„Обичай, прощавай, не осъждай“ - философия за живота и света

Коя е Виолет Вьорлер? 

Запознайте се в първия ни материал за нея!

Кои са населените места в България, в които ходите с удоволствие?

Рилски Манастир, Рупите, Преподобна Стойна, село Долене, Кръстова Гора, Караждов Камък, Перперикон, Белинташ.

Какво е специалното в изброените места?

Това е нашето начало. Ние сме тези, които сме създали това, което е днес човечеството и то не само за Европа, стигам чак до Япония и Индия.

Коя е първата държава и град, които сте посетила през живота си?

Преди 89-а година това са Румъния и СССР (Букурещ и Москва), а след 89-а беше Берлин, място на което усетих свободата. Имам и до ден днешен парченце от стената. Интересното, че когато бях в Берлин, ми беше мъчно за България.

Какви места обичате да посещавате в чужбина?

Най-важното, което да отбележа е, че се оставям да ме води моят дух. Отивам там, където има нещо за преработване, където ме води моята карма. Аз обичам да посещавам исторически места. Обичам местната храна, да видя какво, къде и как правят нашите съвременници. Но винаги първостепенно е важно за мен да разбера себе си, да „видя“ какво се е случвало с мен някога в миналото, препускайки стотици или хиляди години назад. Преди всичко и всеки, искам да открия себе си.

Кои все пак са местата извън България, които са Ви направили най-силно впечатление?

Япония, Индия, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия, до Владивосток. Обичам нашата земя навсякъде, тя си има своя чар, своята неповторимост. Като цяло, няма място, което не искам да посетя.

Копирали ли сте нещо интересно, видяно навън, във Вашия бизнес?

Копиране, не! Но, винаги съм си взимала надбавки. В началото на 90-те години създадох за себе си т.нар. биоенергетична кухня. Тук е моментът да кажа, че съм вегетарианка. Ина              че съм била в много и различни хотели по света – от евтини до претенциозни. Винаги съм гледала какво ново мога да науча или какво аз мога да направя в моя живот в бъдеще. Не бих казала, че съм копирала някаква идея за моя хотел „Сажитариус“ или в „Червената къща“ за гости, двете в Кюстендил. Там имах много ясна концепция и идеи от самото начало.

Кои хора в света са по-щастливи? Пример – в Америка или в Азия? Или иначе казано: по-бедните или по-богатите?

Категорично, тези които ОБИЧАТ. Независимо от социалния статус.

Има една теория, че разбираш много за човека срещу теб, ако той/тя говори за хотела на мечтите си. Вие направила ли сте този хотел досега?

Още не, аз вървя по своя път, по пътя на хотела на мечтите си. Но цялата ми база в Кюстендил аз разглеждам като едно цяло. Досега направих първо кафето, после къщата за гости, после хотела. Във всеки следващ етап надграждам по нещо.

Кои хора са Ви направили най-силно впечатление по света?

Смирените.

Бихте ли направила някаква разлика между хората в Азия и Америка?

Предпочитам азиатците, те са много по-учтиви, много по-усмихнати и чисти души.

Имате ли страх от летене на самолет?

Не, летя често, никога не съм си променяла и решението дали/или да летя в даден ден.

Кои са държавите, които сте повтаряла най-често като дестинации?

Германия, Швейцария и Франция не ги смятам, защото живея там. Но, мога да кажа Индонезия, не само заради двете ми снахи, които са индонезийки. В това число влизат скандинавските страни – Швеция и Норвегия. Но, ако трябва да се изкажа по-абстрактно: аз отивам там, където съм нужна.

Свързвате ли работата с пътуването?

Да, но не се натрапвам. Пример – ако човека до мен в самолета видя, че има нужда от моята професионална помощ, аз му давам сигнали, че мога да му помогна, но никога не го заговарям. Ако той/тя прецени, сам/а се обръща към мен.

Какъв съвет бихте дала на начинаещ предприемач – с кое да внимава, кое е важно да прави или предвиди?

Най-вече да е честен със себе си и другите. Аз съм от този тип хора, макар много хора да са ме смятали за  наивна. Това е и начинът Вселената и Господ да ми дадат път да продължа напред.

Има ли хора, с които случайно сте се запознала по време на пътуване и до ден днешен поддържате връзка?

Много такива хора има. За мен най-важно е приятелството. Моите пациенти са и мои приятели, от моя страна, аз не държа да бъда техен приятел.

Има ли някаква интересна случка по време на пътуване?

Хиляди случаи имам такива. Имаше една история, в което на едно момченце в самолета му прилоша. И мислеха, че е прилошаване от самия полет, но аз помолих майка му да го заведе веднага на изследвания и да потърси причината. Разменихме телефонните номера и после разбрах, че месец след това, момченцето беше оперирано сърдечно, за което се радвам, че успях да дам и да бъде разчетен моят знак и сигнал. Дамата беше от Холандия. Поддържаме комуникация и до ден днешен, а детето вече е голям човек и е взело живота си в свои ръце.

Има ли съвет, който сте дала на децата си, във връзка с пътуването по света?

Интересното е, че нито едно от 3-те ми деца не пътува, дори и 3-те ми осиновени. Колкото аз обичам да пътуваме, толкова те не обичат. Аз не очаквам от децата ми да виждат и чувстват нещата както мен в живота.

Канили ли са Ви ваши пациенти да отидете на гости в тяхната държава?

Много пъти, да речем, хора от Северна Германия, от Англия, от Швеция са ме канили. В Италия и Испания съм била канена.

Кои хора Ви допадат повече – консервативните на север или тези на юг, които някак повече се наслаждават на живота?

Консервативните хора не могат да бъдат мои приятели, защото аз съм им скучна на тях. Те не ме разбират. Трябва да бъдат отворени хора, независимо дали живеят на север или на юг.

В някои западно европейски държави се толерира фактът, че един млад кандидат за работа пътува повече и тези хора имат повече бонус точки в решението дали да бъде назначен. Какво мислите за това?

Ако зависеше от мен, ако аз бях интервюиращ, бих задала първи въпрос на човека срещу мен „Защо тръгвате…?“, с какви условия, с какви финансови средства…дали са му осигурени от някога или сам си ги е набавил.. за мен това има огромно значение.

В България малко сме на принципа, че „Това, което не познавам, не го ям.“

Когато аз съм назначавала хора в моята компания във Франция, ще призная, че малко хора издържат на моето темпо. Те трябва да работят, когато аз работя, а аз съм на работа понякога и 24 часа, което е трудно постижимо от много хора.

Какво означава за Вас тогава „да се доверите на служител“?

Аз съм много доверчив човек и в началото винаги давам голям кредит на доверие. Когато вярваш, даваш всички шансове на човека да се изяви в най-добрата светлина. Но, няма как, в един момент преценявам дали човекът става или не.

До началото на Втората Световна война, българите бяхме най-работливият народ…вече не сме и това звучи много тъжно.

Има едно интервю в платформата с човек, който казва „В края на кариерата си, си задай въпроса: струваше ли си усилията?“. Това заглавие повдигна страшно много въпроси, коментари и изводи. Какво бихте казала Вие като отговор на този въпрос?

Дефинитивно, бих повторила пътя си 1:1, без да се налага никаква промяна.

Има ли държава, която не сте посетила и такава, която сте, но не искате да се върнете там?

За такава, която бих искала да посетя е Габон.

Не бих искала да посетя отново Америка. Има много фалшивост и материализъм. Всички са усмихнати и добри с теб, докато показваш портмонето си.

Все пак съм чувал, че именно в Америка има огромно уважение между представители на всякакви професии. Пример – милионер да покаже уважение към чистачката в магазина. Какъв би бил Вашият коментар?

Извинявам се, но това е абсолютно лицемерие, което поддържа личния им бранд.

Кои тогава са най-добрите хора на Планетата?

Няма лоши хора, има само такива, които са „забравили“ доброто.

Имала сте три брака зад гърба си – българин, французин и все още с швейцарец, с огромна доза разочарование и в трите. Какво мислите все пак за семейството?

То е най-святото и трябва много сериозно да се държи на него.

При мен това приемам за изпити, които са дали урок и да ме предизвика да остана на страната на доброто на Земята. Те са ме предизвикали, да покажа, че мога да се преборя и да остана от правилната страна.

Какви съвети все пак давате на децата си за тяхното кариерно развитие?

Първо те трябва да ме попитат за нещо, в противен случай, не давам никакви непотърсени съвети. С тях повече слушам, отколкото говоря. Ако ме въведат в темата, мога да споделя нещо или задам въпрос, иначе не.

Колко важно е да се пътува?

Изключително важно е, въпреки че се говори, че със самолетите се стига и до замърсяване на природата, но пък с кон или пеша няма как да стане и да стигнем далеч. Чрез пътуванията излизаш от своя малък, квадратен, практичен свят.

Защо според Вас хората (масово явление), когато пътуват някъде и се намират на дадена дестинация, не спират да снимат, някак не се наслаждават на момента, а после у дома, започват да гледат и да си припомнят? На какво се дължи този феномен, според Вас?

Аз съм такъв човек. Изживявам си момента, запечатвам го, но обичам когато след време си легна, да разгледам, изучавам и повтарям изживяването.

Нека поговорим за изкуствения интелект: Той е нещо добро, нещо лошо, нещо непознато?

Аз обичам фантастичната литература, защото тя като дете ми помагаше да „виждам“. Един от любимите ми автори беше Айзък Азимов, който прекрасно беше написал 4 закона на роботиката. И Любен Дилов баща беше изготвил 5-и закон. Този факт винаги ме е карал да се чувствам спокойна и да не ме е страх. Сега обаче няма такива закони, а ние не знаем какво следва. Има хора, които знаят, те се наричат „300 семейства без Светлина, пешки и пионки, не са цар и царица, нито водещи фигури“. Звучи абстрактно, но това е истината.

Дори и сега на нас ни е вменена грешна история и спомени за миналото. Ще дам един малко по-ясен пример: в Средновековието средната височина на човешки индивид е била 160 см. Защо тогава са били нужни 7 метрови порти, супер високи дворци? Цялата история е променена. Явно е имало едни „други хора“, които е можело много да ни дадат, но не им е даден път, те са унищожени, а ни е вменена грешна история за времената, особено между 15-и и 18-и век. Така и с изкуствения интелект, продължаваме по същия път.

Още един пример: преди време в Американско училище беше зададен въпросът на деца „Откъде идва прясното мляко?“ – едно казало „от картона“, друго „от бутилката“, нито едно не казало „от кравата“.

Това означава, че и сега ИИ работи с информация, която ние му даваме, така го обучаваме, но го обучаваме неправилно, заблуждаваме го, започва да живее в илюзия за реалността, което е много опасно за човечеството. Той няма реална представа, на него също му вменяваме информация, която често не е близка до действителността.

Има и нещо позитивно в ползването на ИИ. Коментира се, че благодарение на ИИ, ще можем, возейки се в автобус, ще можем да разбираме инфо за всичко около нас – ресторанти, исторически паметници, сгради, компании. Другото направление е, че благодарения на виртуална реалност ще можем да видим неща от нашата екскурзия, които сме пропуснали по време на екскурзията ни, нещо като постфактум „Google Street View”. Как ще коментирате?

Тогава ще станем още по-големи консуматори, по-мързеливи и няма да ни интересува нищо, нещо като „убийство“ на нашето любопитство. Вижте и сега, все по-малко хора четат книги, някои по диагонала, други все по-малко четат. Какво става с общата култура? След няколко поколения сигурно няма да знаят и да четат.

Нека да разгледаме следната ситуация – приемаме, че всички хора на земята сме на един самолет, който или е на земята или лети или се върти около оста си. Накъде отиваме? Стоим на едно място или се развиваме или вървим назад?

Всяко развитие има две спирали – надясно и наляво. Надясно отива нагоре, наляво отива надолу. Би било добре да летим в тангенс и ко-тангенс, представете си един кръст и обхващаме всички времеви зони или: живея днес, помня вчера, виждам утре, виждам след 100 г.

Добре, но какво се случва в момента? Накъде вървим ние на Земята?

В момента се върти на едно място. Само около осата си. Ние не напредваме, по-мъжката спирала. Надясно е + по мъжката спирала, наляво е – по женската такава.

Какво трябва да се случи, за да видим и 4-те направления, които описа по-горе?

Трябва да се унищожи тази реалност, третото измерение, в което живеем. С една дума, трябва да дадем рестарт на света. Това вече започна през 2025-а с подготовката, реалният старт е през тази година. 2032-а година е първият етап, а вторият етап е по-дълъг и продължава до 2050-а. В периода от 2050-а и 2060-а ще се реши дали Човечеството има право да влезе в 4-ото измерение и да се нарича хомо-спиратуелис или ще остане на умрял хомо-сапиенс.

Какво следва в това 4-о измерение?

Тогава не ни трябва този ИИ. Ние ще овладеем телепатията, тогава всички ще бъдем едно цяло. ИИ ни бута единствено и само надолу, в пропастта. Без да има закони, както в роботиката, не ни чака нищо добро.

Добре, тогава в нашето житейско пътуване, в което ние сме в тяло, в което физически съществуваме, всеки има някаква цел в неговата глава, мисли…какво се случва тогава, когато човек вече го няма, какво е следващото ниво?

Пример: моят дух решава, че няма смисъл да бъде свързан повече в това тяло, защото няма еволюция. Иначе казано триединството тяло-душа-дух. В този момент душата излита нагоре, тялото остава, както винаги нищо не се губи на този свят и оставаме в един момент между 3-о и 27-мо измерение, в зависимост от еволюцията на духа, защото има и стари и нови и тук вече започва да се прави баланса – кое съм направил добре, кое не съм направил добре, кое и как трябва да направя. Самият дух прави този анализ, защото той е свързан с всички и всичко, той е част от Вселената. Всеки дух прави анализ, според собственото си развитие. Затова има много животи, за да поправим грешките си или да ги направим отново, за всеки е различно.

Колко от тези духове, стигат до правилния анализ?

Много са малко. Ние можем да си представим нещата само до 7-ото измерение, нагоре са частици, които ние не бихме могли да си представим, просто нямаме това развитие. Ние се прокрадваме до 4-ото, което е т.нар. „6-о чувство“, какво ми каза корема или сърцето, но по-нататък за 5-6-7-о измерение много малко хора са чак толкова осъзнати. Всеки дух решава да се върне ли на тази Земя или ще отиде на Андромеда, на Орион, на Пегас…един дух не може да спре развитието си, той е част от Вселената.

В началото на разговора ни, говорихме за един вид пътуване – физическото, а сега за духовното, нали така?

Да, точно така е.

Т.е. Вие говорите за няколко паралелни, поне 10 различни форми на живот, на различни планети, с различно времево измерение, цели и идеи?

Да. Дори са много повече.

Паметта според Вас се изтрива умишлено, за да не страда самия човек, когато се прероди?

Да, идеята е да не прави една и съща грешка. Всеки идва с абсолютно чиста душа. Важното е, когато ставаме родители да знаем какво мислим и какво и защо правим, защото започваме да програмираме следващото поколение.

Отново за ИИ, за теорията на Илън Мъск, в която ще можем да прехвърлим съзнанието си в хуманоиди. Означава ли това, че „превъртаме играта“?

Да, това означава, но Боже Господи, дано това никога не се случи, защото ще загубим себе си. Все едно лишавам духа си от възможността да съществува и еволюира. Без нашата карма, животът ни няма смисъл.

Каква е формулата за истинското ни щастие?

Обичай, прощавай и не осъждай – това е истинското щастие, не в това какво и колко имам. Аз живея в увереност, че животът е прекрасен.