е любов.

Кариерен съвет - може би това, хората да са със сериозно отношение към работата си, но и да не забравят да се забавляват и да не се взимат на сериозно, да са със сериозно отношение към работата си, но и да не забравят да се забавляват.