Случайно по план, но без компромиси и страх от провал

Представете се с няколко изречения!

Амиии.....Здравейте, аз съм Димитър Павлов на 48 години от София. :)

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Нямам ясен спомен за нещо конкретно, предполагам, както всяко дете израснало през 80те съм искал да стана боклуджия, заради невероятните неща, които се намираха в кофите и не само :)) Мисля, че исках да стана и ТИР-аджия, актьор и вероятно и партизанин в някакъв по-ранен етап. Но никога не е имало нещо конкретно и силно. В общи линии модата на „какъв искам да стана“ се сменяше често.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Не помня точно. Може би е било около 12 или 13 годишен. Ходехме с още един приятел да мием стъклата на колите, които чакаха за бензин на една бензиностанция на „Вапцаров“. Защо точно тази бензиностанция при положение, че е бая далеч от нас, нямам ясен спомен, но реално това са първите изкарани пари с честен труд, без да влизат парите от суровакания на баби и дядовци. Впоследствие продавах хляб в един денонощен магазин, сладолед, работил съм на строеж, барман, сервитьор и прочее.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Нямам никаква представа :)))) Вероятно семейство, среда, обща култура, ниво на някакъв житейски опит колкото и да е рехав в ранна възраст. Интересите се формират в крачка. Вероятно отново насочени и моделирани малко или много в семейството, средата и приятелите. Нямам рецепта за любознателност, нямам рецепта за нищо освен вероятно за един антибиотик, но е изтекла отдавна защото не съм пил антибиотици от сигурно над 20 години. Информация вече може да се черпи отвсякъде, което ни прави мързеливи, но пък е удобно. Но става все по-тредно човек да разбере кое е истина и кое не е.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Ами да, разбира се. Житейският опит си казва думата. Вече не правя компромиси. Или поне са сведени до минимум. Не работя с кретени, което съм допускал преди. Не работя с хора, които нямат минимум знания за свършването на работа, а такива тук бол. Просто не правя компромиси. Вече не. Мотивацията е сложно нещо, особено когато правиш едно нещо в продължение на 20 и над 20 години. Както е при мен. Но съм си мислел, че аз друго освен да работя със себе си, май не умея. Не съм и пробвал, де. Може би, като начало е хубаво да поработя над, а не със себе си :)))

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението си беше мое. В това отношение „нашите“ никога не са ми се бъркали, а и нямаха особен шанс защото аз минах с бръснещ полет над средното си образование. Да кажем, че след девети клас имах съвсем по-различни интереси от това да посещавам часове и училище :)) и съвсем резонно завърших с диплом 4,30 и това доста ограничи идеите за кандидатстване във Висше заведение :)) Единствените университети, които не влизаше дипломата като балообразуващ фактор бяха Художествената академия, Музикалната академия, Спортната академия и Театралната академия. И тъй като не се котирах в първите три от тях, реших че ставам актьор. И кандидатствах в НАТФИЗ. И ме приеха, ма не за актьор, което и до ден днешен смятам за най-правилното нещо и слава Богу не ми хрумна да се прехвърлям в актьорска паралелка. А можех :)) Така че, всичко ми се е случвало някак на шега и без много напъни.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

За уменията ми е хубаво да говори някой, който е встрани от мен. В общи линии моите умения се виждат и чуват. Такава ми е работата. Инак, обичам да пътувам, да карам колело, не съм убеден, че блестя с кой знае какви знания над средните, но не опитвам и да се надскачам, защото съм се излагал :)))

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не. Не бих. Лошото е, че в България е зле платена или айде да не е чак зле, но доста под това, което би било справедливо за подобен род публични професии.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Че съм добър човек.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Нямам рецепта за това. Мисля, че всеки минава през различни настроения ежедневно. А кондицията си я поддържам със срещи с хора. Това ме прави сетивен. Може би и това, че ставам рано от 25 години също помага. Не мога да си представя как живеят хора, които спят до обяд, примерно. Загубено време. Но пък те не могат да си обяснят как се мотивирам аз да ставам всеки ден в 06,30, дори и събота и неделя. Навик.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Да бъдеш искрен и директен. Уви, аз не се научих да бъда деликатен и дипломатичен, нещо което би ми помогнало много и би направило комуникация далеч по-лесна. :) Но това е положението. Не бива да се налагаш на хората, нещо което правя често :)) или поне се опитвам до край :))

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите за мен са свободата да правя това което искам без да мисля за утре. В общи линии е това. Мога да живея с малко, мога да живея и с много. Научил съм се и на двете. Слава Богу не ми се е налагало да мисля как да се справя, защото не съм оставал на нулата. Работа има. Винаги е имало и ще има. Въпросът е дали ще правиш компромиси и докъде си готов да стигнеш с този компромис. Аз имам щастието да си изкарвам парите с нещо, което ме забавлява. Или поне не ми е неприятно, а само рутина :))

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да пробват различни неща, когато чувстват че зациклят. И да не ги е страх, че нещо ще се прецака. То е нормално да се, но е опит, който не може да се придобие ако стоиш пред монитора и се самообвиняваш, че си пропуснал това или онова. Аз също съм изпуснал много неща и съм се бичувал за това, ама погледнато през призмата на годините се оказва, че няма никакво значение.